Езикът на протеста

Из мрежата пъплят няколко текста на хора, подразнени от някои от посланията на протеста. Съответно и други текстове, реплики към тях. Като аргументите и на двете страни в дискусията се колебаят в диапазона от смислено и разумно до „смешен плач“. Не искам да влизам с поредно мнение в този спор, нито да давам оценки – само искам да добавя гледна точка.

След като този протест свърши, ние отново ще започнем да се делим – на леви, на десни, на фенове или не толкова на пряката демокрация, на пушачи и непушачи и т.н., и т.н. И това е нормално, защото сме различни. Това, което сега е важно, обаче, е не само протестът да постигне краткосрочните си цели – оставката на това псевдоправителство и нови предсрочни избори. А и това, което протестът постига всеки ден – усещането за общност – нещо, което ние в България бяхме позабравили до степен на отчаяние. Протестът е силен, защото сме заедно. Защото имаме обща основна цел и посока, дори и да се разминаваме в детайлите. На ларгото идват хората, които искат да живеят в подредена и нормална държава и намират други, които искат същото. Трябваше да се случи това, за да видим и да си повярваме сами, че има и други, които искат нормалност. И те са достатъчно много.

А теорията за счупените прозорци има и обратно действие – ако повечето хора се опитват нещата да са подредени – те ще увличат и други.

Затова аз не скандирам „червени боклуци“. Всъщност, по принцип рядко крещя и когато ми се случи значи е много страшно. Но не викам не защото не осъзнавам, че те СА боклуци. Също така, част от тях, очевидно са и червени. Но ако дори само няколко човека, по купчина свои лични, емоционални (и дори глупави) причини, се чувстват зле, чувайки тези скандирания на площада, около себе си – и това ще ги възпре да дойдат утре – аз предпочитам и те да са там. Защото ще доведат и други. Защото част от тях също иска да изкрещи „Оставка“ и „Избори“. Или имат същия стремеж към нормалност и също прекрасно знаят, че онези, срещу които е протеста са истински боклуци.

И така ще бъдем повече. И повече заедно в една обща и много важна битка.

И ако това да си червен или не, ляв или десен, все пак е избор – то етническият ти произход е по стечение на обстоятелства, които не можеш да промениш. И дори да е само за да се дразни онзи, дето се договорихме да го игнорираме, пак не си струва – защото иначе пак можем да бъдем още повече. И заедно.

А е важно да сме много – всеки път – не само заради статистиката. Важно е протестът да остане символ на обединените усилия на една държава да се преоткрие и съхрани. Да бъде категорично предупреждение за боклуците от всякакъв тип и цвят. И занапред! Защото иначе онези, рано или късно, пак ще победят – те се пребоядисват лесно, както видяхме последните години.

И дваж по-важно е да сме заедно!

Защото този протест, с атмосферата и енергията си, е най-хубавото нещо, което се е случвало на България напоследък. И можем още! И повече! И по-добре!

P.S. Генералните репетиции днес и утре от 18:30 пред Министерски съвет прoдължават. Защото в събота трябва да сме много! #идвайте #ДАНСwithme