Независимо от това каква е личната оценка на всеки българин за отминалите избори и за победилият, той е новият президент на България за следващите 5 години. Аз не гласувах за него, по същата причина, поради която не гласувах преди 5 години и за Росен Плевнелиев – не повярвах, че е в състояние да се откачи от партията, която го издига. Президентът Плевнелиев обаче ме изненада приятно в огромна степен – такава, че да съжалявам, че няма да има втори негов мандат. Иначе тези, които не повярвахме на Радев, остава да следим всяка негова стъпка за да потвърдим или разсеем опасенията си.

По-интересен е въпросът с обичайното „А сега накъде?“ или по-скоро възможните отговори. От една страна звучният шамар за ГЕРБ е нещо много хубаво, защото самозабравянето и липсата на реформи ни върнаха там, където бяхме и с първия кабинет на Борисов (ако не и по-зле). От друга – пространството, което отваря ГЕРБ е възможно да бъде запълнено от всякакви други популисти и псевдопатриоти. Друга е темата, доколко това пространство изобщо е налично, докато не го потвърдят евентуални скорошни парламентарни избори.

Тревожно ми е, че за запълването му няма много смислени алтернативи. Реформаторският блок приключи безславно. Доверието, което получиха и непростимо пропиляха ще се върне като възмездие на следващи избори, оставяйки ги в хрониките като патерицата на ГЕРБ, която дори още днес вече е ненужна. От същестуващите проекти ДЕОС за мен са най-оптимистичната опция, макар да съзнавам скромното им влияние върху обществото. За някого другиго може би това ще са „Зелените“ или „Движение 21“, но те също имат скромна електорална тежест.

Носи се слух, че предстои нов десен проект. Но само предходното изречение съдържа вече един основен и един вторичен проблем с него. Основният е, че този проект все още е слух. От една страна, защото той вече закъснява, а от друга – че повтаря грешката първо да бъде дефиниран и едва после отворен към гражданите, вместо да бъде обратното. Същото беше и с РБ, на който някак му беше присаден граждански съвет, но той после беше изолиран в ъгъла. А гражданите така и ги забравихме. Ненаучените уроци са най-черната ни орисия…

Вторичен проблем е акцентът върху дясното. Опасявам се, че текущият ни политически пейзаж вече има драстична необходимост и от прогресивно ляво, и от прогресивно дясно, а и от прогресивен център. Общото между тях е прогресивното. Прогресивен означава напредничав, модерен, демократичен, свободолюбив, свободомислещ, развиващ се. Обратното на прогресивен е ретрограден, назадничав… А ние ретроградни ляво, дясно и център си имаме от зората на демокрацията – и те ни дърпат назад до ден днешен. Иначе казано, не можем да продължаваме да търсим ключа за бъдещето ни единствено в дясното.

Едно по-широко обединение на прогресивните хора (и с по-леви, и с по-десни убеждения), което да поиска властта, защото – първо – е неотложно да извърши съдебната реформа – и второ – да ограничи корпоративните зависимости като вместо това премести акцента върху малкия и средния бизнес и образованието, за да може повече хора да намерят препитанието и мястото си в обществото, би имало не лоша база за отскок. Особено ако заявката е направена от хора с позиция и репутация, без зависимости с миналото.

Популисткият вот идва от хора, които не виждат перспективи пред себе си, не се чувстват част от обществото и затова са склонни да залитат ту към един, ту към друг „спасител“. Вместо да стоим и да гледаме как ще ги подхлъзнат към Трифонов, Марешки, Каракачанов и/или… Путин, тези хора трябва да бъдат увлечени в позитивна и прогресивна посока. Да се припознаят като част от нея за да я подкрепят.

Не е популизъм, нито социализъм да търсиш баланс в разпределянето на богатството в едно общество, просто защото крайното дисбалансиране води до революционни ситуации (а те пък и до комунизъм понякога) – класически уроци от историята.

Не вярвам в едновременната поява на ново ляво и ново дясно, които да запълнят политическия вакуум. Преди това, битката е друга – бъдещето срещу миналото. И в нея трябва да сме повече и сдружени. Не е утопия, нито емоция. Зрялост е нужна. И разум.

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Зрялост. И разум.
    Бих добавил „образование“, „желание/умение да четеш и разбираш“, „умение да откриеш и приемеш компромис“.

    Всичко това липсва в обществото. Имат го много малко хора. Защото тези неща не се изучават в нашето образование.
    Напротив! Училището учи децата да са силно конкуриращи се, дори в малка група. Да покажат себе си, да натопят другарчето. Да търсят конфликта и „мазното подхлъзване“, когато не успеят по друг начин да надделеят.

    Турски или индийски сериали. Това сме.

    Няма надежда!

  2. Знаех си, че специално за теб трябваше да добавя „И оптимизъм!“ ;)

  3. Дончо: „Няма надежда!“

    Йовко: „Има, има!“

    Реалистите: Тихо си пазаруват огнестрелни оръжия и се учат на китайски и руски език…

    :-)

  4. Тоталното оглупяване на нацията, причинено от безотговорни управляващи – леви, десни и „средни“ (Ш) не е добра почва за национално единение.
    Надявам се младите българи, живеещи в чужбина да имат трезв поглед върху окаяната ни Родина.
    Революцията може да се внесе и отвън!

  5. Реално до следващите избори няма как да се получи организиран, координиран, добре обезпечен и със запас от компетентни кадри нов политически проект (или такъв на ДЕОС или Зелените). Това изисква последователна работа с години, и дори за партия с апарата на ГЕРБ се видя, че не може да го постигне. Така че в оставащите месеци нов организиран полит проект обхващащ цяла България – дали ляв, десен или център – няма как да се случи.

    Но ако ще се преминава към някаква форма на мажоритарно гласуване, оставяйки настрана нейните плюсове и минуси, да се работи и помогне на хората по места, ад хок и децентрализирано, да откроят хора извън сегашната система, достатъчно компетентни, отговорни и необременени, и да се даде възможност зад всеки един от тях да се изградят локални движения за подкрепа, за конкретния избирателен район. С помощта на групи по места в интернет, дали във Фейсбук или другаде, това може да се случи. На мен ми изглежда съвсем постижимо и реално като възможност през следващите месеци.

  6. Трудно е. Така е. Но ако не се започне, няма да се получи никога :)

  7. Според мен партии в България не са нужни. Не казвам че трябва да ги забранят, просто казвам, че те служат само за преразпределяне на откраднатото, раздаване на постове, разпределение на поръчки, натиск над избирателите и прочие. Също така традиционното делене на ляво, дясно, център е не само остаряло, то е безсмислено. Това деление свърши в Европа с прокламирането на Socialmarktwirtschaft и зрелия социализъм. В други части на света не го е имало никога. Нима автора на блога сериозно твърди че в България има леви, десни и център идеологии. Че е имало комунизъм и има нужда от антикомунисти и балансираща сила или как. По добре без партии, да се избира президент, той да назначава и маха правителство, за депутати да се гласува на личностен и териториален принцип, те да имат възможност с мнозинство да сменят президента. Назначение на чиновници и служители въз основа па образонателен и професионален ценз.
    Електронна систима за да се обсъждат важни въпроси с референдум. Това е.
    Така де, всеки дава акъл та и аз

  8. Авторът на блога толкова сериозно твърди, че в България е имало отвратителен, човеконенавистен и унищожителен комунизъм, че въпреки че иначе е кротък човек, едвам се сдържа да не налети на ръкопашен бой на всеки, който твърди обратното. В България престъпленията на комунизма е редно да бъдат разказвани, изучавани и заклемявани докато напълно изчезне омаловажаването им и поколенията българи осъзнаят мащаба на това ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и помнят хилядите избити без съд и присъда, или „осъдените“ от т.нар. народен съд. Докато осъзнаят какво зло е нанесено през годините на този режим с човешките права, с икономическия застой и прикрити фалити на икономиката, с разрушаване на предприемчивостта на българина, с убиването на вярата в собствените му сили, с насадените митове за малкия човек и малката държава, със загубените традиции… Вярвам, че някой ден историята и бъдещите поколения ще осъдят подобаващо и мръсниците агенти и ченгета от комунистическата ДС, които откраднаха прехода и днес още дърпат въжетата на съдбите ни.

    Иначе съм съгласен, че традиционното ляво, дясно и център трябва да останат в миналото, но гледайки какво се случва по света, съвсем не съм сигурен, че няма връщане назад… За ужас… Не за хубаво…

    Но съм съгласен, че партиите са отживелица. Или само донякъде – по-скоро текущата им форма е много ретро. Но дори да спрем да ги наричаме партии, ще се появи друго, около което хората ще припознават своите идеи или ще се сдружават – което ще е пак форма на партия… И не считам, че е свършило времето, в което идеологиите са излишни. На каква база ще излъчиш представител – защото му е мека шапката или здрави зъбите? Напротив – идеологията трябва да се върне в политиката – а да бъде изритан маркетинга, PR-а и популизма, но с последното дори и аз нямам надежда, че има шанс…

    А за референдумите пък съм силно скептичен – поне докато българите не започнат да гласуват прагматично, рационално и обосновано. Докато телевизионните „звезди“ са крайъгълен „интелектуален“ фактор за наклона на общественото мнение – мне, благодаря!

  9. Най-вероятно е след написаното да бъда определен за „фундаменталист“, „екстремист“, „илюминат“ и прочие. Във всеки случай е по-добре от „глупак“ и „обществено опасно наивен“. Не за да ви успокоя, а за да ви депресирам още повече ще ви кажа, че не само в България има унищожавща профанизация и маргинализация на понятията, политическите течения и „ценностите“. Така е на много места, но поне за читателите тук България е по-блиската до тях ужасна действителност базирана на тези проблеми. Фрапиращ пример за това са т.нар. „бежанци“ и отношението към тях. От едната страна имаме руски патриоти (за български патриоти аз скоро не съм чувал, най-вероятно са останали в книгите), които казват „лекуваме проблема като затваряме границата“. Дотук предложението им е технически изъдржано. Обаче от там нататък се оказва, че за да го изпълнят те искат да станем руска губерния. С други думи офертата им е „спасяваме ви от ислямизация, но ви правим руски крепостни селяни и забравяте да бъдете европейци“. Което е почти еквивалентно. От другата страна имаме либерални маргинали, които пък са готови да приемат кервани с мюсюлмани, да обясняват как да не наказваме комунистите, защото сме благородни, да не искаме сметка на никой, защото можем да го обидим. Либералните маргинали се борят с тоталитаризма (или поне така си мислят). Интересното в случая е, че ислямът е най-жестоката форма на религиозен фашизъм съществувал някога на планетата ни. И така излиза доста ужасно – борим се срещу тоталитаризма, а исляма го обявяваме за религия на мира. Борим се срещу комунизма и руската пропаганда, но продължаваме да плащаме на комунистите и руските бизнесмени. И забележете, че ако някой русофил се развика срещу мигрантите, за либералите мигрантите моментално се превръщат в жертви. Без значение, че идват с мисленето, че немюсюлманите са втора ръка хора и от тях се иска подчинение или да умрат. Това е картина описваша изключително първосилгналното мислене насложено не само в България – признак на тежко мозъчно увреждане у големи слоеве от населението. За да допълня списъка с девиантното и отвратително поведение на масовия гражданин-селянин и какви ли не политически принцеси, базирано на догматизъм и липса на какъвто и да е напън за анализ, ще ви опиша как се създават догмите. В България догматизъм има във всичко, но така е и в ЕС, че и в Канада. Апропо, догматизмът се създава на базата на авторитети по схеми добре описани още в първите древногръцки и древноримски четива по реторика. Целта на авторитетите е да минират мисленето на масите, като им представят кратки и бързи обобщения на всичко, които никога няма да бъдат проверени и анализирани от масите, защото са казани от авторитет. И резултатът е убиващ – в момента въпреки Интернет, въпреки достъпа до каквато и да е информация никой не анализира, не проверява, не търси. Мисленето отсъства, има само авторитети и масови медии цитиращи авторитети. Никой не анализира, никой не проучва. Всеки работи по етикети, шаблони, чието предназначение е не да извадят наяве истината, а да прекратят всякаква дискусия като маркират с шаблон този, който искат да замлъкне (и той да трябва да се оправдава, че не е такъв). Така е извън Българоя. Пример за фрапантна простащина и дебалвирало основно и средно образование са обвиненията в расизъм, които се сипят от всякъде в европейски форуми срещу всчки, които каже каквато и да е политически некоректна истина. Ако разгърнете един политически форум ма база на обвинения в расизъм ще преброите поне 50 раси. Нищо, че биологията определя далеч по-малко раси. 95% от хората в ЕС не знаят какво е раса и как се определя тя. Същото е с етикета „фашист“. Колко индивиди знаят какво е точно фашизъм? Според различни анкети – по-малко от 3% от населението! И понеже споменът за комунизма избледнява, така става и с него – остава етикет за затапване в спорове. От друга страна никой (особено от по-младите и най-старите) не знае какви са принципите на демокрацията. Още по-малко се знае за хумамизма. Всичко е удавено в шаблони. За какво ви писах толкова много. За да ви обясня, че демокрация и прогрес не могат да съществуват при мнозинство от идиоти и дебили без криично мислене и желания за знание. Това е разбрано още в древна Атина. Демокрацията там дебалвирала бързо. Причината – атиняните изпаднали в такъв телешки възторг от това, че измислили демокрацията, че освободили роби, на които дали право да гласуват. А робите … искали да станат господари или изобщо не знаели какво искат. Така и гласували. Така гласуваха и крепостните селяния в България на последните избори.

