/ България

Битката е друга

Независимо от това каква е личната оценка на всеки българин за отминалите избори и за победилият, той е новият президент на България за следващите 5 години. Аз не гласувах за него, по същата причина, поради която не гласувах преди 5 години и за Росен Плевнелиев – не повярвах, че е в състояние да се откачи от партията, която го издига. Президентът Плевнелиев обаче ме изненада приятно в огромна степен – такава, че да съжалявам, че няма да има втори негов мандат. Иначе тези, които не повярвахме на Радев, остава да следим всяка негова стъпка за да потвърдим или разсеем опасенията си.

По-интересен е въпросът с обичайното „А сега накъде?“ или по-скоро възможните отговори. От една страна звучният шамар за ГЕРБ е нещо много хубаво, защото самозабравянето и липсата на реформи ни върнаха там, където бяхме и с първия кабинет на Борисов (ако не и по-зле). От друга – пространството, което отваря ГЕРБ е възможно да бъде запълнено от всякакви други популисти и псевдопатриоти. Друга е темата, доколко това пространство изобщо е налично, докато не го потвърдят евентуални скорошни парламентарни избори.

Тревожно ми е, че за запълването му няма много смислени алтернативи. Реформаторският блок приключи безславно. Доверието, което получиха и непростимо пропиляха ще се върне като възмездие на следващи избори, оставяйки ги в хрониките като патерицата на ГЕРБ, която дори още днес вече е ненужна. От същестуващите проекти ДЕОС за мен са най-оптимистичната опция, макар да съзнавам скромното им влияние върху обществото. За някого другиго може би това ще са „Зелените“ или „Движение 21“, но те също имат скромна електорална тежест.

Носи се слух, че предстои нов десен проект. Но само предходното изречение съдържа вече един основен и един вторичен проблем с него. Основният е, че този проект все още е слух. От една страна, защото той вече закъснява, а от друга – че повтаря грешката първо да бъде дефиниран и едва после отворен към гражданите, вместо да бъде обратното. Същото беше и с РБ, на който някак му беше присаден граждански съвет, но той после беше изолиран в ъгъла. А гражданите така и ги забравихме. Ненаучените уроци са най-черната ни орисия…

Вторичен проблем е акцентът върху дясното. Опасявам се, че текущият ни политически пейзаж вече има драстична необходимост и от прогресивно ляво, и от прогресивно дясно, а и от прогресивен център. Общото между тях е прогресивното. Прогресивен означава напредничав, модерен, демократичен, свободолюбив, свободомислещ, развиващ се. Обратното на прогресивен е ретрограден, назадничав… А ние ретроградни ляво, дясно и център си имаме от зората на демокрацията – и те ни дърпат назад до ден днешен. Иначе казано, не можем да продължаваме да търсим ключа за бъдещето ни единствено в дясното.

Едно по-широко обединение на прогресивните хора (и с по-леви, и с по-десни убеждения), което да поиска властта, защото – първо – е неотложно да извърши съдебната реформа – и второ – да ограничи корпоративните зависимости като вместо това премести акцента върху малкия и средния бизнес и образованието, за да може повече хора да намерят препитанието и мястото си в обществото, би имало не лоша база за отскок. Особено ако заявката е направена от хора с позиция и репутация, без зависимости с миналото.

Популисткият вот идва от хора, които не виждат перспективи пред себе си, не се чувстват част от обществото и затова са склонни да залитат ту към един, ту към друг „спасител“. Вместо да стоим и да гледаме как ще ги подхлъзнат към Трифонов, Марешки, Каракачанов и/или… Путин, тези хора трябва да бъдат увлечени в позитивна и прогресивна посока. Да се припознаят като част от нея за да я подкрепят.

Не е популизъм, нито социализъм да търсиш баланс в разпределянето на богатството в едно общество, просто защото крайното дисбалансиране води до революционни ситуации (а те пък и до комунизъм понякога) – класически уроци от историята.

Не вярвам в едновременната поява на ново ляво и ново дясно, които да запълнят политическия вакуум. Преди това, битката е друга – бъдещето срещу миналото. И в нея трябва да сме повече и сдружени. Не е утопия, нито емоция. Зрялост е нужна. И разум.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: България, Общество, Позиция
Битката е друга
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell