Die Welt, 6 април: В Брюксел добре знаят, че делът на престъпния свят в Брутния вътрешен продукт на България продължава да расте и в момента по най-нежни прогнози възлиза на около една трета от заработваните годишно в страната 25 млрд. евро.

Българският Парламент има специална комисия, която непрекъснато уверява пресата, че започва борба срещу организираната престъпност. Босовете на мафията обаче не закачат 240-те депутати. Тъкмо обратното – депутатите ходят при тях и ги молят за милиони, които или си присвояват, или инвестират в частния си бизнес, или ги пренасочват за партийно финансиране, понеже в България 40 на сто от партийното финансиране идва от неясни източници.

В България забогатяването отдавна е било равнозначно на обогатяване за сметка на обикновените хора и богатите са смятани за бандити. От друга страна е местния манталитет, по силата на който една държава, непрекъснато обявяваща се за правова, всъщност се ръководи от подземния свят. За да разберем този манталитет, трябва да знаем, че хората в България ни най-малко не възприемат правото и законите като утвърдени обществени норми. Законите според хората обслужват единствено интересите на онези горе, т.е., ако искаш да имаш успех в живота (а в едно патриархално общество като българското това се пада главно на мъжете), ти трябва да докажеш, че си достатъчно хитър и безразсъден за да успееш въпреки ограничения на закона.

Без коментар… Какво би могло да се добави. Освен това, че за всичко това сме си виновни ние. От криворазбрана толерантност и овчедушие. Не само не изчистихме политическата класа, която трябваше да бъде разнищена до девето коляно, не само не си изяснихме какъв точно преход правим и накъде отиваме, не само че не се намери поне една тема, по която да има едно общо мнение, ами и сякаш само на шепа народ им пука какво се случва.

Дето се вика, поне един Партиен дом да бяхме запалили като хората! И не знам какъв точно взрив трябва да стане за да се осъзнаем? Че лоби е едно, а обръч от фирми друго, че политик не може да си позволява да шикалкави и да чака да му дойде времето, защото той не е господар – той е СЛУГА на избралите го и трябва да му се ебава майката от сутрин до вечер да бачка за тях освен за себе си, за да не му се дразнят, че и той се е поохранил. Ама това ще се случи, когато всяка вечер преди да излезе от Парламента или МС се страхува дали отвън не го чака тълпа от недоволни дето го дебнат да не кривне от пътя.

Вижте Франция! Ето така се прави! За да си имаме уважението!