Кафето
Тук нещата са екстремно прости – прясно изпечено и прясно смляно кафе. С това изчерпваме точката от дневния ред.
Стига кафето да не е прекалено прясно изпечено, защото след изпичане в зърната остава голямо количество въглероден двуокис, който пречи на равномерния контакт с водата, а това води до неравномерно извличане на вкусове и аромати, понякога до остри кисели нотки, липса на сладост и комплексност във вкуса на напитката. И до миризма на пушек.
Ако ще приготвяте еспресо, добре е да изчакате между една и две седмици, а ако кафето е изпечено светло – дори три. За филтърните методи (V60, Chemex и Aeropress) между 4 и 7 дни изчакване обикновено е достатъчно, защото част от газовете ще се изведат при предварителното накисване (blooming) и кафето може да се консумира по-рано.
При светло печените, особено при ултрасветло изпечените зърна е почти задължително да се изчаква поне три, ако не и четири седмици, защото клетъчната структура на зърното остава по-плътна и твърда, което забавя естественото изпускане на въглеродния двуокис.
Има значение и технологията, с която е печено едно кафе. Ако вашият пекар използва класическа барабанна печка, зърната в нея се пекат преобладаващо чрез контакта с нагорещения барабан (т.нар. кондукция), а ако печката разчита повече или изцяло на нагорещен въздух, тогава топлообменът е чрез конвекция. Печенето чрез кондукция създава по-порьозна повърхност на зърната, откъдето въглеродният диоксид излиза по-лесно и бързо. Няма как да отгатнете тези неща, затова е най-добре да попитате своя пекар.
Иначе съществува международен стандартизиран протокол за дегустация (cupping), при който качеството на една партида кафе се оценява по 100-точкова скала (по SCA) от сертифицирани професионални дегустатори (т.нар. Q-Graders), според която, ако кафето е оценено с:
- 90–100 точки: изключително, много рядко, top class кафе
- 85–89,99 точки: отлично, висок клас спешълти кафе
- 80–84,99 точки: добро (комфортно, ежедневно) спешълти кафе
- под 80 точки: комерсиално ширпотребно качество (не е спешълти)
Задължително обаче за добрия резултат в чашата е кафето да е прясно изпечено, да е смляно подходящо за целта и точно преди приготвянето му. Смляното кафе губи вкусовете и ароматите си за броени минути и само след половин час около 50-60% от най-летливите ароматни съединения ще са изгубени. Затова покупката на мелачка е много важен и задължителен разход.
Ръчната мелачка Comandante C40 има култов статус и се е превърнала в еталон за степените на смилане за различни начини за приготвяне на кафе. Разбира се, всяка друга мелачка може да бъде съпоставена. Има удобни конвертори за тази цел. Настройката на едрината на смилането при Comandante се осъществява чрез прецизен стъпков механизъм и мерната единица, чрез която цял свят си обменя рецепти, е „клик“ (click), щракване или стъпка на този механизъм, броени от нулата[^ При Comandante C40 един клик се равнява на приблизително 30 μm (микрона) вертикална корекция в разстоянието между ножовете (или 15 μm, ако се използва приставката Red Clix. Подразбират се стандартните кликове – без приставка. Един пълен оборот са 12 стандартни клика.].
Водата
Водата в повечето напитки от кафе е толкова голям процент (88–99%), че не може да няма значение. Проблемът е, че тази от чешмата често не става, освен ако не живеете на място с наистина хубава вода.
Според Specialty Coffee Association (SCA) най-добрата вода за кафе е около 150 TDS. Това съкращение се разписва като Total Dissolved Solids и означава, че в един литър вода има разтворени съответните милиграми минерални вещества (може да се срещне и като mg/l или дори ppm[^ Равенството 1 mg/l = 1 ppm (parts per million) е вярно само за разредени водни разтвори, където плътността на течността е 1 kg/l.]). Иначе казано TDS е мярка за минерализацията на водата. За сравнение, стандартната чешмяна вода в повечето градове варира между 150 и 400 TDS, а силно минералните бутилирани води могат да надхвърлят 600-1000 TDS.
За да измерим TDS във водата е нужен специализиран уред – не е скъп, но не се намира във всяко домакинство. А и освен да знаем общата минерализация има значение и какви точно са минералите, най-вече балансът между магнезий и калций[^ За V60 и други филтърни методи се предпочита съотношение 2:1 или дори 3:1 в полза на магнезия. Това дава изключително свежа и плодова чаша. За еспресо се търси баланс близо до 1:1 с ниска обща твърдост, за да се предпази оборудването от варовик.]. Та... темата изглежда като предварително загубена битка.
И понеже не е лесно да разполагаме със съвършена вода, се е възприел един допустим диапазон 75-250 mg/l като задачата се свежда до това да си намерим бутилирана вода в този приемлив диапазон, защото:
- под 75 mg/l водата е твърде „мека“ и не съдържа достатъчно минерални йони, за да извлече пълноценно ароматните съединения, което може да води до воднисто, плоско или кисело кафе. Особено ако съдържанието на магнезий[^ Магнезият се свързва най-силно с леките, кислородсъдържащи ароматни съединения – плодовите киселини и естествените захари. Подчертава яркостта на вкуса, цитрусовите и плодовите нотки и сладостта. При светли изпичания (за V60, Chemex, AeroPress) водата с превес на магнезий отваря комплексните сортови нотки, без да натежава в напитката. Освен това магнезият не образува котлен камък при нормални температури.] е твърде високо.
- над 250 mg/l водата е прекалено минерализирана, притъпява фината киселинност и специфичния характер на кафето, придава горчив или тебеширен вкус. Личи най-осезаемо при вода с твърде много калций[^ Калцият подчертава плътността (тялото), кремообразната текстура и базовите нотки – шоколад, карамел, ядки и препечени тонове. Но при нагряване над 60°C образува калциев карбонат, познат като котлен камък – враг номер едно на бойлерите на еспресо машините и каните за вода.] и почти нулев магнезий.
И за да не задълбочавам повече тази древногръцка трагедия, подсказвам решение, което е далеч от идеалното, но пък е фундаментално просто, ако живеете на място, където от водопровода тече по-твърда вода, което е често срещан случай в България. Използвайте филтрирана вода и филтър за варовик. Аз филтрирам твърдата пловдивска вода с BWT и омекотяващ антиваровиков филтър или магнезиево минерализиращ филтър.[^ Не в целия град водата е с еднаква минерализация, но там, където живея, тя варира между 280 и 300 mg/l. След BWT филтър става около 200–220 mg/l, което поне е в допустимия диапазон 75–250 mg/l.]
Другата опция е да ползвате бутилирана вода. Но търсете реалните числени данни за общата минерализация на етикетите, а не дали тя е ниска или висока според маркетинга им. Макар че и това също не е достатъчно...
Например популярната горнобанска минерална вода има обща минерализация 146 mg/l, което буквално е „в десятката“, но... ако продължим да четем етикета, ще видим, че има много високо pH (9,85), което я прави силно алкална[^ SCA препоръчва pH в диапазона 6,5–7,5.]. В комбинация с карбонатите, които съдържа (28,80 mg/l), тази вода ще неутрализира напълно приятната, плодова и жива киселинност на кафето. Напитката ще има плосък и вероятно прекомерно горчив вкус.
Ако продължим да четем етикета, виждаме, че калцият е едва 2 mg/l, а магнезий дори не се споменава. Но пък съдържанието на натрий е 33,65 mg/l, което е повече от тройно по-високо от препоръчителното по SCA. Иначе казано, минерализацията на тази вода идва основно от натриев карбонат и сулфати, а не от полезни за вкуса на кафето минерали. И макар числото 146 mg/l да съвпада почти перфектно с препоръчваната целева стойност от 150 mg/l, минералният състав е с неподходящи йони.
Меката изворна вода в общия случай също е далеч от препоръките на SCA за идеална вода, но е по-малкото зло. Поне машините ви за еспресо и каните ви за подгряване на вода ще работят дълго, без да се тревожите за котлен камък. И за вашето здраве е окей. А за някои рецепти (например V60) и за любителите на по-ярки вкусове водата с нисък TDS дава търсената и ценена чистота на вкуса (clarity). Фините флорални и плодови нотки се усещат по-ясно. Но тъй като буферните минерали (бикарбонати) в меката вода са малко, тя не може да неутрализира силните органични киселини и кафето се получава с по-ярка киселинност[^ На английски език има две думи за киселинност/киселост – acidity и sour/sourness – и те имат противоположно значение в света на кафето. Acidity описва приятната, чиста и витална киселинност, която придава живот, структура, блясък (brightness) и сочност (juiciness) на чашата. Без нея кафето има плосък, глух и скучен вкус. Sour описва рязката, стягаща и неприятна киселост, която е знак за провал в напитката.], по-слаба плътност (тяло/body) и осезаемо по-малко сладост.
Изворната вода „Девин“ (с розовия етикет) е с обща минерализация 64 mg/l. Съдържанието на натрий и карбонати е съвсем удачно, а pH е на горната препоръчителна граница. Единствено ѝ липсва магнезий. Но за филтърни напитки може да се ползва директно – дава много чист, плодов профил, а за еспресо – ако киселинността ви идва в повече – с капка концентрат от магнезиев сулфат (английска сол) би станала почти съвършена[^ Течен магнезиев концентрат се получава лесно от 12,3 g английска сол от аптеката, разтворен в 500 ml вода. След това на всеки литър изворна вода „Девин“ добавете 5 ml (или 5 g) концентрат.].
И най-накрая... да стигнем до приготвянето.
Moka кафеварка
Вероятно най-лесният и достъпен домашен начин за приготвяне на силно и ароматно кафе е кафеварката Moka на Bialetti, съхранила дизайна си почти непроменен от 1933 г. до днес. Нарича се още и гейзерна кафеварка, очевидно защо. В България през мрачните времена на социализма беше известна и като кубинска, щото къде ти Bialetti по онова време.
Всъщност има няколко модела кафеварки, които са по-добри от Bialetti, но кубинските и безбройните китайски копия не са сред тях. Затова ако по недоразумение притежавате някоя такава куча марка, изхвърлете я и си купете оригинална. Аз ползвам и препоръчвам класическия алуминиев модел Moka Express[^ Моята Moka Express е модифицирана с филтър от E&B Lab, които предлагат и свои кафеварки – по-добри, но и значително по-скъпи от Bialetti.] за 3 чаши[^ В модела за 3 чаши може да се сложи до 150 ml вода и 17–20 грама кафе за да се получи около 130 ml напитка.]. Той е подходящ както за двама души да си поделят една доза на две напитки по около 45–60 ml мока кафе[^ Мока кафето не е еспресо. С кафеварка не може да се направи истинско еспресо, макар и някъде да наричат напитката stovetop espresso.], така и за сам човек, ако е любител на двойните дози.
Следвам указанията на Matteo D'Ottavio (с някои модификации).
- Кафето в кафеварките се дозира на обем, а не на тегло. Трябва да се смели толкова, че кошничката на кафеварката да се запълни равномерно и равно до ръба, без притискане или пресоване. За моя модел 18 g средно печено кафе е добра отправна точка. Едрината на смилане е 18 клика на Comandante (оборот и половина от нулата) или малко по-едро отколкото за еспресо.
- Налива се вода със стайна температура в бойлера на кафеварката до или малко под клапата за освобождаване на налягането. В моята Moka Express 3-cup наливам 120 ml вода за тъмно и 140 ml за светло изпечено кафе. За по-концентрирана напитка водата може да се намали и до 100 ml. Ако кафеварката е стоманена (Venus) или кафето е светло изпечено, водата трябва да е топла (около 60–65ºC). Също и ако кафеварката е алуминиева, но по-голяма – примерно за 6 чаши[^ Има някакво залитане напоследък да се препоръчва топла вода във всички случаи. Не, не е необходимо, ако следвате указанията тук.].
- Сложете кошничката с кафе върху бойлера с водата и ако разполагате с филтри за AeroPress, задължително намокрете и сложете един върху вградения метален филтър на самата кафеварка и едва тогава затегнете горната ѝ половина към бойлера с водата и кафето.
- Сложете кафеварката на много бавен огън и отворете капака. Ако ползвате газов котлон, задължително го оставете на минималната възможна степен и внимавайте да няма пламъци, които обгръщат кафеварката отстрани. Малко след като чуете, че водата започва да завира, ще се появят и първите следи от кафе в горния контейнер. Това отнема между 3–6 минути според размера на кафеварката. Кафето трябва да излиза много бавно, без да свисти и пръска, което се постига или като намалите още огъня, или (ако няма накъде повече) взимате кафеварката в ръка и я отдалечавате от котлона. Ако струйката кафе отслабне твърде много, че да спре, пак връщате или доближавате кафеварката към огъня.
- Накрая разбърквате с лъжичка течността още докато е в кафеварката, ако ще разпределяте напитката в две (или повече) чашки.
Почистете кафеварката с хладка вода. Популярната легенда, че кафеварките не се мият, е тъпотия. Само не я слагайте в съдомиялна, особено ако е алуминиева. Ще ѝ е за последно.
V60
Ако ползвате метален или керамичен V60 конус, поставете филтър в него и го изплакнете с гореща вода. Това помага за предварителното темпериране на конуса. След като приключите, излейте използваната вода. Ако ползвате пластмасово V60, тази стъпка няма особено значение, а в общия случай със съвременните филтри вече няма значение дали са предварително изплакнати. Аз лично предпочитам и препоръчвам хартиените филтри CAFEC T-90.
Ако искам по-чисти и ярко изразени вкусови нюанси в чашата си (но и малко по-висока киселинност), следвам тази рецепта на Rubens Gardelli.
- Смелете 15 g прясно изпечено кафе на средна едрина (22 клика на Comandante). Изсипете смляното кафе във филтъра на V60, поставете го върху везната[^ Важно е везната за кафе да бъде с точност до десета от грама (0,1 g). Кухненска везна с точност 1 g може да варира с близо ±1 g, което при доза от 15 g представлява грешка от над 10% в съотношението.], нулирайте я и подгответе 250 g мека изворна вода[^ В оригиналната рецепта се препоръчва вода с 40 TDS, която да засили максимално яркостта на вкусовете и киселинността в напитката. И да, това е извън препоръчания SCA диапазон. Рубенс обикновено препоръчва и по-фино смилане – около 16 клика.] с температура 92°C.
- Внимателно налейте 60 g вода за първоначално накисване (bloom) в центъра на кафееното легло с плавно въртеливо движение и стартирайте таймера. На 45-ата секунда налейте още 75 g вода. На 1:30 минута налейте още 65 g вода, а на 2:15 минута добавете последните 50 g. Оставете кафето да се отцеди до около 3:30 минута
Алтернативно (доста често) следвам тази универсална рецепта на Lance Hedrick, която дава добри резултати в почти всички случаи.
- Смелете 15 g прясно изпечено кафе на средна едрина (започнете с 22 клика на Comandante) и го изсипете във филтъра на V60. В последващи опити може да е нужно да коригирате смилането, в зависимост от кафето или филтрите ви. Ще видите как.
- Загрейте 225 g вода до 93°C[^ Ако кафето е светло изпечено удачният температурен диапазон е 93-96ºC, ако е средно 90-93ºC, а при по-тъмно... 85-90ºC.]. Това дава отношение 1:15 кафе спрямо вода.
- Поставете всичко върху везната, нулирайте я и пуснете таймера, накисвайки кафето с количество вода равно на три пъти теглото на смляното кафе (45 g вода за 15 g кафе). Това е първата ни фаза на цъфтеж (bloom).
- Изчакайте половин минута и добавете още 45 g вода (везната трябва да показва 90 g) за втора фаза на цъфтеж.
- Изчакайте още половин минута (таймерът трябва да показва 1:00) и изсипете с въртеливи движения и скорост 8-9 g/s (това е доста бързо) цялото останало количество вода, за да създадете достатъчно „турбулентност“ в кафееното легло (т.е. докато везната покаже 225 g). Не разклащайте и не разбърквайте допълнително[^ Може да разклатите, ако смилането ви е твърде едро и виждате, че водата ще изтече твърде рано и искате да забавите процеса. Или ползвате много бързи филтри, а не искате да мелите по-фино, за да не добавяте горчивина. Тогава едно или две завихрящи разклащания ще забавят филтрацията.].
- Цялата вода трябва да изтече през филтъра за време между 2 минути и 2 минути и половина. Ако всичко стане по-бързо, значи следващия път трябва да смелите кафето по-фино, а ако изтича по-бавно – по-едро.
AeroPress
Ползвам най-стандартната и обикновена версия на AeroPress, следвайки тази рецепта на James Hoffmann.
Смелете 11 g светло изпечено кафе в по-финия спектър на средното смилане (20 клика на Comandante). Колкото по-тъмно е изпичането, толкова по-удачно е да увеличите дозата и да смелите по-едро.
Подгответе 200 g вода с температура 94–96°C (или кипната и използвана веднага) при светло изпичане. Ползвайте по-хладка вода за по-тъмно изпечено кафе (85–90°C за тъмно и 90–94°C за средно).
- Поставете хартиения филтър в капачката – няма нужда от изплакване или предварително затопляне.
- Изсипете кафето в AeroPress-ата, поставете я върху чашата и сложете целия комплект върху везната, след което я тарирайте.
- Стартирайте таймера и налейте равномерно всичките 200 g вода върху кафето.
- Вкарайте буталото на около 1 cm навътре, за да запечатате цилиндъра и да създадете вакуум. Изчакайте 2 минути.
- Внимателно завъртете (разклатете) целия уред с леко кръгово движение, след което изчакайте още 30 секунди.
- Свалете комплекта от везната и натиснете плавно буталото надолу в продължение на 20–30 секунди.
Има множество рецепти за AeroPress, някои се стремят повече към вкуса и вида на филтърното кафе, а други повече към плътността и интензивния вкус на еспресото[^ Няма как да се получи истинско еспресо и с AeroPress.]. Можете да си харесате друга рецепта, напр. от тук.
Espresso
Това вероятно е най-сложният и скъп начин за приготвяне на кафе, който изисква както търпение и опит, така и сносно оборудване.
Ще има полезни указания, когато смогна да ги напиша.
To be continued.