Днес случайно ми попадна страхотен диск – някаква тематично подбрана компилация – при това съвсем нова – от октомври миналата година. Въпреки, че композициите вътре са от 1989-та до 2001-ва, а има и една от 1978-ма дори. Супер майсторски джаз-импровизации. Останах застрелян от вариациите върху Bolero, Manhattan или In The Still Of The Night… Размазващо… Напълно размазващо…
А някой помни ли началото на филма „Да напуснеш Лас Вегас“ с Елизабет Шу и Никълъс Кейдж? Тъмен едър план на светлините на нощния Вегас и гласът на Стинг върху Angel Eyes в потен бавен нощен ритъм. Разбира се, че имам soundtrack-а на Leaving Las Vegas – а така и не излезе в България за съжаление… Усещането е топло, опияняващо и оргазмено… Само Стинг може да направи Angel Eyes така. Ако бях мадама вероятно бих се разтекъл от стола си на гъсти, влажни, докосващи потоци нега…
Е, понеже не съм мацка, а и в този диск гласът на Стинг липсва – и въобще не е нужен дори – в импровизацията на някакви си (неизвестни за мен досега) McCoy Tyner Big Band (шестнадесет велики момци)… Единственото, което ми залипсва е потна… чаша добро уиски и… купичка с кашу…

Turn off the lights… Angel eyes… и светлините на града…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. кажи името на диска ако се продава, не стискай джаза само а тебе :)

    Отговор

  2. Името на диска е в заглавието – Dreyfus story ;)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *