От няколко часа съм отново в София. В пощенската си кутия намерих над 500 писма за последните три дни. Пет смислени – останалото SPAM. Но след ден като днешния нищо не може да ме впечатли. Станах в 6 за да сме първи при лекарите, но не че това имаше някакво значение. През първия час и половина през кабинета им минаха 8 пациента – двама от редовните и шест с връзки и познанства. Точно щях да загубя нерви и възпитание и да нахълтам като гаден софиянец с въпроса, чий врат следва да извия за да се спазват правилата на играта и повикаха баща ми. Той за щастие събра сили да ходи сам с малко помощ от моя страна от колата до някое място за сядане или обратно.

Наложи се да ходим допълнително и на невролог и психиатър. Пред диспансера в Пловдив няма никакво място за спиране – просто е забранено и толкова – навярно и да умираш на община Пловдив не и пука за това (както и за много други неща между другото). Спрях – какво да правя – човекът едва ходи. Само докато заведа баща ми до пейката пред кабинета и се върна да преместя колата паяка беше кацнал, за щастие се появих навреме. Така бях избеснял, че ако я бяха дигнали шибаното ченге щеше да има по-малко зъби, а аз сега щях да съм на топло някъде. Е, олекнах с 15 лева глоба. Дано община Пловдив забогатее с тези пари и се сети да свърши нещо и за хората. Защото само 100 метра по-надолу, където вече легално можех да оставя колата се натресох в шахта без капак, която не видях – за щастие без видими последствия за колата, а и излязох без ядове от дупката. А ако си бях счупил колата какво щяхте да ми платите, докторе Чомаков?

Бях позабравил какво е да се занимаваш с държавна бюрокрация – бях чувал разни легенди за здравната реформа, но последните два дни просто преполовиха вярата ми в доброто начало у човека. Съжалявам ако звуча грубо на свестните и читави хора – моите думи навярно не се отнасят за вас, но след днешния ден, в който видях всичко друго пред няколко лекарски врати, но не и човещина – не ви вярвам – вие не сте хора – забравили сте човешкото у себе си – оставили сте го някъде назад, където дано някой ден се сетите да го намерите. Думата лекар не звучи честно в моите уши повече – Хипократовата ви клетва е формална притча, с която се кичите единствено заради ефекта и ритуала. Вие не сте хора – а ако сте – то докато търпите от някаква шибана колегиалност около вас тези – такива, на каквито се натъкнах днес – не заслужавате уважение – никакво. Вонята е толкова силна, че ако не хванете скалпела и не ампутирате всичко, що е гангренясало вие сте същите…

Не ми пука колко сте кадърни и перфектни – преди да си лекар, преди да си гуру, преди да си професионалист трябва да можеш да бъдеш Човек. Без това всичко останало можеш с чиста или мръсна съвест да си го завреш отзад!

Простете патоса ми – защото не е патос – чиста проба яд е. Яд от безсилие пред низостта…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

11 коментара

  1. Относно лекарите…
    Йовко, малко от тях са много нормални и свестни.
    Повечето (по мои лични наблюдения) имат много сериозни психични проблеми и отколнения. Доста малка част от тях, са това което, ти не си видял последните дни.
    Слава Богу има и свестни! :)
    Въпрос на късмет, останалото на връзки… погледнато от тяхна гледна точка…

    Отговор

  2. Григор Гачев 7 декември 2004 в 13:30

    Докато имаш блога си и читателите му, не си безсилен.

    Отговор

  3. Знам, че има такава малка част и им дължа извинения за думите си, но… защо все малки и слаби са именно свестните, добрите, чувствителните…

    Отговор

  4. Григор Гачев 7 декември 2004 в 18:10

    Така трябва да бъде – свестните да са малки и слаби. Защото силата на слабите е по-голяма от силата на силните.

    Този, който се хвали с мускулите си, рано или късно ще срещне по-силен от него. Но този, който е готов да понесе болка, няма как да бъде победен със сила, дори от най-силните.

    Когато свестните научат силата на слабите, те стават по-силни и от най-силните. А когато се съберат заедно, учат по-лесно.

    Отговор

  5. Не знам, някой да твърди, че докторите са нормални. Ей, някой доктор сега да не земе да се тръшне! :)
    Просто по този повод съм мислил много. Ще споделя: нека да попитам – кой нормален човек може да съпреживява болките („да им бере милостите“, както казва народа) на толкова много пациенти и да остане нормален, или поне същият? Много, много малко са такива доктори.
    Не оправдавам бюрократюината и тъпоумието на т.н. „здравна реформа“. Не я разбирам, надявам се и да не я разбера….

    Отговор

  6. Няма здравна реформа, има социален геноцид! Иначе си прав, във всяко стадо има и мърша, но защо ли в нашето е много напоследък.

    Отговор

  7. Ноам Чомски има една теза, че човеците нещо сме почнали да ставаме много като вид и няма място за всички ни. Скоро бях в урологията до МУ в София и видях едно от най-грозните неща: коридор, разделен на две с плъзгаща се врата за тези, който си плащат и останалите…

    Първо бях унизен от откровенността им, но после се сетих как аз се чудя каква маймунщина да направя, за да не плащам данъци и осигуровки. и да си имам възможно най-малко общо с държавата.

    Та момчета, мисля е отдавна е дошло времето да приемем тези обиди лично, защото вече ние сме мъжете и от нас зависи всичко.

    Отговор

  8. Лекарите, даааа лекарите!!!
    Не, не може да съпреживяват, разбира се, всичко. Но горчивият ми опит показва, че не се опитват поне да бъдат професионалисти, защото професионализмът им не може да не включва поне малко съпричастност. Преди години ми се наложе да видя доста от тях /бррррр/, и май съм жива, или поне здрава, благодарение само на една докторка. Над година безплодно ходене, без да се постави диагноза. Когато попаднах при въпросната докторка, тя ме попита „Защо чак сега идвате?“ Ами какво да й кажа?!
    И нещо още по-трагично, не съм го превъзмогнала даже все още.
    Малко се колебая дали да го кажа, точно в този момент – знам, че ти е много трудно. Баща ми беше около седмица в болница. Лекували го от грип. А се оказа съвсем друго… Отиде си. Трябвало е просто някой да направи необходимите изследвания. Нищо повече.
    Толкова за докторите.
    Не, ако все пак някой доктор попадне тук, да кажа: „От вас зависи човешки живот. Нямате право на безотговорност. Ако не можете да отговаряте за действята си – по-добре си сменете професията.“

    Отговор

  9. Григор Гачев 8 декември 2004 в 19:10

    И да, и не, Пейо.

    И аз се чудя как да не плащам данъци и осигуровки. Причината обаче е, че виждам какво става с тях.

    Вместо здравните ми осигуровки да отидат за лекарства за някой болен, здравната каса си купува с тях мерцедеси и суперкомпютри за секретарките. И възлага милионни ремонти на братовчедски фирми, които гушват парите и бягат, както и е било уговорено.

    Нямам нищо против да платя повече, ако знам, че тези пари ще отидат за лекуване. За съжаление обаче, достатъчно от тях отиват да тъпкане на гуши, за да ме откаже.

    А има ли как да не е така? Разбира се. Можеше да се разреши да можеш да си смениш джи-пито когато поискаш. И то да може да си смени консултантите и лабораториите, когато поиска, и т.н. И тогава излекуваните ще са доста повече – но луксозните вили и яхти тук-таме ще са по-малко. Така че няма шансове.

    За конкуренция между различни здравни каси – пък съвсем.

    Тук идва логично и въпросът защо е така, а не иначе. Който пък въпрос ни връща към един доста по-стар – дали е луд този дето яде два зелника, или този, дето му ги дава.

    Толкова от мен. Sapienti sat.

    Отговор

  10. @ Г. Гачев
    Изключително много ми допада мнението ти за не-хубавите неща в живота и точно толкова не ми харесват идеите ти за поправянето им :)

    Може да е хубаво да се видим на живо, за да се наспорим едно хубаво или пък да се изслушаме, за да се порадваме на различията си.

    Отговор

  11. Григор Гачев 11 декември 2004 в 19:34

    Видяхме се на живо, но нямахме време да се наспорим :-)

    Мисля, че различията ни се дължат на възгледа към живота. Малко пресилена, но описателна илюстрация на това как виждам тези разлики:

    Ти си легалист-формалист, аз – практик-макиавелист. Ти не би направил нищо, което не е както би трябвало, дори може би ако това ще провали резултата. Аз пък бих гонил резултата на принципа за целта и средствата, охотно рискувайки да компрометирам целта и идеята… Нормално е да не харесваме един на друг идеите си за действие.

    :-)

    А реалният живот май има нужда и от двама ни – такива, каквито сме. Ако пък и смогваме да се спогодим за общо действие, цена няма да имаме :-).

    Отговор

Ако искате да споделите нещо