Денят не си личи по заранта

Събудих се с главоболие и хрема, каквато не съм имал от години. И първата ми мисъл през главата бе… „Добре де, точно днес ли!“. Посегнах към единия телефон, който беше по-наблизо и на дисплея му изгря, че навън е минус 10 градуса…

Взех си горещ душ и си сготвих цяла тенджера чай. Малко ми просветна, но водопадът от носа ми не искаше да престане. Открих, че в домашната аптечка нямам нищо, което да може да спаси някак нещата. Освен ментолов спирт, а ментолът уж трябва да работи при хрема, само дето точно във вид на спирт едва ли е най-подходящ. Така или иначе реших, че нямам избор и натопих в спирта две памучета, които пъхнах в ноздрите си. Не е приятно, за четене, знам… на живо е още по-гадно, но сработи.

И започнах да разсъждавам дали да забравя за протеста, да отменя една среща следобеда и да пазя леглото или да изляза навън пък каквото ще да става. И докато се чудех, ефектът на ментола премина и положението отново стана… плачевно. Явно трябваше да отида поне до аптеката. И в този момент си казах, че ако отида до аптеката, съм отишъл и на протеста. И така, облякох се малко по-топло от обикновено, оставих колата пред Интерпред, взех метрото до Стадиона и още в метрото видях доста млади хора, които можеха да отиват само към НДК. И бях прав, почти с една трета от пътниците в моя курс на метрото продължихме пеша до НДК. От студа, или от нещо друго, но хремата ми спря и така и не потърсих аптека.

А около пилоните вече се беше събрало внушително множество от хора, предимно млади, но имаше от всички възрасти. Въпреки студа, настроението беше чудесно, а малко по-късно се намерихме и с обичаните заподозрени (разбирайте „нагли блогъри“ и „адвокати на мафията“). Шествието тръгна с обичайното леко закъснение, но почти по график. Организацията беше перфектна и аз поне лично не видях нито един политик. Минахме шумно, но кротко по Витошка (Пейо съвсем вярно е отбелязал, че цялата Витошка беше пълна с хора – от НДК до ЦУМ), после завихме към Министерски съвет и Президентството и по жълтите павета до Парламента. Нямам идея колко точно бяхме всички, но това според мен е най-многобройният протест по която и да е тема, в последните десетина и повече години. Вървяхме заедно с Нели Огнянова през целия път от НДК до Парламента и се радвахме на всичките младежи наоколо и на веселите плакати. (Всички кадри са директно от сапунерката ми, да не каже някой, че не употребявам сапунерки!)

По този повод…

[hate mode on]

Изгледах новините в 19:00 по Нова и bTV (по изключение), като преди и след това си измих ръцете със силен дезинфектант. Мижави репортажчета, с подбрани внимателно кадри, да не би случайно да се осъзнае от някой мащабността на протеста. А да… и сбутани след новините за цената на парното и как студа повишавал риска от инсулти и инфаркти. wtf?

Хора, изключете си телевизорите! Нямате нужда от тях! Вижте горното, от непознат за мен участник [бележка: Оказа се Селин] – lo-fi, но от гледната точка на страничния наблюдател, и после от мястото на събитието, с атмосферата на събитието… като по учебник по журналистика…

И в този ред на мисли, само някой телевизионен журналист, особено от „любимите“ ми bTV, Nova, TV7 и прочие… да е посмял да ми звънне по телефона за интервю или участие. Досега отказвах учтиво!… Ако ви интересува моето мнение, то е тук, на този сайт. Това е моята медия – и нямам никакво желание да добавям стойност към вашите. Ясно е защо, нали? И защото изобщо сте допуснали съществуването на „този“ тип „журналистика“! И съкровено ви желая съвсем скоро Google TV и Apple TV да ви видят сметката!

[hate mode off]

След протеста чак се сетих да си потърся капки за нос, беше време за обяд и минах през едно любимо местенце, докато дойде време за следобедната ми уговорка за кафе. И докато хапвах си мислех, че никога не съм и предполагал, че толкова хора ще излязат на минус 7-8 градуса да защитават не заплатите или личните си интереси, а Интернет и възможността да бъде такъв, какъвто го познаваме – свободен. Замислих се и за друго – нямаше обичайните политически опити да бъде яхната вълната – те може и да последват, но… фактът, че не видях политици, от една страна е радостен, а от друга, може би, означава, че политическата ни класа или дори световната политическа система, вече е толкова offline, че може би живеем във време на преход, такова, каквото би довело не просто подмяната и, но и нови по-online правила, концепции и… дай боже… лидери… Днешните ни политически лидери просто не биха били адекватни на културата и мирогледа на този протест. Като два пласта без допирни точки.

А денят ми, денят ми приключва страхотно с още един горещ душ и този пост, като следобедът мина почти неусетно в компанията на толкова лъчезарен човек, че ми е трудно да си спомня откога не съм срещал някой, който излъчва толкова позитивна енергия. И изобщо не съжалявам, че не реших да остана да се лекувам вкъщи. Щях да пропусна много приятни емоции на куп, и дори ако утре се окажа по-болен от днес, поне ще знам, че си е струвало.