  10. Може би няма да стане само с писане. Нужно е повече от всеки от нас.
    Идват мажоритарни настроения. Че ще бъдат употребени грозно е ясно. Ала също така хората от ДЕОС например биха могли да намерят шанс за саможертва. Ти също например – защо не?

  11. Саможертвата трябва да има някакъв смисъл и база. Иначе е като зарята – много шум за кратко и без последствия.

    Ново Възраждане ни трябва, а за тази цел има нужда от възрожденци и будители. В този ред на мисли писането е съпротива на фекалните медии, мейнстрийм четива и образование… И много усилия трябва да се вкарат в писане, четене и образование с фокус върху критичното мислене. Това е бавното…

    А че не става само с писане е повече от ясно.

    Иначе критично спешното е да се разрине кочинката в Цацаратурата – и дано някой и друг от магистратите (различен от Ченалова) най-накрая се разприказва скоро, защото сигурен съм, че има какво да се чуе…

  12. „Авторът на блога толкова сериозно твърди, че в България е имало отвратителен, човеконенавистен и унищожителен комунизъм, че въпреки че иначе е кротък човек, едвам се сдържа да не налети на ръкопашен бой на всеки…“
    Извинявам се ако съм бил разбран неправилно. Иначе, за бой по-добре не, спаринг може, ако уважаемият автор няма някакви супер Sendmail техники :) Аз твърдя, че в България не е имало комунизъм защото никъде и никога не го е имало. Относно хилядите избити не смятам че точно това е определящо. За сравнение може да се посочат също хилядите жертви свързани с войнишкото въстание, септемврийското, деветоюнският преврат и т.н. Не искам да развивам глупави тези, само искам да посоча че това, че е имало хиляди жертви въобще не може да бъде определящо относно общественият строй. Ако някой се интересува какво е имало в България след като не е имало комунизъм – в учебниците по история (по-старите) пише че е имало социализъм и аз съм склонен да се съглася. Аз не съм човека дето се хваща за буквата да спори просто искам да покажа че знам за какво иде реч. Моята теза беше, че традиционното делене на леви, десни и пр. след толкова години фашизъм, националсоциализъм, нашият социализъм, губи значение защото всичкото това което може да съществува като преразпределение вече е в общественият договор на всички развити европейски държави и се осигурява независимо какви формации идват на власт.
    Относно на каква база някой ще ме представлява – на същата база на която си търся някого да ми поправи колата или да ми конфигурира сървъра ако аз не мога. А идеологиите и това какво и кой стои зад тях е интересната част ама не искам да спамя блога и да пиша три страници. Все пак – последните 20 години са под знака на новите идеологии след края на историята. И те нямат нищо общо с ляво,дясно и център. Иде реч за глобален и национален капитализъм (не знам дали капитализъм е правилната дума може би неоколониализъм в ресурсната икономика и ресурсните пазари)Тези неща може би не засягат много България (не сме дорасли до тях)
    А нашите си проблеми си ги знаем и знаем на какво се дължат. Само че освен традиционните (корупция,неработеща съдебна система, щуробаджанащина, и т.н.) има и такива дето се дължат на много лошо управление което е пряко следствие на изборите независимо дали иде реч за калинки, наши кадри и прочие.

  13. Комунизмът като утопия може и да не се случил, но негова неутопична проекция изживяхме на гърба си. И аз държа това да бъде ясно обвързано с митологемите именно на комунизма, а не на нещо друго, защото той им се явява носител (дори и само като утопия), защото някои утопии никак не са невинни. Размиването и завоалирането на понятията с времето дава основание да се забрави или нарича другояче. Или да се прави опит да се оневинят хора и идеологии… А не бива.

    Може да не сме виждали реализиран комунизъм, но видяхме реализирани престъпленията на комунизма. Може БКП да не е точно комунистическа партия, но именно тя беше се нарекла така.

  14. Напълно съм съгласен с това да не се забравя. Даже си мисля, че не трябва да се забравя всичко, а не само след 44та до 90.
    Но наред с това има и нещо друго което се нарича разбиране и приемане. Без него или оставаме в състояние на перманентна класова борба което е глупаво защото „Борбата е друга“ или се хлъгаме по плоскоста на това да се оставяме да бъдем манипулирани на основата на сини и червени. По нагоре Клигула или Калигула беше написал за Русия и т.н. и че се борим с комунисти но пък им плащаме. Дали? Де ги комунистите. Може би в Куба (по име само) ама не в Русия а пък в България отдавна са се пребоядисали ако въобще ги е имало. Това да се борим с комунизма е равнозначно на това да се борим с вятърните мелници или зомбитата ако щете:) По нашите ширини това комунизъм, антикомунизъм е много относително. Личен пример – моят дядо е бил пребиван от полицията почти до смърт по политически причини преди девети. След девети като идват неговите на власт става милиционер. Ама не им харесва отново е репресиран изселен и т.н. След 30 години го реабилитират.
    Аз като ученик надъхан с идеите на демокрацията вдигах лозунги в училище за СДС и прочие. От ДС се обаждаха в къщи по нощите да ни тормозят и ала бала. Моята учителка ме заплашваше че ще ми остави двойка по предмет по които имах само шестици, че няма да завърша и т.н. Само след няколко месеца същите тия дето заплашваха се пребоядисаха и се юрнаха да целуват ръка на сините. Моята учителка изведнъж беше силно запленена от синята идея защото мъжа и се нареди да е от новите. След това беше още по-трагично, но не му е мястото тук. Аз съм приел че по онова време е имало и хубаво и лошо и те трябват да се помнят. Сега също не е идеално за много хора, но да ни пази бог да търсим решение с убийства и омраза.
    Искам да кажа, че решения се търсят на реални проблеми, а не на измислени такива. ДС не съществува с репресивния си апарат. Но затова пък съществуват кръгове, кръгчета, корупция, мачкане на нормалните некрадци, ненаши. Ние няма да се занимаваме с тях, но ще водим борба с ДС. Това имам предвид с манипулация. За референдумите.
    Нормално е хората да се объркват от политиците и да се лутат насам натам. На мен ми е даже чудно, че след толкова години на излъгано доверие и предадени надежди, те отново гласуват. Както гласуват на избори така могат и на референдум. По зле няма как да стане.

  15. Омразата не е решение, съгласен съм. Прошката е. Но т.нар. комунисти не я поискаха. Както казваш пребоядисаха се. Затова за техните престъпления прошка не може да има. Не казвам да ги мразим до смърт. Просто не бива да бъдат допускани да се месят в управление на държавата, в управление на образователни институции, или пък медии. Но, уви – те са точно там. Репресивния апарат на ДС може и да не съществува, но хората им са навсякъде и дърпат конците на много места. Репресиите са подменени с икономически зависимости – въпросните кръгчета, наши и ненаши…

    Ако някога там през 90-те бяха свалени картите, прочетена книгата и затворена, сега щяхме да сме другаде, и да сме други, но междувременно, така както проблемът казваш не е реален, той се е проектирал къде ли не – и в резултат днес кафявите (имам предвид нищо по-малко от лайняни) медии са фактор, образованието за нищо не става, хората с репутация мълчат от отчаяние (или може би също от зависимости)…

    Затова без фиксация в миналото, а с поглед в бъдещето в ръце трябва да се вземе едно ново поколение, което да поиска властта и да извади пред скоби анти-държавниците от настоящето. Но за да се случи, трябва да са наясно с грешките на прехода и с клопките на ДС и производните им.

  16. Големият проблем е, че очаквате нещо да се случи в държава, в която мнозинството няма елементарен базов интелект. И така го очаквате десетиления, вече сте на години, а не му се вижда края. Аз лично спрях да го очаквам още през 90-те. И когато описвах вижданията си бях определян като какъв ли не, но поне не живях десетиления с илюзии. Лошото е, че видях точно това, което смятах, че ще се случи … за мое най-огромно съжаление. Демокрацията в България я има без съмнение. Скоро ще стане даже и пряка. Пряка като дузпа. Но резултатите от нея са ужасни, ще бъдат ужасни и причината е в качеството на избирателите. Никакви трикове, никакви политически проекти, които замисляхте, замисляте и подкрепяте няма да успеят, защото те разчитат на максимум 10% от населението, а може би и по-малко. Мнозинството селяни (не, не са граждани!!!) в България нямат вашия начин на мислене, за тях той е чужд, враждебен, гейски, лигав. Хората в България гласуват само и единствено за тояги, хранителни стоки, пари в наличност или групов спомен за младините със сърп и чук в ръка. Нужно е да преглътнете следното: (1) България е русофилска държава и Русия ще влияе на българската политика и икономика докато има Русия; (2) България няма никакъв шанс да стане нормална държава, повтарям – никога. Ако преглътнете тези базови констатации и се огледате ще видите и какво може да направите. Единственото, което ще ви помогне да произведете и оставите нещо след себе си за другите с ум след вас е сегрегацията и то най-вече административно-икономическата. Осигурете си среда, в която да се развивате вие и вашите деца. И не канете в нея никой, който не споделя идеите ви и ценностите ви. Да, това означава да се направи държава в държавата. Да, това означава да се застане срещу всички с целия риск от това. Да, това означава да бъдете брутални спрямо много хора. Да, това означава дори да се въоръжите и отцепите. Но това е бъдещето не само в България. Светът върви към страшна сегрегация и до 10 години няма да го познаете. Или яхвате вълната на промените и я насочвате в желана от вас посока или тя ви помита като цунами. Причината, поради която не може да живеете повече така е, че не можете да гребете в лодка, в която повечето от гребците се занимават да дупчат дъното й и не искат да стигнете отсрещния бряг. Този модел на орел, рак и щука не може да съществува повече никъде. Сигурно нещата звучат доста неприятно, но ако нищо не се направи и промени бъдещето ще е доста по-неприятно от всичко, което съм написал до тук. А вие няма да имате вече нито силите да се борите, нито възможностите да влияете някому, ако изобщо оживеете след това, което идва. Има едно време, до което можем да правим грешки. И това време трябва да е по-малко от времето, за което можем да поправим грешките си. Ако цял живот грешим в избора или вижданията си, ще умрем неудовлетворени, забравени или още приживе погребани. Не бива повече така.

    ПС Може да кажете всичко по мой адрес. Приемам всякакви критики, забележки и заплахи. Пишете на воля. Обичам да чувам мненията на другите (което не значи, че приемам всички от тях, но поне си сверявам часовника).

  17. Уви, за съжаление тревожността в коментара ти е осезаема и мнозина живеем с усещането, че почти я вкусваме. Светът се хлъзга в посока, която до много скоро изглеждаше абсурдна и дори вече не е вярно, че само у нас (в България) е така…

    И факт, трябва да сме готови за всякакъв вид съпротива…

  18. Интересно е да видим и до какво ще доведе референдума, който предвид инициаторите си аз наричам „референдум с тъпани и зурли“. Този референдум отговаря на първия принцип на Колев за референдумите, който гласи „ако мнозинство прости хора иницират успешен референдум задължаващ всички да поумнеят, броят на простите след референдума остава или същия или превишава този установен преди референдума“. Също така в случая важи и втория принцип на Колев за референдумите „няма нищо по-малоумно от това да гласуваш малоумно“.

Коментарите са ограничени.