Die Welt, 6 април: В Брюксел добре знаят, че делът на престъпния свят в Брутния вътрешен продукт на България продължава да расте и в момента по най-нежни прогнози възлиза на около една трета от заработваните годишно в страната 25 млрд. евро.

Българският Парламент има специална комисия, която непрекъснато уверява пресата, че започва борба срещу организираната престъпност. Босовете на мафията обаче не закачат 240-те депутати. Тъкмо обратното – депутатите ходят при тях и ги молят за милиони, които или си присвояват, или инвестират в частния си бизнес, или ги пренасочват за партийно финансиране, понеже в България 40 на сто от партийното финансиране идва от неясни източници.

В България забогатяването отдавна е било равнозначно на обогатяване за сметка на обикновените хора и богатите са смятани за бандити. От друга страна е местния манталитет, по силата на който една държава, непрекъснато обявяваща се за правова, всъщност се ръководи от подземния свят. За да разберем този манталитет, трябва да знаем, че хората в България ни най-малко не възприемат правото и законите като утвърдени обществени норми. Законите според хората обслужват единствено интересите на онези горе, т.е., ако искаш да имаш успех в живота (а в едно патриархално общество като българското това се пада главно на мъжете), ти трябва да докажеш, че си достатъчно хитър и безразсъден за да успееш въпреки ограничения на закона.

Без коментар… Какво би могло да се добави. Освен това, че за всичко това сме си виновни ние. От криворазбрана толерантност и овчедушие. Не само не изчистихме политическата класа, която трябваше да бъде разнищена до девето коляно, не само не си изяснихме какъв точно преход правим и накъде отиваме, не само че не се намери поне една тема, по която да има едно общо мнение, ами и сякаш само на шепа народ им пука какво се случва.

Дето се вика, поне един Партиен дом да бяхме запалили като хората! И не знам какъв точно взрив трябва да стане за да се осъзнаем? Че лоби е едно, а обръч от фирми друго, че политик не може да си позволява да шикалкави и да чака да му дойде времето, защото той не е господар – той е СЛУГА на избралите го и трябва да му се ебава майката от сутрин до вечер да бачка за тях освен за себе си, за да не му се дразнят, че и той се е поохранил. Ама това ще се случи, когато всяка вечер преди да излезе от Парламента или МС се страхува дали отвън не го чака тълпа от недоволни дето го дебнат да не кривне от пътя.

Вижте Франция! Ето така се прави! За да си имаме уважението!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. Трябва ли да чакаш чашата да прелее, за да осъзнаеш, че си гражданин?

    Лесно е да се възмушаваш, а какво направи ТИ (нямам предвид теб, Йовко), за да спреш това срещу което се възмущаваш?

    Честно казано – писна ми от абстрактни „възмутители“, които смятат, че някой отвън трябва да им поднесе на тепсия идеалната държава. В този контекст Йовко е от обратните хора – той прави в рамките на това, което е способен и може – такива неща, че държавата да се приближи повече до идеалната.

    Тъй че репликата ми е към неговите читатели – а не към него.

    Отговор

  2. Сава Чанков 8 април 2006 в 17:07

    Защо в България хората не протестират така, както например във Франция?

    Причините са много, но основната е: защото има какво да губят. Докато в България 90% от хората живеят в собствено жилище, във Франция не повече от 40% притежават недвижимо имущество – и те приднадлежат към горната средната класа (която не е най-революционно настроената). Когато живееш във собствен дом, много по-леко понасяш икономическите трудности – винаги има къде да се прибереш, дори да няма какво да ядеш. Докато във Франция има огромен брой бездомници – при това голям брой от тях са млади и облечени добре. Просто в един момент са загубили работата си, нямали са пари да си платят наема и са загубили жилището си. За младите хора на снимките законът, срещу който протестират, означава по-висока безработица, която директно се превежда в липсата на подслон. Помислете си дали ако в България се приме закон със същия ефект – например да се реституират земите, върху които са построени панелните комплекси в големите градове и да бъдат изгонени хората от жилищата им – няма да има подобни по размах протести?

    Друга причина е, че българското общество е много по-малко отчуждено от френското. Замислете се колко по-силни са семейните връзки у нас – родителите се грижат за децата си до една доста по-зряла възраст, и децата на свой ред се отплащат, когато родителите им остареят (не във всички, но в преобладаващото мнозинство). Във Франция и Германия е съвсем в реда на нещата след като навършиш 18 родителите ти да те изхвърлят от семейното гнездо и да трябва сам да се бориш с живота. Нормално е да го възприемаш като борба – и всеки път, когато някой застраши жизнените ти интереси, да се биеш срещу него!

    Отговор

  3. Да, Вени, именно за това говоря! Проблемът е че няколко поколения (включително най-младото някак по инерция) чака някой да му поднесе неговата си държава. Други предпочитат да си потърсят друга. И аз непрекъснато съм си го мислел в последните десетина години.

    А тя, държавата е такава, каквато си я направим. Затова всяко дребно нещо има значение. Включително това дали си оставил някаква малка несправедливост без съпротива, защото това те прави толерантен към нея, после толерантен към нещо по-голямо, докато цял един народ става „толерантен“ към бомбите, мутрите или лъжите от трибуната на Парламента. И питам как един вестник (поне една медия) не посмя да напише, че министър Калчев е гнусен лъжец, защото това е очеизвадната ИСТИНА. А сега разни журналистически групички използват (отново) взрива за да се правят на интересни – Закон за журналиста и не знам какво си? После Закон за таксиметровия шофьор, може би, за брадатите баби с брадавица от лявата страна на бузата…

    Наистина се питам – какво трябва да стане, за да започнем да реагираме адекватно?

    Иначе, Сава, съгласен съм, че българина и французина със сигурност имат доста отличителни белези в мисленето си и поведението си, но не за това беше темата… Едни основания във Франция – едни реакции… И тук едни други основания, а реакциите… да ти разплачат хемороидите…

    Отговор

  4. Французите винаги са били голяма нация. При тях го няма това овчедушие, което цари в България.
    Може би съм твърде млад (та дори и малък) за да разсъждавам на подобни теми, но според мен всичко е въпрос на народна психология. Българинът си е такъв – овца – блее си, хрупа си и само чака някой да дойде да го поведе на някъде… Пък дали това е добрият овчар, който ще го прибере и нахрани или е касапинът, който ще го заколи – няма значение.
    Лично аз не смятам да остана тук. Предпочитам да си намеря друга държава. Някъде където няма овце, или поне овцете следват овчаря. Където няма чалга, цигания, мизерия, скинари-позьори (от онези дето трошат автобусни спирки „в името на България“), където няма мачовци, където хората се уважават и където няма толкова много завист и глупост колкото тук.
    Това може и да не е правилния вариант. Всъщност глобално погледнато със сигурност не е – хората трябва да се борят за това, което искат. Не може всички да се изнесат. Но не е възможно шепа хора да направят нещо, при условие че останалите си стоят по домовете/кръчмите и само „обсъждат политиката“ на по чашка (чашки, чаши) ракия, салата и чалга. За това и смятам, че за мен, като личност най-правилното решение е да се изпаря веднага след като взема висшето си образование.

    Отговор

  5. Не че искам нещо да кажа, но думите „ако искаш да имаш успех в живота (а в едно патриархално общество като българското това се пада главно на мъжете), ти трябва да докажеш, че си достатъчно хитър и безразсъден за да успееш въпреки ограничения на закона

    са точно за този вече брадясал коментар, който стои на стария ми сайт:

    Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: „Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!“. И веднага си отговаря – „Не е!“.
    А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го нямаше, аз може би щях да съм на негово място!

    Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.

    Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. И това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така беше насаден шаблонът „всички сме равни“, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…

    Това е написано от Митко Ганчев преди 7 години.
    Сложи си ръка на сърцето и ми кажи колко са хората, които смятат, че са равни или по-добри от другите? Мнозинство ли са? А по-добри ли са?

    И затова народът ще си обяснява всичко с нечистите политици, калпавите закони и т.н. Но няма да седне да работи като хората, за да си оправи собственото положение. Защото е много по-лесно да се твърди, че има световна конспирация, че целият свят заговорничи срещу българите (които, както е известно са толкова старо племе и са говорили на български, докато немският крал си говорил на немски само с конете… и т.н., и т.н.)

    Уф, мога да пиша още (вече изтрих два параграфа), но няма смисъл – работата е ясна на тези, които четат твоя блог, а на останалите не им се иска да им се изясни. Защото ще трябва да признаят, че не са равни. А това е мисъл, която изисква сама по себе си качества, които малцина имат. Тя, за нашенеца, е душевно харакири, на което хората не са способни.

    И затова българите в чужбина не правят лобита – защото не са избягали от България, а от другите българи.

    Вени

    П.П. Лъчо – иди в Нова Зеландия – там няма овчари, само овце.

    Отговор

  6. Тези анализи винаги са болезнени, особено когато са правени от бивши съюзници (в две войни при това!). Но от генерализация на тема народопсихология до конкретни действия има голяма пропаст и точно над нея трябва да преминем.

    Честно казано, за 8 (осем) години в ИТ в БГ, не съм се сблъсквал с престъпния бизнес нито веднъж. Така че каквото съм (или не съм) постигнал, е моя заслуга. Не мога да си измия ръцете с добре облечени бизнесмени.

    Интересно ми е вие дали сте се сблъсквали с тях?

    Отговор

Ако искате да споделите нещо