1907008170 Малко от днешните фотографи помнят времената, когато фотоапаратите по подразбиране се продаваха с качествен, светлосилен обектив с фокусно разстояние 50мм. Именно с такъв обектив са направили първите си стъпки не малко любители и професионалисти. Така нареченият нормален или стандартен обектив, независимо кой е неговия производител, обикновено прави впечатление с прекрасни оптични характеристики и достъпна цена. И това е вярно и до днес, независимо от модерните в наши дни вариообективи.

Няма да скрия, че съм консервативен и не споделям особено залитането на днешните фотографи към възможно най-светлосилна оптика. Любимият ми 50-милиметров обектив е един стар AI Nikkor 50/2, с който сме почти връстници (и двамата сме на повече от 30 години) и който е почти без пари, силно непопулярен е по нашите географски ширини, заради диктуваните от форумната култура разбирания за „интересни“ обективи, а работи безупречно и с филмовите и с цифровите ми Nikon-и. С този обектив не можа да ме раздели, нито AF 50/1.8D, нито AIS 50/1.4 или дори Sigma 50/1.4 EX и Nikkor AF-S 50/1.4G. Но от няколко дни имам нов любимец, маркиран с 50мм.

Винаги съм гледал на обектива като на четка на художник – имам някакви очаквания към това как точно рисуват изображенията, а в това отношение не винаги най-светлосилните или най-скъпите обективи са по-добри. Kак рисува един обектив е въпрос на усещане, което не се описва с MTF-графики или линии на милиметър. Затова и не очаквайте по-долу да пиша за такива неща, нито да показвам снимки с тухлени стени от статив. И макар да знам, че ще прозвуча наивно – това с обективите е въпрос на влюбване и харесване – някои обективи с някои фотографи така и не успяват да се харесат, за други е нужно повече време, а трети… те просто са като красивите жени – желани са от всекиго.

Идеята на този текст е да разкажа за едно такова влюбване – при това от пръв поглед – което измести от сърцето ми любимият ми стар и легендарен 50/2, а именно най-новият 50-милиметров обектив на Nikon – AF-S Nikkor 50mm f/1.8G.

Не бяха минали и 24 часа от официалният анонс на новия обектив, не беше ясна цената му, нито кога ще започне да се продава, но аз вече бях изпратил email до своя дилър на Nikon, чийто subject гласеше: „Нали се сещаш какво ще ти поръчам“, а писмото се състоеше от едно единствено изречение – „Искам един от новите Nikkor AF-S 50mm f/1.8G – слагай ме на waiting list-а :-)“. И понеже миналата седмица първите няколко бройки се появиха и в България, аз имах удоволствието да получа своята и сега да споделям впечатления.

Преди да започна с тях обаче, искам да разкажа още нещо, което като запален фен на Nikon, не мога да пропусна. Има много техни обективи, които са се превърнали в легенда. Някои от тях днес се продават по-скъпо, отколкото са стрували изобщо някога, а цената им продължава да расте, други са толкова редки, че имат колекционерска стойност, а за трети се пишат и разказват истории. Някои от тези обективи се сдобиват с нарицателни, и дори галени имена като например прословутия AF Nikkor 85mm f/1.4D IF, който почитателите му наричат „The Cream Machine“. Но за първи път ми се случва да наблюдавам как обектив се сдобива с армия от фенове и с псевдоним преди още да се е появил по магазините. И това само на база очакванията към него и няколко тестови снимки, които щастливци, които Nikon са избрали да им оставят за тестове предпродукционни бройки, направиха и пуснаха тук-там из мрежата. И името не бе какво да е, а фанфарното „Fantastic Five-Oh“. Тръгна от група във Flickr и вече плъзна из Интернет.

Споделям го като извинение за своята пристрастност към новият шедьовър на Nikon, като оправдание, че не съм само аз, и като предупреждение, че този обектив е наистина нещо, което трудно ще устоите да нямате на въоръжение във фотографската си раница. Само направете няколко пробни снимки с него и те ще са ви достатъчни не само да се влюбите, но преди това достатъчно време да мечтаете за него, защото първите няколко бройки се разпродадоха със скоростта на светлината и предполагам дълго занапред ще бъде така.

През ръцете ми през годините са минали много 50-милиметрови обективи. И винаги имам поне 2-3 наоколо. Но някак най-логично е да сравнявам новия Nikkor AF-S 50/1.8G с предхождащия го Nikkor AF 50/1.8D. И макар и двата да са произведени в Китай и на пипане са пластмасови, изработката на новия е определено по-луксозна и внушава доверие. Байонетът на новия член на семейството е метален и с мека гумена защита срещу атмосферни влияния. Малко е по-обемист от предходника си, но е достатъчно лек и компактен. Разликата в теглото е едва тридесетина грама, но размерът за филтри пред челната леща е пораснал от 52 на 58мм, а в комплекта на G-версията освен капачките по подразбиране е включен сенник и текстилно калъфче.

Двете версии всъщност са оптически различни, докато 50/1.8D е базиран на схема от 6 елемента в 5 групи, то новакът 50/1.8G се ползва от лукса на 7 елемента в 6 групи, като един от елементите е асферичен. Максимално затворената бленда на новата версия е f/16 (спрямо f/22 на D-версията), най-близкото разстояние на което може да фокусира е 45см, а фундаменталната разлика е разбира се наличието на SWM-мотор в обектива, което го прави използваем и от фотоапарати без вграден в тялото автофокусен мотор. И нещо, което си струва да бъде отбелязано – обективът е убийствено тих докато фокусира. Прави го прецизно и плавно, може би не ужасно бързо, но наистина много тихо, което със сигурност ще се хареса на тези, които възнамеряват да го ползват и за видео.

И нещо, което ще се хареса на почитателите на мекия рисунък в зоните на дефокус – пластинките на диафрагмата са заоблени, което не бе така при D-версията и макар и достатъчно остър, обективът бе скучен и с безлично bokeh, като цветните петна в зоните на дефокус бяха с форма на многоъгълници веднага след f/1.8, докато новият 50/1.8G има феноменално bokeh, със заоблени и кръгли цветни петна поне до f/4. И дори само заради това ще се сдобие с многобройни почитатели, отделно че обективчето е класически стандартен обектив за снимащите с „лайка“-формат камери, а ще бъде и много добър и достъпен „портретчик“ за всички, които ползват DX-сензори, където приравненото фокусно разстояние на обектива ще бъде 75мм.

И още нещо, с което мисля да приключа с техническите характеристики – хроматичните аберации на новата G-версия са в пъти по-малко. Nikon са се постарали и са постигнали забележителен резултат в това отношение.

Но понеже няколко снимки говорят повече от хиляди думи, а аз водих своя Nikkor AF-S 50/1.8G на фоторазходка из България през уикенда и снимах почти само с него, ето и няколко непретенциозни кадъра, които нямат амбицията да доказват или отхвърлят каквато и да е теза, а имат единствено илюстративна цел.

/// Снимките са правени с Nikon D700 и D200 в RAW и са конвертирани до JPEG и преоразмерени до 1280 пиксела по дългата страна с Apple Aperture и обичайните настройки за levels и custom curve, които авторът използва в ежедневието си. Върху снимките не са прилагани допълнителни изостряния или други модификации. ///

Изобщо новият Nikkor AF-S 50/1.8G е един компактен, лек и достъпен шедьовър на оптичните умения и натрупвания при Nikon. Снимането с него е удоволствие, а рисунъкът му е прекрасен. Снимките му носят характерния почерк на новите модерни обективи на Nikon. И макар рядко да се срещат несполучливи попадения в зоната на 50-те милиметра, е важно да споделя, че остротата на този обектив и усещането за триизмерност, което създава при снимките създадени с него, няма начин да не задоволят и най-претенциозните. Наистина ми е трудно да намеря някакви сериозни недостатъци, освен може би леко винетиране при максимално отворена бленда, което е лесно отстранимо при постобработката.

Цената, макар и два пъти по-висока от тази на предходника му е напълно оправдана с наличието на асферичен елемент, мотор и влаго и прахозащитен байонет от прагматична гледна точка и с уникалния си рисунък от естетическа. Затова според мен този обектив не може да има друга съдба освен тази на абсолютен бестселър. Да се обзаложим ли?

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Страхотно ревю, проетох на един дъх, и снимките са интересни – по-скоро, показват интересен обектив… :)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *