Събудих се в 4:40… станах от леглото за чаша вода и не успях да заспя повече. Със сигурност това не е признак за благоразположеност на духа, но пък добрата новина е, че нещата във всички посоки са стигнали своята крайна фаза на непоносимост. И предстои избухване… А хубавата страна на избухванията е не разтоварването на напрежение, а разместването на пластове.

Хората обикновено не обичат разместването на пластове – и аз не обичам, когато ми е доволно, щастливо или мързеливо. Но когато нещо не е както трябва, избухването дава опция за преподреждане… или за restart. А аз имам нужда от избухване, което не просто да размести пластове, а да разчисти терена до кота нула. Както се бута стара и масивна развалина – с много взрив, синхронизиран по време, разположен в ключови места – така, че срутването да е контролирано и да не хвърчат много парчета встрани.

Не можеш да започнеш нов строеж, ако ти се клатят основите и останки от предходните се въргалят по пода.

В идните няколко седмици трябва да отбелязвам по една-две отметки в списъка. През тази вече записах първата – най-важната и лесната, но предстоят две много тежки…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.