Дефиниция:

Всяка творба, независимо от своя вид (аудио, видео, изображение, текст или друго), чийто автор(и) са предоставили изрично на публиката си права свободно да използват творбата им, както и да я разпространяват без ограничения, се нарича свободна творба или свободно произведение на изкуството. Свободните творби (произведения на изкуството) се наричат свободна (отворена) култура или свободно (отворено) съдържание. (ver. 0.03)

Пояснения:

Свободните творби са авторски и признанието на авторството върху тях е неотменимо право, независимо от свободното им разпространение. Авторите на свободни творби могат да разрешават или забраняват комерсиална употреба на своите творби, създаване на техни модификации (производни творби), както и да изискват тези производни модификации да бъдат възможни, само ако резултатът също е свободна творба.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Вчера в разговор с Тони стигнахме до необходимостта да дефинираме свободната култура като понятие. И на нас ни е достатъчно странно да вкарваме това в някаква рамка, но нуждата от кратка и точна дефиниция с до два абзаца и 3-4 изречения е наистина належаща.

    Много хора с основание питат и се двоумят какво отличава това, което наричаме свободна култура, от останалата култура, както и какво и е несвободното на другата. За жалост такива дефиниции има единствено в описателен вид. Затова ето някакъв резултат от нашия напън да създадем такава, на база досегашните ни разговори. Снощи късно привечер се опитах да я синтезирам в главата си като текст и сега я пускам за дискусия. Всякакви разумни забележки и редакции са добре дошли…

    Отговор

  2. Аз лично влагам различен смисъл в „свободна култура“ и „свободно съдържание“. Според мен, свободната култура е нещо като „Съвкупност от свободни творби, както и общността на техните автори и публика…“ – то е по-скоро движение, докато „свободно съдържание“ за мен е самата творба.

    Също така, дали не трябва да се добави нещо подобно на столмановото „Free speech, not free beer“ – тоест, да се дообясни малко дали в свободното влиза и безплатното :)

    Отговор

  3. Дефиницията е добра, за основа в/у която да работим.
    Мисля, че има една обща база по отношение на „отдаването“ на определени права на потребителите в/у творбата и именно тук е акцентът. Предлагам вместо да изреждаме възможните права, които може потребителят да получи, да използваме нещо по-абстрактно, като:
    „Свободно прозиведение е такава творба, чийто автор е декларирал недвусмислено, че отдва определени от него права на потребителите, например копиране, расзпространение или др.“

    Отговор

  4. Мен малко ме притеснява „без ограничения“ в първия абзац и ми се струва, че се стига до леко противоречие ако се наложат ограничения в рамките на свободен лиценз върху ползването и разпространението на творбата и се върнем отново към прочит на първи абзац. Може би трябва ако да речем втори абзац е точка 2 или нещо такова, да се уточни: „…без ограничения или с наложени такива, съгласно точка 2…“?

    Отговор

  5. По никакъв начин не може да се наложат ограничения в разпространението на свободна творба, Евгени! В ползването да – за комерсиални или за некомерсиални цели, но на никой не може да се забранява разпространението и…

    Отговор

  6. Стоян Мишинев 1 август 2005 в 15:02

    А не е ли нужно да се даде дефиниция и на АВТОР особено при музикалните творби. Там кой е автора? Изпълнителя на творбата или композитора на музиката. И може ли композитор да публикува творба като свободна такава и музикант да претендира за авторство заради аранжимент? А дали издателите не могат да намерят начин да претендират за авторство?…

    Отговор

  7. Автор на музиката е композиторът, автор на аранжимента може да е друг, автор на текста е текстописецът, автор на изпълнението е артистът (изпълнителят), автори на песента са всички в комбинация. В класическия случай те се ОТКАЗВАТ от своите права в полза на продуцента (ИНВЕСТИТОРА), който виждайки един бизнес, вкарва едни пари за да продаде песента на пазара и да си ги върне (с евентуална печалба). Правата се прехвърлят. В нашия случай (свободната творба) авторите (всички) предоставят правата си на зрителя, консуматора, публиката… ако им дадът и правото на производни творби те ги правят един вид акционери… съавтори в произведението, което е друг акцент, който отличава свободните творби.

    Авторът се дефинира по общите правила – всеки, който сътвори нещо е автор в момента на създаването на творбата. Това е ОК по всички законодателства и доколкото това не зависи от факта дали в последствие творбата ще е свободна или не – мисля, че е по-добре да не се усложнява дефницията с допълнителни твърдения.

    Отговор

  8. Йовко, нямах предвид директна забрана, а някакво ограничение върху разпространението, но очевидно досега в разбирането ми са се размивали границите между „ползване“ и „разпространение“. Сега ми се изясни разликата: ако някой вземе моя творба, тиражира я и я разпространява с цена върху нея, т.е. продава я, в самия си смисъл това не касае разпространението (споделянето на творбата с другите), което изначално е неограничено и не може да бъде друго, а се отнася до неговата цел – комерсиална или не.

    Отговор

  9. Тук също има тънка разлика – разпространяването с цена е продажба – т.е. това е ограничение да получиш (консумираш) творбата… Мерси за този акцент – май трябва да се изчисти това. Под разпространение разбирах по-горе безпрепятственото разпространение – примерно нещо качено в интернет… Това е bug в дефиницията определено… To be fixed…

    Отговор

  10. а мен по принцип ме притеснява прекаленото развяване на знамето на свободата…
    и самият термин „свободна култура“ ме стряска – несвободната култура вързана ли е или е в затвора?
    и култура ме притеснява.. да не стане като с оня, дето като чуе за култура и се хваща за… шапката.

    много е претенциозно, викам аз, и свободна, че и култура, липсва само пастора дето ще ни покръства в правата вяра.

    аз бих отпуснала малко балона с нещо по-непретенциозно – креативност, отворено, взаимност, тенденция, нещо което не звучи да се приема толкова на сериозно.

    черногледа съм напоследък. да се добави в протокола.

    Отговор

  11. вързана е, така здравичко е вързана, че не е истина направо… оплетена, заплетена и омагьосана е в едни продуцентски договори, едни проценти, едни юристи… едни криви закони (DMCA, примерно)…

    справка eff.org

    Отговор

  12. хммм а култура ли е тая, дето е вързана де? и кое я характеризира като такава?
    пък да не стане така, че всеки дето е хванал нещо за мацане, маца, маца, пък после сложи етикетче „култура“.
    не се заяждам, Йовко, просто е хубаво да бъдем внимателни със силните думи.

    Отговор

  13. а това дали е култура е съвсем отделна тема и в комерсиалното изкуство и в аматьорската самодейност и навсякъде другаде можеш да сътвориш и боза, и кич, и халтура, както и нещо страхотно – това няма никакво отношение към свободата… това, че едно нещо е свободно не го прави велико, нито обратното…

    свобода не е велика дума… проблемът е, че ни звучи велико, защото светът ни се е смахнал…

    свобода е просто feature, опция, възможност (при това default-на), която странно защо ни е станала чужда…

    всъщност кичът Е култура за съжаление – нашето време е пълно с идиотщини – MTV, Азис, какво ли не друго – за мен това е кич и халтура, за историята това ще е част от културата на нашето време…

    Отговор

  14. не смятам, че отворената култура (първоначалната идея) има изобщо нещо общо и трябва по някакъв начин да се смесва със свободна култура. тези два типа не са диаметрално противоположни, но са достатъчно далеч един от друг за да не се получи добър микс. вместо него ще стане мишмаш защото всичко все още е абстрактно. достатъчно добре ли е дефинирана и разработена отворената култура вече в българия, за да се мисли за нов тип такава? не мисля.

    и аз не се заяждам, просто гледам с необременен поглед. освен това по въпроса с освобождаването на културата нещата не опират до „събрахме се, поговорихме надъхано и взехме решение“… просто защото на всички останали им хрумва един много логичен въпрос…

    Отговор

  15. Чудесно, само че аз очаквам конкретни идеи – демек написани парчета текст – или поне части от дефиницията, защото това кой с какво не е съгласен не върши никаква работа докато някой не предложи нещо конкретно.

    Примерно, аз нямам как да разбера каква е твоята дефиниция за отворена култура и за свободна такава :-) Съгласен съм, че всеки има свои представи и дефиниции в главата си, но критично важно е да се сдобием с някаква по-прецизна дефиниция идните няколко дни. Дори да не е перфектна и да се развива в последствие. Нещо обаче трябва да има наяве. До момента освен Тони в нито един от горните коментари никой не е предложил никакъв текст! А аз пуснах този пост именно за да се появят идеи…

    A, Деси, понятието свободна култура само по себе си вече е set-нато като такова (от англ. free culture) – харесва ни или не – опасявам се, че вече е късно. Lessig го е хвърлил в пространството далеч преди нас…

    Отговор

  16. Произведение, което се разпространява при условия, които предоставят без нужда от допълнително разрешение и без заплащане на такси за това право, поне възможност на потребителите да копират и разпространяват произведението за некомерсиални цели е част от свободната култура.

    Това е дефиниция тип санитарен минимум или най-малко общо кратно. Това, за съжаление, покрива всичко това което хората считат за „свoбодна култура“, но въобще не съвпада с личното ми мнение и затова и думичките не са се подредили добре. Все пак мисля, че това са елементите, които трябва да влезнат във въпросната дефиниция.

    А ако можеш и да смекчиш някак си пояснението за авторство като не забравяш за произведенията обществена собственост.

    Отговор

  17. На Пейо, предложението за дефиниция е достатъчно общо и ми допада именно защото обхваща общия случай, признаци на т.нар. свободни прозиведения.

    Отговор

  18. Произведение, което се разпространява при условия, които предоставят без нужда от допълнително разрешение и без заплащане на такси за това право, поне възможност на потребителите да копират и разпространяват произведението за некомерсиални цели е част от свободната култура.

    и от там – свободната/отворена култура е съвкупност от всички видове авторски произведения, които изрично осигуряват най-малкото свободата за безплатно копиране и разпространение на творбата с некомерсиални цели. Свободната/отворена култура включва целия т. нар. Public Domain (Обществена собственост), в който са събрани произведения, които могат да бъдат използвани от всички, за всякакви цели и за вечни времена.

    Отговор

  19. Христо Еринин 7 август 2005 в 16:59

    Този въпрос може би по-приляга за FAQ-а на Пейо, но все пак ще попитам тук, пък след това ще му пиша да го включи:
    Ако лицензирам някакво произведение под CC BY-NC или някой друг лиценз с NonCommercial клауза в него, NC-то забранява ли използването на произведението в материали, които се разпространяват безплатно, но са създадени с цел печалба? За да поясня – говоря за случая със снимката на Георги Чорбаджийски, която беше публикувана в някакъв информационен седмичник (ала „Програмата“ и „Една седмица в София“).
    Или друг казус – ако моя снимка бъде отпечатана на пощенски картички, които се разпространяват безплатно в заведенията, но са отпечатани от някоя рекламна къща по поръчка срещу тлъст хонорар, това позволено ли е или не от NC клаузата?
    Трети пример: някое радио пуска музика създадена от мен, очевидно я разпространява безплатно, но въпреки това радиото е комерсиална организация и по индиректен начин използва произведението за печалба. Вярно, използват го като пълнеж между рекламите, но нали рекламодателите си плащат за реклама точно в това радио, защото хората слушат пълнежа.
    Благодаря за отделеното време :)

    Отговор

  20. Прав си, че е най-добре юрист (т.е. Пейо) да се произнесе, но ето какво гласи legal code-а на NonCommercial клаузата в CC-лицензите:

    You may not exercise any of the rights granted to You in Section X above in any manner that is primarily intended for or directed toward commercial advantage or private monetary compensation. The exchange of the Work for other copyrighted works by means of digital file-sharing or otherwise shall not be considered to be intended for or directed toward commercial advantage or private monetary compensation, provided there is no payment of any monetary compensation in connection with the exchange of copyrighted works.

    Иначе моите отговори са (съвсем не е сигурно, че са верни): Рекламните брошурки и издания са комерсиални творби, повече от всякакви други – те печелят от реклама съвсем директно, ползвайки някакво съдържание и продавайки рекламна площ (т.е. за мен това е commercial advantage и private monetary compensation в комбинация). За пощенските картички е по-сложно – ако те просто се разпространяват безплатно, колкото и хонорари да са платени те може да са обикновени картички (за жалост не съм срещал такива), но в общия случай те са рекламни! Ако рекламират някаква фондация за борба с рака или против тютюнопушенето – о’кей – това е non-commercial, но ако рекламират дискотека „Хонолулу“ или водка „Спирт“, ц – това съвсем не е NC. За радиостанцията ситуацията е подобна на рекламните издания – ако радиостанцията не пуска реклами – може да се приеме, че е NC, но иначе ситуацията е мъглява по моему.

    При всички случаи ако аз съм бизнесмен и видя NC-клаузата, аз бих се свързал с автора за да попитам преди да използвам творбата му за някакви свои цели.

    Magnatune например казват:

    No paid license is required for non-commercial and school projects use.

    You must meet the legal requirement for „non-commercial use“ as defined by the Creative Commons License which governs all Magnatune MP3 files.

    Please note that if you are a „non-profit institution“ this does not necessarily imply that your use is „non-commercial“. Please consult the license for details. You must abide by the Attribution-NonCommercial-ShareAlike use restrictions placed by the license. If you meet these requirements, you may now download the MP3s for this album.

    Да не забравяме, че за всяко нещо, дори и някой да го е пуснал с NC-клауза винаги можеш да се свържеш с човека, който най-често е на един email разстояние и да поискаш специален лиценз за себе си. Или примерно NC-клаузата да не важи за теб – ако авторът ти каже OK – значи имаш това право. А той може да си лицензира творбата за всекиго различно по колкото иска различни начини.

    Отговор

  21. @ Христо Еринин

    „Комерсиална употреба“ са всякакви действия с произведението, когато те са насочени към получаване на търговско предимство или на доход. Това означава, че това е по-широко понятие от просото извичане на печалба от използването на произведението. Помня, че един от вариантите да се преведе commercial advantage беше като „конкурентно предимство“ и с него може би се дава повече светлина върху въпроса ти.

    Проблемът тук при този тип дефиниция на комерсиална употреба, е че става въпрос за намерение при начина на използване. Тоест има нужда от тълкуване, а при тълкуването често има и добре обосновани противоречащи си мнения. Разбира се, че има и крайни безспорни случаи на ползване, но има и много гранични хипотези. Изброяването на всички случаи на ползване е практически невъзможно и точно затова затова трябва да се търси намерението и да се тълкува (тук обикновено хората, които обичат точните науки се мръщят). Нека уточня, че е нужно само намерение, а не настъпил резултат. Т.е. ти може обективно да не си реализирал печалба, но това че си опитал да продаваш нещото стига.

    Сега, след безполезната теория, нека опитам да дам отговор на въпросите ти.
    За т.нар. „гайдове“. Рекламата е ясен пример за използване, от което не се извлича директна парична полза, но това е в случай, че се ползва едностранно и еднопосочно. Представи си, обаче, че има такова произведение на корицата на такава брошурка, но вътре са представили и изложбата, част от която е то. Тук съображенията стават малко повече, но все пак аз още бих твърдял, че това е комерсиална употреба и давам това само за пример, че нещата не са толкова лесни за отговор и затова е нужно да се подхожда индивидуално към всеки случай.

    Същото се отнася и за случаят с картичките. Важно е да се прецени те всъщност за какво служат и каква е целта на създаването им и тогава да се казва кое какво е. Така е и с радиата — ако е радио, което е и търговско дружество — да, това е комерсиална употреба, но ако е университетско или аматьорско онлайн радио — сам би се съгласил, че не е това случая.

    И затова отново — важно е намерението какво е и то трябва да се установи за всеки случай, в който имаме съмнение. А личното ми мнение — колкото повече права имаш — толкова повече грижи :)

    Отговор

  22. Христо Еринин 9 август 2005 в 19:43

    @Пейо и @Йовко:
    Мисля, че ми стана ясно, благодаря за разясненията и на двама ви. Доколкото разбрах, това, дали произведението ми е използвано или не според лиценза под който съм го публикувал, може да бъде решено само от съдията, който ще тълкува употребата му. С други думи, ако нарушителят на лиценза реши да се запъне относно това дали го е ползвал правомерно или не и аз заведа дело срещу него, всичко зависи от човека, който ще тълкува дейността на ответника, и използването на произведението.

    @Пейо, това става ли за FAQ-а, или е прекалено специфично/общо?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *