В края на януари от името на Фондация „Отворени проекти“ внесохме предложение в Министерски съвет и Министерство на културата да се възползват от законодателната си инициатива и изрично, чрез законодателна промяна да дефинират текст, с който да бъде ясно, че правителствените портали и сайтовете на държавни институции не могат да публикуват съдържание със запазени авторски права. Както и да премахнат текста „Всички права запазени“ под сегашните си сайтове, както това вече направи Министерство на външните работи.

До края на март се получиха и отговорите на двете институции. Този на Министерство на културата, както и се очакваше беше напълно формален и не показваше дори изначален опит за вникване в същината на предложението, нито явно имат желание да получават каквито и да е предложения… Отговорът от Министерски съвет за щастие поне обещава обмисляне на идеята. Дано последва и нужната след това промяна.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. На мен лично този отговор ми прилича на загребване с две шепи на пепел и запращането ѝ в очите на г-н Йовко Ламбрев в качеството му на председател на ФОП.

    Не знам дали им е ясно, че ти си имунизиран срещу тези действия. Или дано да бъркам и наистина да правят нещо по въпроса. Но „компетентните органи“ ми звучи като „нищо и никой“. Просто защото по този въпрос няма компетентни органи в нашите министерства.

    Все пак – дано. Да се надяваме.

    Отговор

  2. Аз преди няколко години отговарях за разработката/поддръжката на сайта на едно министерство. Когато ми се налагаше да ходя на място за да пипам нещо по сървъра съм си общувал със „специалистите“ в министерството. Техните познания се свеждаха до това как да теглят гигабайти порно по правителствените оптики (тогава имаше още free сървъри).

    Това с което си се захванал е меко казано утопия. Ако някой махне въпросния copyright, това едва ли ще е поради разбиране на проблема. Наистина се съмнявам голяма част от правитествените служители въобще да разберат за какво се бориш.

    Отговор

  3. Ти пък си спестил, забавния отговор. Дай да ги видим тези от културата какви са ги написали.

    Отговор

  4. Дончо, прав си що се отнася до отговора от МК, но за този от МС най-малко следва да се изчака известен период от време (нещо като кредит на доверие) преди да се преценя каквото и да е. При всички случаи темата няма да бъде изоставена – това е повече от ясно – даже да се смени Правителството.

    Иначе, Жоро… OK – публикувам и отговора на Министерство на културата… Държа да бъде забелязано, кой го е подписал!

    Отговор

  5. @yovko: Кой е този г-н Дамянов? Изглежда, някой ваш общ познат с Жоро, защото на мен нищо не ми говори това име (а имам претенцията да познавам хората с принос в българското ИТ)?

    Отговор

  6. Ами аз поне не знам Георги Дамянов да има принос в българското ИТ… Може би за добро… Иначе това е шефът на Дирекция „Авторско право“ в Министерство на културата и би трябвало да е в час с темата, което никак не личи от отговора му. Да не говорим, че би трябвало да е в час не само с клишираното законодателство, но и с приложението му в Новия свят на Интернет, а и с новите тенденции като Creative Commons… No comment…

    Отговор

  7. Тоя Дамянов е смешен направо – как може в официален правителствен документ, носещ печат на министерство някой да напише, че знакът за авторско право не е знак за авторско право, а детайл от графичното оформление. А ако има предвид, че със знака се запазва не съдържанието, а уеб-дизайна – пак е в голяма грешка – все едно да кажем, че правата върху печатната книга се простират до оформлението на корицата й. Ако някой уеб-дизайнер ги е излъгал, това е техен проблем.
    Да напомня какво пише на сайта на МК: „© Министерство на културата на Република България, 2006“. Това е в долния ляв ъгъл. В долния десен час стои линк към фирмата, изработила сайта. Очевадно е, че се заявява пълно издателско право върху съдържанието. Да се твърди друго е просто егати смешката…
    Не вярвам на очите си направо. Този човек явно или хич нищо не отбира, или е голям шегаджия. Всъщност, като знам от личен опит как се работи в държавни организации – нищо чудно да е и двете.

    Отговор

  8. „Абе ти на мен ли ще вярваш или на ушите си?“ :)

    Отговор

  9. Ама то да твърдиш, че и правата върху дизайна са запазени е смешно. Правата върху дизайна би трябвало да са станали собственост на министерството с предаването на готовия сайт от фирмата разработчик. А като собственост на министерство няма как да има запазени права, защото все едно е собственост на всички данъкоплатци в тая държава.

    Отговор

  10. Малко разсъждения:

    Държавата е особен субект на правото и е особен вид юридическо лице. Тя може да притежава собственост (или ограничени вещни права), също както физическите или юридическите лица. В това си качество тя може да притежава и авторско право :

    Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата

    В закона за Държавната собственост се казва, че Министерство на Финансите е това което стопанисва и управлява държавното имущество. Това е общото правило. Но тъй като в специален закон като ЗАПСП, се казва че Мин. на културата може също да управлява авторското право, значи то измества в тази област Мин. на финансите.

    Друг е момента обаче, че отдолу не трябва да пише – Мин. на културата, а може би &copy Република България. Въпрос на тълкуване.

    Знаете, че авторството, ако не е уговорено друго, се води на този, който е създал произведението. Ако служител на мин. на културата (или изпълнител, на който министерството е възложило да изработи сайт примерно) е изработил този сайт, и в договора е казана изрично, че авторското право ще премине върху работодателя/възложителя – тогава собственик на авторското право ще е България, а не мин. на клтурата.

    Ами това е от мен, поздрави.

    Отговор

  11. Честно казано, не разбирам кое в отговора на МС те прави оптимист, Йовко? Това, че вижданията ти „ще бъдат разгледани и взети предвид при бъдещи законодателни промени в тази област“ ми говори, че в обозримо бъдеще те не виждат необходимост / възможност да променят нещо. Е, дано да греша!

    Отговор

  12. @Милен: Само всичко това с уточнението, че има разлика между „авторство“ и „авторско право“ – едното е отношението на създателя с творбата му като неин създател, а другото е „издателско право“, „право на копиране“ – което само по случайност може да съвпада по притежател с авторството.
    Тоест ясно е, че държавата е „автор“, източник на информацията – но е неприемливо държавата да държи авторски (да си ги наречем направо „издателски“) права върху разпространението и употребата на тази информация. Защото тя е публична, предназначена е за информиране точно на публиката, хората.
    Смахната работа, вярно… Но определено не може знак за запазени права в публикацията да се твърди, че се отнася до оформлението й, а не до съдържанието. ;)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *