„Как и с каква кредитна карта мога да направя плащане в BH Photo“, се пита потребител на един фотографски форум преди три дни, „доколкото разбрах може да се направи плащане от тук в BH Photo, а да се поръча на адрес в USA, дайте малко подробности ако сте запознати“. Един ден по-късно, след специфичното за този форум (и не само) настояване темата да е актуална получава първият отговор „90% от сериозните онлайн търговци в САЩ не приемат поръчки с доставка на адрес различен от посочения в кредитната карта“, което разбира се е напълно невярно твърдение. Десетина минути по-късно друг потребител на форума допълва „Имам познат със златна мастер или виза издаден в България. Беше му отказано да пазарува онлай в УС от БГ.“, твърдение, което може и да е вярно, но със сигурност е частен случай, от който не би следвало да се правят генерални изводи. След което темата започва да се движи опипом около истината и далеч от нея, всеки цитира собствен опит, дори се оценяват едни или други финансови инструменти и съвсем естествено… по форумски се превръща в почти безполезна говорилня

Това разбира се е само пример, от който също не бива да се правят генерални изводи. Във всеки форум по принцип се намират много полезни неща по темата, за която е създаден. Не винаги прецизно, понякога само уклончиво, но в резултат те са място, където със сигурност се натрупват полезни данни, които всеки според собствените си способности и интелект може да прецени дали да ги приеме, отхвърли или ползва за справка или сверяване на часовника.

Много пъти съм казвал, че недолюбвам форумния жанр – основната ми причина за това е ниския коефициент на полезно съдържание спрямо общия шум. С времето хората в един форум се сприятеляват, започват да се чувстват по-близки или поне се познават повече и докато усещането за някаква общност е хубаво нещо, то прехвърлянето на фамилиарнеченето и в темите на форумите макар и да носи специфично настроение, всъщност не е нищо повече от форумен спам или плява.

С времето модераторите или администраторите на форумите се опитват да обособят отделни раздели за “празни приказки”, но са безпомощни когато такива мнения зачестят в иначе полезна тема, която няма как да разделят на две. Нито пък винаги можеш да прецениш кой коментар е плява и кога ще обърне каруцата в безсмислена посока. Често темата потъва в забрава много далеч от фокуса на първоначалния си замисъл и заглавие.

Появата на такива раздели за празни приказки всъщност имат обратен ефект – те провокират потребителите към специфично поведение за безцелно приказване и в другите теми. А когато модераторите подходят по-грубо те се превръщат в лоши и недемократични тирани.

Всъщност форумният жанр отдавна не спазва никакви правила за нетикет и се е самопревърнал в негово отрицание. Форумите са едно от първите неща, които открива младият интернет жител и често на тази база си изгражда кофти модел за подражание в мрежата. Търсачките във форумите се пренебрегват, защото са очевидно безполезни при толкова много плява. Явява се по-лесно да питаш директно (често нещо, което е втръснало до болка на останалите) вместо да се поровиш и съответно да си спестиш да се чувстваш обиден, когато те наругаят (с основание), че не си положил минимум усилия поне да се огледаш…

Чета и вчерашните истории в Капитал по темата bg-mamma… Интересно е – макар и някак непълно и повърхностно – провокирано от желанието да забравим за проблема. Между другото ако не знаете как да си вдигнете трафика към сайта със SEO-технологии – изказвате негативното си мнение за някой форум (а да не харесвате нещо имате пълно право) и гледайте какво става. През седмица, през която почти не писах, един форум реши, че не съм го обичал достатъчно и… всякакви други източници на трафик, включително блогосферата на Дневник бяха надминати в пъти за отрицателно време. Сигурно изглежда смешно, но всъщност ако се отворим на психология сигурно ще стигнем до много тъжни изводи за силата на негативизма. Все едно… не е ми е за това думата…

Та подобни популярни форуми като photo-forum, bg-mamma и други с техния обем посетители и статус в мрежата е добре да се замислят и за нещо друго и да огледат собствената си градина, преди да обвиняват за всичко вражеската ненавист, човешката злоба и завист или несподелената всемирна любов. Специално за photo-forum, където тематиката му все пак ме кара да му хвърлям избирателно по едно око откакто е online, впечатленията ми са, че концептуалната му модерация е сведена до санитарния минимум. Това със сигурност носи повече потребители, повече трафик и съответно повече рекламодатели, но за сметка на читаво съдържание и ниско съотношение полезност/шум.

Много е лесно да се хлъзнеш по това да пуснеш хората да си говорят глупости – дали аргументацията е на потребителите да им е по-комфортно, да се чувстват по-близки или някаква друга, като да си докарваш повече от реклама, няма значение. Защото това означава провалена концепция. Изпуснат авторитет… Петорно по-трудно е да върнеш нещата в рамки, когато потребителите ти са вкусили от хаоса.

Bg-mamma нямаше да имат проблем с ПИБ, нито ПИБ с тях, Капитал, медиите или блогърите… ако форумът се занимаваше със своята си тема – майчинство, бременност и всичко около това – където предполагам форумът е наистина полезен източник на информация. Ако bg-mamma не дискутираше финансова информация, което не е работа на сайта, а администраторите на photo-forum не позволяваха на техния URL да се занимават със сараите на Доган или победителите на Евровизия със сигурност информацията щеше да е по-полезна и фокусирана. Не, че това не са важни теми – просто не там им е мястото.

Нека не се заблуждаваме, че в стремежа си форумът да има по-по-най статут в някой Интернет парцел администрацията или създателите на подобни проекти не пропускат най-важното – а именно да останат фокусирани в съдържанието си и темата, заради която са стартирали. Превръщането на един форум в място по всичкология или виртуален град-държава в Интернет може да води до все повече такива случки, да не говорим, че те могат много лесно да се провокират и нарочно.

Във времената на новия уеб the content is the king и днешните форуми изостават сериозно от осмислянето на този факт. А в ръцете на техните създатели и потребители е изборът дали ще им е уютна ролята на чалгата на Интернет пространството.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

21 коментара

  1. Хм, няколко неща…

    Това около кредитните карти за адреса е само донякъде вярно. Много зависи къде е адреса за доставка все пак – иначе има доста търговци, които проверяват тия неща, особено от по-малките, щото иначе има сериозен шанс да им резнат възможността да работят с кредитни карти. (удряли сме се няколко пъти в тоя проблем)

    Иначе колкото до форумите – те са отражение на хората, които ги поддържат. Аз също съм привърженик на свеждане на намесата до минимум (но пък като се налага, да няма половинчати мерки).

    Иначе – форумът е някакво community. Не върви да се ограничава community-то само в една област, хората не са едномерни създания все пак – за това почти всички форуми имат обща част, за да се получи по-истинско общуване (например anime.ludost форума успя да събере всякакви забавни хора и да си създаде една доста интереесна групичка). Иначе освен, че ще е безчовечен тоя форум, ще се налага на хората за някакви нормални разговори да търсят някакъв друг такъв.

    Така като гледам, само форума на курса по мрежова сигурност е успявал донякъде да запази фокус – най-вече защото съществуването му е било само за определено събитие и толкова, без възможността да се изгради някакво по-сериозно общество около него – понеже хората се сменят всеки семестър.

    Отговор

  2. Съгласен съм, че във форумите е хубаво да се запазва фокус, но не и на цената на превръщането им в частна говорилня. В крайна сметка, форумите отдавна не са просто места в интернет, предназначени за обмяна на знания (макар и в голяма степен да са едно от най-богатите на такива в мрежата). Част съм от много голям наш форум и честно казано – за съвсем не малко от потребителите там форумът е second life (без никаква аналогия със запазената марка). И да, имаме си и real life, обаче в него присъства предостатъчно форумност понякога – приятели, познати… Би ли спрял хора, с които си я ежедневно, а ежеседмично (или дори по-рядко) на маса, да „початят“? Средството за борба с разводняването е именно обособяването на раздели за спам, общи приказки или както там му дойде името. Друг начин няма, освен да режеш наред всичко. В рязането има човешки фактор, а той не е никак за пренебрегване – модератори и администратори, които осъзнават и разбират значението на работата си, се намират трудно, а и това е доброволна работа.

    Абсолютно съм несъгласен с твърдение, че форумите изостават откъм съдържание. Те просто не са мястото да го намериш смляно, каквото са повечето други източници. Ако те интересува нещо, дори нещо конкретно, далеч по-голяма евероятността да го откриеш в wikipedia, отколкото с едно търсене в предназначен за целта форум, но когато търсиш детайли – няма лесен начин. Как да си сменя карето на Rover 200 (само пример)? Няма статия по въпроса. Питам обаче във форум и някой пише – развий това винтче, завий друго. Трима ти казват, че е по-лесно да идеш на майстор и да жертваш 20 лева. Ползата е налице, бец много грижи. Многократно обаче съм попадал на въпроса „как да си овърклокна компютъра?“. 42. „Аз видях, че вие тук разбирате, може ли накратко да ми кажете?“. 42. Разбираш, че всъщност и на двете отговорът е верният. И неправилен.

    Та проблемът на форумите не е липсата на съдържание, а липсата на търпението да го извлечеш от общото съдържание. Никой няма да го направи под формата на wiki „61 начина да си овърклокна процесора“. Има опити, за повечето разбиращи – нелепи. Би било малко по-лесно, ако говорехме за завий/развий. Но като стане въпрос за възпитание (BG Mamma), някакво изкуство (Photo Forum, колкото и нелепи да ми се струват понякога), компютри (HardwareBG.com), hi-fi (BG Audio) и т.н. теми с прекалено много условности (ей, доживях да сравнявам възпитанието и компютърната грамотност, ужас), става невъзможно да концентираш казаното по темата в страница, пет или десет. Тоталните offtopic теми са друга бира, но и те имат място под слънцето – иначе къде ще се случват?

    Форумите не са сбирка хора, треперещи по цял ден над екзистенциалният въпрос как да предадат знанията си на останалите. Те са общности и що се отнася до интернет общностите, най-честата употреба на думата community се отнася именно за forum community – но пък често всичко се върти около тема, сайт, други форуми и съответно тази ообщност съвсем не се ограничава до местообиталище – един форум.

    Виж, темата с хората във форумите ми се струва интересна, пък и актуална. Но е прекалено обширна и може би човек трябва да е и от двете страни, засега съм чел само едностранчиви или прекалено хумористични погледи към нея.

    Отговор

  3. Отдавна съм го забелязал – форумите са едно от най-лошите проявления на community. Все пак когато целта ти е „лесното участие за средния потребител“, ще получаваш най-много нивото на средния потребител, а в повечето случаи най-малкото-общо-кратно от потребителите. Мъка, мъка.

    http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2005-04-20

    Отговор

  4. Много е нелепо да се обвинява БГ Мама за кризата с ПИБ. Всеки, който види съобщението, което се предполага, че е разпалило пожара, ще разбере колко нелепо е. Лично на мен слуха ми го прати по ICQ служител на българския партньор на индийската фирма, която внедрява софтуера в ПИБ. В последствие се оказа, че слухът е дошъл от негови бивши колеги от българския клон на голяма немска ИТ фирма – нищо общо с ПИБ.
    А и някак не върви един от „интернет гурутата“ в България да се обявява за Интернет цензура. Забелязвам рецидив – преди време искаше само „елитни блогове“. Не е на добре това.

    Отговор

  5. Виолета 25 май 2008 в 20:27

    Няма да навлизам в подробности за конкретен форум и прочие, но като Линукс-новак съм влизала тук-там в българските форуми търсейки решение по конктретни казуси. Седяла съм като Гаврош пред витрината, боса, с разпокъсани знания и объркана в тъмнината. Така и съм си тръгвала, че то ако човек е с по-лабилна психика може и с някой комплекс да си тръгне… Забелязала съм как отношението към новаците (за Линукс по-специално) в чуждестранните форуми е различно. Помагат си хората и в общия случай целта ми е била постигната. Не казвам, че в българските не си помагат, но лично моето усещане е, че съм загубила ценно време без да имам кой знае какви резултати. С риск да повторя думите ти, ще кажа, че наистина, много пъти има нелепи въпроси, които не заслужават отговор, но когато има “лепи” въпроси би било хубаво да има повече адекватни коментари и отговори и в българоезичните форуми. И наистина да се придържат към тематиката си, за да има максимум полезност и минимум загуби (на време например). Че то времето и без това се оказва голям капитал…
    И да живее рок енд рол-а! :))

    Отговор

  6. Та проблемът на форумите не е липсата на съдържание, а липсата на търпението да го извлечеш от общото съдържание.

    точно липса на съдържание е.
    освен ако не приемаш, че и подвеждащата информация е някаква информация.

    главния проблем е, че и хората с нисък интелект успяват да се докопат до интернет и да бълват глупости. мога да изпиша тонове доказателствен материал поне за цитирания сайт. ама това няма да промени нищо :)

    Отговор

  7. Мнението ми почти напълно съвпада с това на Gavriel.

    Първо – за да получиш адекватен отговор/особено във форум във който си нов/, си е чист късмет, или поне трябва доста да четеш между редовете.

    Второ – доста хора използват форумите и различните им подфоруми, като средство за забавление, запознанства и различни форми на онлайн социални контакти, без дори да са свързани с някаква обединяваща ги идея.

    Трето – наистина има прекалено много въпроси със странен словоред, които сами съдържат отговора,на „Методица“, които нямат еднозначен отговор или на които Гугъл би отговорил веднага.
    Такива въпроси често стават обект на подигравки.

    Отговор

  8. Иван Генчев 26 май 2008 в 0:15

    Гледам да драсвам когато не съм съгласен с домакинът, но сега ще му ударя едно рамо, та макар и да няма нужда от него.

    Споделям мнението ти за фотофорум и диагнозата ти: рибата се вмирисва от главата. За да има зрелища бизнесмените стоящи зад него мълчеливо толерират безсъдържателността. Няма и нищо случайно че търсачката не работи. Просто тя няма какво да намери, и най-много да изкара някой бисер. Не разбирам ако някой иска да чати защо трябва да го прави пред очите на всички и да вдига само хаоса. Освен че няма култура на четене, няма и на писане. Или емотонки или тиради, а съдържанието липсва. Това community си е една говорилня, в най-добрия случай, и не виждам смисъл на моето присъствие там.

    Отговор

  9. Стойчо М 26 май 2008 в 3:19

    Следя един форум, където собственика отказва да пусне оф-топик секция, активно трие теми, на които не им е там мястото, разделя теми, бан-ва потребители, банва ip-та с две думи – модерира активно. В началото се чудех защо това е така? Ти си се сетил защо – заради фокуса. Политически теми във форум за марка автомобили не им е там мястото, защото разводняват основната тема на форума (и не само).

    В един друг форум пък, има възможност самите потребители да гласуват за мненията към темите, така най-отгоре излизат мненията с най-много гласове, а потребителите, които са получили най-много гласове получават [не знам какво]. Така най-отгоре изплуват тези отговори, които са били най-полезни на аудиторията. Разбира се, трябва да имаш правилна аудитория, която да разбира, че е важно да гласуваш не само когато не си съгласен с нещо, но и да оценяваш мнениeто на другите, когато си съгласен с тях. Което си е трудно.

    Всъщност активното модериране е … много полезно. Хмм. Мен ми харесва вторият тип форуми, но и първите ги разбирам.

    Отговор

  10. Сигурно трябваше да започна с уточнението, че съм достатъчно отдавна в Интернет, че времето когато всеки килобайт беше ценен и обмислян съвсем не ми е чуждо. Интернет се появи със замисъла за полезност – другите му проекции се появиха доста по-късно, затова и аз няма да променя гледната си точка към него. Полезността на първо място. И това е концепция, от която няма да се откажа докато дишам.

    Ни най-малко не твърдя, че не е добре около форумите да има community – напротив – добре е. Но, ако не е за сметка на тотална загуба на фокус, както с цитирания форум примерно. На практика в момента е толкова трудно да научиш нещо за фотографията от този форум, че няма накъде повече. Скоро някой написа:

    Добре, че открих фотографията преди да открия фото-форум, иначе форумът щеше да ме откаже от фотографията.

    Ключът е намирането на баланса на нещата, а това е трудно…

    Иначе за общуване аз лично предпочитам други формули и комуникационни канали, включително този на живо. Но това си е въпрос на личен избор и възприятия.

    Жоро, спомням си тази твоя тема. И съм съгласен почти изцяло с нея и със симпатиите ти към пощенските списъци. Но те май наистина не са за всички… За щастие на останалите :-)

    Митко, много обичам, когато ме цитират правилно. Обобщаваш тези, които не съм изказвал, пречупени през ветровете на твоите възприятия. Аз с хора, които призовават за цензура в Интернет даже спирам да си говоря. Елитните блогъри бяха измислица на друг пациент и демонстративно бях несъгласен, но кой да помисли преди да ми вменява глупости? По-горе дискусията е за нетикет, а не за цензура. Тъжно е, хора като теб да не правят разлика…

    Тези, които предпочетоха да иронизират и злобеят в коментарите може и да имат това право, но не тук, нито смятам да ги коментирам. Калил съм се в доста online дуели, за да се впечатлявам. Ако си мислите, че не съм очаквал вашия отзвук преди да започна да пиша темата, значи не си познавате противника ;-)

    Ще кажа само, че съм далеч от идеята да давам съвети – аз във форуми почти не попадам и развитието им ме интересува само индиректно. Просто споделям лично мнение без да го натрапвам никому – гледна точка от моята камбанария. Който иска да помисли върху написаното добре, който не иска да не го прави. Съвсем не твърдя и че съм прав. Времето ще си покаже…

    Отговор

  11. Интересна тема – шума е навсякъде и дразни. 2-та идея споделена от Стойчо М ми изглежда читава, може би по успешна с още малко модификации: Специално за офтопика потребителите/авторите гласуват по скала и впоследствие ти се дава възможност да видиш мненията над определен праг, но в хронологичния им ред на публикуване,дгугите са скрити и се expand-ват с един клик или ако си промениш прага на сериозност. А защо не се добави и тагване на на постингите(както тук и другаде), а може би вече го има ?!

    Отговор

  12. @violeta: форумите не са добро място за търсене на помощ по отношение на Linux специално. По-добре опитай в http://www.linux-bulgaria.org/

    Хората там са доста по-отзивчиви, пък и смея да твърдя в повечето случаи знаят за какво говорят, което не може да се каже за някои от пишещите из форумите.

    Отговор

  13. С всичкото ми уважение към теб – погледнах какво си писал тук http://yovko.net/blog/1047 – абсолютно същото е – защо сега всеки има блог, а не е като преди 3-4 години, когато бяхм(т)е малцина. Същото е и с форумите – защо има профани, които пишат off topic. Същото беше и с IRC преди 12 години – аз помня вермето, когато в канала #bulgaria имаше 10 човека, от които 4-ма живеехме в една къща в Сан Диего. Все едно да негодуваш защо мутрите имат 3-4 телефона. Така или иначе искаш или не технологиите от един момент стават достъпни за всички и всеки може да ги ползва както им е удобно.

    Отговор

  14. Не мисля! Може да се правят паралели, но не е същото :-)

    Отговор

  15. Виолета 27 май 2008 в 19:32

    Георги, благодаря! Всъщност без да искаш ми напомни да довърша учебника там. Ще обърна по-голямо внимание и на останалото. Благодаря отново :)

    Отговор

  16. Здравей,
    от сума ти и време не се бях разхождал из блогосферата (говоря за месеци) и реших първо да ти честитя дизайна.
    Колкото до форумите – не мога да се съглася с теб напълно, в смисъл има ги и тези симптони като фактор, но с малко по – кадърна модерация и потребители могат да се избегнат.
    Както е с http://www.de-zorata.de , forum на който мога само да завиждам, макар и да са необходими подобрения. Просто дадох пример.

    Поздрави,
    Станислав Касчийски
    http://www.horata.eu

    Отговор

  17. Хора, пишете как може един форум да бъде поддържан в добро състояние. Това всички го знаем, а ако има някой, който да не знае – дайте ми една година, няколко десетки средно активни потребители и тема от която поне малко да разбирам и ще му покажа.

    Струва ми се, че ключовият въпрос е „как е в действителност и защо е така?“ Свободните софтуери за форуми и относително ниските цени на хостинг услугите са две от причините действителността да е такава. (Чуден флейм подхващам :) ) Сульо и пульо си направиха форуми, единия за да забогатее от реклами, а другия защото не търпи администратори и модератори глупаци. И в двата случая качество не можете да очаквате.

    Отговор

  18. При все че, ако трябва да бъдем честни, доста често именно в определени интернет чалги съм се смял адски много. Елементът на забавност при някои потребители не трябва да се подценява.

    Отговор

  19. Мразя форумите, там пишат комплексари и хора без работа. Хора, за които виртуалното общуване е по-важно от истинските. И коя майка смее да нарича себе си добра такава, ако кисне постоянно в Интернет?

    Отговор

  20. Йовко, самият ти не си дал много полезен отговор на човека, който е попитал в цитирания от теб форум. Ти си му казал как стоят нещата при теб, а не как стоят те изобщо. Форумите биха се облекчили малко откъм подобна плява (цялата тема), ако питащите адресираха въпросите си към онези, които знаят истината от първа ръка. BHPV например най-долу на главната си страница имат едно простичко „Contact us“. Простичко, но… полезно.

    Отговор

  21. Със сигурност мога да изпиша страница, ако тя вече не беше изписана – в сайта на BHPV например. Където всъщност би следвало да се търси отговорът на въпроса, както правилно отбелязваш.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо