Живеем в едно циклено-пъклено дежа ву, а някой дето си мисли, че е Архитекта, се опитва да пренастрои матрицата. (ал_шопов)

Този пост заминава в категорията за цитати, заради горната сентенция на Шопов. Иначе си е живо Daily. Странно защо, но Сашо днес без да иска прицели в едно изречение отминалата ми седмица. Скандали, екшън, емоции, нерви, дуели, безсъние… Казвам отминалата, защото утре тя свършва заради празненствата покрай НАТО. Аз ще празнувам с един Linux клъстер в Пловдив. Нещо не ми се занимаваше с клъстери напоследък, но пък взе че ми стана интересно. А и работата потръгна гладко. Добре работи животинчето, след гътване на основния node се губи точно един ping и втория node поема IP-адреса. Стартирането на сървисите отнема още няколко секунди и в зависимост от това колко точно са те, до 7-8 секунди нормалната работа е поета от резервния node. Обратно – при поява на основната машина тя си поема товара за същото време. Само репликацията на големи файлови системи по 100-мегабита идва малко тясно място понякога, но ако сривове не се случат и в двата възела за интервал по-малък от половин час клъстера е железен просто. Най-забавното е, че може да се клъстеризират така и съвсем различни архитектури – примерно Alpha и SPARC – стига да може да се компилира Linux-ядро за тях. Ще подготвя презентация за следващия семинар на FSDL – предполагам ще е интересно и за останалите.

Баси, отплеснах се… Това направо си стана за Geeks stuff…