Цветарят много ме изненада. Някак ми трябваше време да осъзная, че е твоя.

Това беше първият коментар, който тази снимка предизвика снощи, понеже първо я пуснах в профила си в 500px. Тя наистина не е напълно само моя. Понеже преди около малко по-малко от две години с приятели си направихме нещо като мини-пленер в Балчик. Беше в края на октомври, и времето и морето вече се зъбеха на есента. Цветарят беше поканен за модел, а някои от фотографите от групата дори му гостуваха и снимаха ромското семейство в дома им. Аз сякаш нямах нужното вдъхновение и почти пропуснах да снимам през цялото време. В интерес на истината бях отишъл повече на разходка и в стремеж да подредя мислите си. Направих няколко снимки заради олимпийския принцип, че е по-важно до участваш. И този портрет също щракнах някак по инерция…

Напоследък обаче се ровя из снимките си и ги пресявам. Често откривам такива, които едва сега виждам извън рамката на фотографския визьор. Някои неща е важно да изчакат своя си момент. Така и тази снимка – беше започната преди година и половина, но узря едва вчера, защото само вчера можех да я видя именно такава.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Кадърът е красив и малко тъжен. Едно такова меланхолично, есенно настроение носи.
    Скоро и аз ще преровя старите кадри. Току-виж изскочило нещо хубаво, което и аз съм пропуснал да видя

    Отговор

  2. Йовко, снимката е страхотна! Хубаво, че си направил „пресяването“ и си я (пре)открил!

    Всеки от нас има … едни „килери“ със снимки, които някак са „потънали“ в архивите, но всъщност може би си струват да бъдат извадени оттам и публикувани… Подсещаш ме да си направя и аз едно „пресяване“ някой от тези дни… :)

    Отговор

  3. А какво чакате се пита в задачата – ей къде е краят на света :)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *