Два от последните три дни прекарах с темите и хората, посетили Empatheast в Пловдив. Начинание, което е първо по рода си у нас (и искрено се надявам и стискам палци да не остане единствено). Подзаглавието на Empatheast звучи вероятно леко отвлечено в ушите на прагматиците – Форум за социална промяна – но по-точно едва ли може да бъде казано. В петък и събота (аз пропуснах неделната програма), под формата на лекции, презентации и практически семинари, съвсем различни хора, обменяхме всякакви идеи за социално предприемачество, които имат за цел да променят в една или друга посока и степен нещата около нас.

Един познат, с когото говорихме в една от почивките призна, че е изненадан да ме е срещне там, но аз също бях изненадан да видя хора, дори и сред презентаторите, за които не съм и предполагал, че темата ги вълнува така сериозно.

Събитието беше адски зареждащо – и моля, не си представяйте TED. Всъщност с риск да засегна или разочаровам някого, аз някак не споделям еуфорията около TED и вариациите му, най-малкото заради твърде многото плява, която светлината на прожекторите му привличат и разхвърлят в пространството, което пък изисква твърде много усилия и време за отсяване на стойностното от пълнежа, каквито не желая да хабя.

Empatheast от самото начало започна и (за мое щастие) продължи с идеи и провокации от хора, които от една страна се бяха захванали с нещо трудно и дори лудо, но бяха „изцапали“ сериозно ръцете си с него. Бяха хора с проекти, чийто резултат е видим и осезаем – и вдъхновяваха не просто с мечти, а с реализацията им. Хора, които дори в лутането си, оставаха земни и прагматично трезви. Удоволствие бе да ги слушам. Истинско!

Защо аз бях там? Истината е, че не бях напълно сигурен, когато се регистрирах, защото преди време избягах през глава от една страна от NGO-средата и обществено-полезните ангажименти (най-вече заради хаоса и начина, по който се случват нещата там), и от друга – от корпоративния свят (най-вече заради „оцеляващия“ стереотип хора, които изплуват над повърхността), но винаги съм считал, че балансът е някъде между двата свята.

Живеем във време, което очаква нови модели. Тези, които очакват, че поредната икономическа криза ще отмине просто така, както всяка друга, дълбоко грешат. Кризата е системна, именно заради натрупвания от предходните загърбвания и разумно е не да я загърбим отново, а да я използваме като повод да променим нещо. Не можем с клиширани отговори и стереотипи от книгите от преди десетилетия да решаваме днешни казуси. И бизнесът, и обществото, и всеки един от нас – хората – ще се променим едни други… По-добре ще е да го направим съзнателно, доброволно и… с емпатия.

Отидох на Empatheast, защото винаги съм считал и искал да съм ангажиран с бизнес, който не съществува сам за себе си, или само за да осигурява прехраната и бъдещето на служителите, собствениците или акционерите си, а и за да промени (към по-добро) нещо в живота на хората. Вярвам, че бъдещето принадлежи на такъв тип проекти и идеи. И по-голямо богатство се постига не когато направиш хиляди или милиони за себе си, а когато промениш живота на хиляди или милиони хора. И в навечерието на една друга промяна, свързана с мен, но за която ще пиша някой друг път, някак имах нужда от провокация, че още хора споделят подобни нагласи. И Empatheast ми даде тази увереност, заедно с много приятен заряд.

Силно препоръчвам на тези, които тази година пропуснаха проявата, да отделят време за нея следващия път. И дано организаторите получат достатъчно позитивен отзвук, за да намерят сили и мотивация да продължат. Защото смисъл и потребност има!…

P.S. Повече можете да прочетете в DarikNews и Капитал Light

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо