Днес сутринта, чудейки се кой фотоапарат да взема със себе си, все пак реших да бъде Fuji-то с идеята да street-вам. Поне такъв беше планът ни с Иван. Street-ът, обаче, май нещо не ни се получи, но за сметка на това си поговорихме надълго и нашироко, поразходихме се, разгледахме изложбата „Къде зимува зимата“ на Владимир Донков във Фотосинтезис (Кадрите спират дъха просто!! Не пропускайте!) и се нарадвахме на може би най-красивия есенен ден в София.

Fujifilm X100

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

11 коментара

  1. Я, това Вдъхновение не било трудно за примамване ;)

    Отговор

  2. Кое Вдъхновение? ;)

    Отговор

  3. Липсваше му, после две три малки трохички се появиха под купа с чакащите нови книги, на един рафт със стари албуми откри цяло парче, а в калъфа на изстрадал руски апарат, (остави го в ателието за ремонт, но спешно пътуване забави взимането и той така и не си го върна) се беше събрало толкова много, че стигна за двата почивни дни. После почти седмица Йовко нищо не забеляза, но пък и от срещи и задачи не му остана много време да се вглежда и да търси. Точно през тая седмица му хрумна идея за нов проект, после се запозна с няколко човека, попадна на един страшен диск – тая музика направо потече във вените му, а времето (сутрин мъгливо, през деня ярко-слънчево и златно-карамелено, а привечер – загадъчно и изплъзващо се) така безочливо го подмамваше да си краде не само от почивките, но и от часовете в офиса, за да скита по улиците и парковете с няколко апарата в натежалата раница, че в един момент, той се стресна от себе си.

    Прибра се малко по-късно тая вечер. Хвърли якето върху креслото и то застана някак неестествено, а под гънките му нещо шавна няколко пъти и така изплаши Йовко, че той посегна към дрехата чак след минута.

    Усмихваше му се – с едно рогче на рошавата си главица, с едно леко пооскубано крило, половината бяло, половината черно, ни момче, ни момиче. С големината на коте, също толкова пъргаво и непредвидимо, оплези му се дяволито, скочи от креслото, заигра се за миг край босите му ходила, даже леко го захапа за палеца, после изведнъж изчезна и остави Йовко да се чуди сънува ли или болката в пръста на крака все пак е истинска. Оглежда близо час из помещенията, но съществото го нямаше. Чудеше се дали онзи зевзек, с когото пиха по едно след разходката, не му е сипал нещо в питието, но не му се вярваше, пък и какъв смисъл имаше.

    Като се поуспокои, седна пред компютъра и се поразрови из мрежата. Търсеше някаква информация за странното животинче, но през това време се зачиташе в съобщение за нова изложба, в мейл от стар приятел, попадна на един кратък стих, после поговори с няколко човека, така и не стана въпрос за странното създание, а то кротко и невидимо си стоеше на дясното му рамо, зяпаше какво прави и се чудеше дали да го скубне лекичко (просто за закачка) или да го остави да си почине за тази вечер, защото утре Йовко го чакаше още по-невероятен ден.

    P.S. И не се чуди от къде животинчето е знаело какво те чака. Вдъхновението знае всичко и почти винаги си стои на дясното ни рамо (може и на лявото – за разнообразие). Просто през по-голямата част от времето е леко невидимо. Но си е там. Бас държа, че ако си размърдаш рамото, за да провериш, ще те досмешее – от него е, гъделичка те, за отмъщение, че го беше забравил ;)

    Отговор

  4. Хе, хе, Зори… здравата ме разсмя рано сутрин… благодаря ти много, усмихна ме :)

    Отговор

  5. Друг път да ни каните на street или просто на разходка в есенните паркове, и нас, и нас! ;)

    Отговор

  6. И вас, и вас… ама аз вас досега нямам успешен опит да съм ви видял някога преди обед :)

    Отговор

  7. Супер беше, да, скоро пак! ;-)

    Отговор

  8. Аха! И на филм – аз мисля, че тази седмица няма да издържа и ще заръчам пак някакви Reala-и :)

    Отговор

  9. Йовко, ако ще ни каниш на фоторазходка, сме готови да се събудим преди 10 сутринта дори! :)

    Отговор

  10. Гледай сега как ме амбицираш да ви тествам :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо