Няма да кажа за кое фото става въпрос, просто защото собственикът му е добър професионалист, свестен пич и от него винаги може да се научи много. Но вчера оставих в неговото фото четири филма – два черно-бели и два цветни, три от които бяха по C41 процес, а единият черно-бял – за ръчно проявяване. Трябваше да ги получа днес в 14 часа – проявени и сканирани.

Отидох в 14:30 – бяха готови само трите филма по C41. Намръщих се, защото фотото се намира на неудобно за мен място в София. Всъщност когато отидох четвъртият филм беше още мокър, което значи, че изобщо не е бил започнат навреме за да ми го приготвят за 14 часа. Предложиха ми да отида пак след два часа. Отказах. Казах, че ще мина след работа или на следващия ден. И вместо да ми се извинят, че ме мотаят и не са изпълнили поръчката навреме – жената зад щанда понечи да ми вземе CD-то, на което бяха сканирали трите готови филма за да запишели там и четвъртия. Тук вече избеснях и запитах – нужно ли е да си доплатя за още едно празно CD, което да жертват за четвъртия ми филм? Та на мен ми трябва именно CD-то по дяволите… Не – не било нужно – ми отговориха. Но не с чувство за вина или нещо подобно – беше в стил – от нас да мине… Всъщност всеки филм би следвало да записват на отделно CD, доколкото „непосилната“ му цена влиза в цената на услугата. Нали мога да си нося филмите и един по един… Цигания за един носител?… Филмите не са нарязани, нито са в класьор. А това струва най-много някакви стотинки.

Върнах се в офиса и пъхнах CD-то в компютъра – един от трите филма беше сканиран с ляв куц крак. Другите два стават за нещо (примерно за web), което можеше да се предположи, щом се събират на едно CD при това повече от наполовина празно. Удоволствието ми да си видя кадрите отиде по дяволите. Вечерта взех и четвъртия филм – и той е сканиран с краката. Дори с два надраскани кадъра… Поне проявяването е направено както трябва – даже е перфектно. Но… какво от това като ми вгорчиха удоволствието от резултата…

Преди давах филмите си в едно квартално фото в Света Троица – открих го докато работех в Siemens – там работеше едно семейство – баща, майка и дъщеря им. Всъщност именно момичето обикновено работеше нещата около филмите и машината. Още първият път като отидох там тя ме попита, с какво снимам и когато и казах, че камерата ми е огледално-рефлексна, тя попита дали може да направи снимките по нейна преценка, а не на конвейр. Казах, че мога само да се радвам ако го направи. Оттогава тя винаги работеше всеки мой кадър поотделно. Като отидех да си получа снимките ми разказваше кой кадър е бил недоекспониран или преекспониран, какво е опитала да поправи. Първият път даже някак ми беше конфузно някой да пръсне снимките ми по щанда и да ми разказва кое къде и как. Но всъщност никога повече и не помислих да отида в друго фото. Филмите си получавах нарязани и подредени в лист за класьор – без излишни питанки дали искам или не… За съжаление, когато след години бизнеса им набра скорост, те си наеха персонал на заплата и изчезнаха иззад щанда. И разходката до Света Троица вече не си струваше.

Днешната случка само окончателно ми доказа, че при първа възможност ще трябва да се сдобия със собствен скенер. И въпреки, че много отдавна не съм проявявал – ще се ориентирам към филми за ръчна обработка и ще си ги работя сам. Не желая да толерирам посредствеността на някакви некадърници, наети на заплата. Не благодаря! Така не се прави бизнес!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

17 коментара

  1. Всяко нещо си има цена, Йовко. Цената на достъпността е посредствеността. Масата хора им стига това криво-ляво сканиране и вадене на снимки. То и филмите с които идват масата хора и добре да се направят по-добре няма да изглеждат…

    И аз имах фото където ходех в моя роден Казанлък. Едно от момчетата което рабетоло при старите фотаджии отвори на пъпа фото. Както си трябва за такова място млади момичета. Едно от тях ме гледа че ходя с по-специални филми и ме пита как да ги копира: по-светло, по-тъмно, как да е небето и такива. И добре работеше и ходих само там докато бях наблизо. Заминах и се връщам след година пак там. Момичето пак там и пак поздравява и усмихва, но вече не копираше(беше се издигнала). Новите се суетят и накрая искат да ми напъхат филма в ролката. Тук направо ми стана лошо и казах на момичето да не прави никога така(не че и аз не правех началото така). И от тогава не ходя там, не че се вясвам много в К-к, но предпочитам да платя малко повече.

    Ако това ще те успокои и по чужбина е така. Проявиха ми ЧБ диапозитив като негатив. Питам в един от най-големите магазини за електроника: проявявате ли такова, защото преди година не проявявахте. Няма проблем казват. За една година и там са се сменили хората с такива дето не правят разлика между диапозитив и негатив. И все по-трудно се намират хора дето да знаят тези неща…

    За средния формат надали че вземеш филмов скенер, защото са към 2000$. Какво си си харесал като плосък ако не е тайна? То не че има много варианти де… Май се изчерпват с Епсон: стари и нови.

    Отговор

  2. Ти остави тия на заплата, ами сега е лято, сезона на „стажантите“ и ниско-платения труд :)

    Иначе ако снимаш над 4-5 филма на месец разходите за скенер си струват. Аз избрах този вариант и минавам само за едно бързо промиване през фотото.

    Отговор

  3. Ами Epson – няма какво друго… Но около Коледа съм го планирал – ако мога да си позволя Perfection V700 ще е добре, ако не 4990 Photo.

    А някой да има идея откъде мога да си напазарувам доза и химия?

    Отговор

  4. Няма ли вариант да потърсиш мацката която си е вършила работата с удоволствие и завиден професионализъм и изчезнала иззад щанда и да поговориш с нея дали не можеш да си уредиш специална услуга поне под нейно наблюдение, ако не и тя да се занимава пак с това? Може да се окаже че и тя снима и си проявява нейните си снимки и евентуално да организирате нещо като VIP услуга с гаранция.

    Отговор

  5. Няма смисъл – все по-рядко ми трябват снимки на хартия, а когато ми трябват си ги печатам сам вкъщи. Имам приличен принтер. Проявяване по C41 правят във всяко фото и е по-трудно да го объркат, доколкото е стандартизиран достатъчно процес и го прави машина. Ръчното проявяване имам къде да го давам и мисля, че ще е без забележки, но проблема ми е в отношението и кошмарния скан. Затова ще си купя скенер, за да си реша проблема. C41 все тая кой ще ми ги работи, а в знак на протест (а и за кеф) навярно ще избягвам такива филми и ще ползвам занапред повече ръчно обработваеми за да си ги проявявам сам, и за да минимизирам максимално релациите си с некадърници зад щанда.

    Отговор

  6. Ако питаш мен вероятността за издънка при ЧБ проявяване е по-голяма, но поне само на себе си може да се сърдиш. Все още не смея да си играя с чорбите и филма. При хартията е друго: и да сбъркаш има поправителен….

    Отговор

  7. Да, но както казваш поне няма да ме е яд, че съм платил на „професионалист“ и съм получил брак… Всъщност това с химията не съм го решил твърдо. Много отдавна не съм проявявал сам – бях още дете и съм забравил рецепти, правила, всичко, но то се припомня… Но за скенера съм твърдо убеден, че това е спасението.

    Отговор

  8. След всичко прочетено тук оставам с впечатлението, че лентите и плаките са снобско занимание :-)

    Отговор

  9. Ей, спамър!! Я една среща на автомивката утре сутрин ако си в епсилон-околност :-)

    Отговор

  10. Май се сещам кое студио имаш предвид, и ако е същото, си абсолютно прав за собственика му, както и за персонала.

    Последно сканирах една Портра 400/C41/, пушната на 1600, във Фотолан и то на Красно село и останах доволен. За 10 или 11 лева ми го проявиха и качиха на СД в Тифф.

    Относно семейния бизнес… ми у нас почти няма такъв, в смисъла който е на запад. Там например, всеки по-малък, а и не само ресторант, собственика е или барман, или сервитьор, или най-често готвач. А у нас има само Шефове, но не в смисъла на главни готвачи де :) Най близкия ми пример е, един приятел, който взе едно гаражно магазинче, вдигна го от мъртвите, напълни го със стока, бачкаше като луд, позакрепи се финансово, нае си „персонал“, стана Шеф, и всичко взе леко да върви надолу. Сега даже не ми се влиза там да си взема цигари :(
    Поздрави

    Отговор

  11. Йовко, това беше и моят проблем. Не снимам отдавна на лента. Не снимам и много. Но от малкото, което съм видял по различни фотостудия, ме накара като видях обява за филмов скенер да потръпна. Мислих около седмица – струва ли си? Дали аз няма да ги надраскам повече лентите или просто техниката е несъвършенна? Дали качеството на сканиране ще е като това, което получавам за 5-6 лева във фотото?

    И точно тогава си взех поредните два филма от едно фото (уж реномирано и то), с линия от край до край през кадрите, и взех решението като директно набрах телефона на продавача на скенера.

    Сега сам съм си виновен за качеството на сканиране, за петната, драскотините, грешен баланс на бялото, кофти цветове и т.н. Макар и с грешки и неопитност в началото, успявам от ден на ден да постигам по-добри резултати. И дори онези кофти сканирани два филма нямат тази линия, която получих като краен резултат от немарливостта и незаинтересуваността на работниците зад щанда в почти всички студия. С тази стъпка удоволствието от снимането на филм се увеличи, защото самото сканиране си иска доста познания, внимателно поставяне на 6-те кадъра в държача на скенера, настройки за всеки кадър…

    Желая ти по-скорошно закупуване на скенер, да изпиташ това удоволствие от цялостния процес по създаването на една снимка (макар и крайния резултат да е в цифров вид).

    Отговор

  12. „Проявяване по C41 правят във всяко фото и е по-трудно да го объркат, доколкото е стандартизиран достатъчно процес и го прави машина.“

    Да ти кажа, че от проявка до проявка по С41 може да има такава разлика, че няма да повярваш на очите си. Проблеми с химикалите, традиционото са повечето мини-лабове препроявяване, кофти регенерати и т.н. Причините са много.

    Ако си control freak във филмовата фотография – решението е едно : черно-бели филми и собствен скенер. Няма друг вариант.

    Отговор

  13. Не съм control freak, но и аз съм срещал „талантливи“ в процесването на C41 – и все пак това не е най-голямата ми драма. Иначе идеята за собствен скенер си виси на дневен ред – не е забравена.

    Отговор

  14. Здравейте!

    Заинтересувах се от темата защото имам архив от около 1000 класьора с черно-бели негативи и е крайно време да ги вкарам в компютъра. Разбирам, че това не е специализиран форум, но бихте ли помогнали в избора на скенер?

    Здравейте!

    Заинтересувах се от темата защото имам архив от около 1000 класьора с черно-бели негативи и е крайно време да ги вкарам в компютъра. Разбирам, че това не е специализиран форум, но бихте ли помогнали в избора на скенер?

    Целта на занаятието е следната:

    1. В момента b/w филмите са описани в база данни и искам да добава снимки към описанията на кадрите. И когато се наложи да копирам прилични черно-бели копия до формат 18/24 см.
    2. От сканирани цветни негативи да се копират с условно, но все пак приемливо качество цветни лични снимки до формат 18/24 см.

    Не съм сигурен дали настоящият ми избор ( цена/параметри/ ) Epson Perfection 4490 Photo е подходящ. Благодаря.

    Отговор

  15. Не си казал най-важното – какъв формат са негативите. Ако са т.нар. лайка формат (135), 36×24 или 35mm (даже full frame му викат отскоро, неясно точно защо) най-добре да си купиш специализиран филмов скенер като Nikon Coolscan 5000 или V или подобен (има и читави на старо на добра цена). Ако можеш да си позволиш цената за нов, разбира се, ще е най-добре. Иначе от плоските скенери, които могат да сканират и филми аз май залагам на Epson – като пак според зависи от парите, които можеш да отделиш – най-добрият избор е V750/V700 или по-скромните алтернативи 4990/4490 като не забравяй да си поръчаш версията Photo – с приставките за филми, защото същите модели се продават и в Office вариант – т.е. без тях.

    Отговор

  16. Филмите са лайка формат от фоторепортерската ми работа през 80/90-те и са Свема и Орво. Просто ми се иска да ги сканирам, a след това ще сканирам само лични снимки. Затова не ми се дават много пари за скъп или филмов скенер, а и едва ли ще намеря такъв за 500 лв.

    Обаче, във връзка с Epson в ревюто на Macworld пише че, при двата модела 4990 и 4490 избива зеленият цвят в автоматичен режим и трябва да се играе при всеки скан. А изборът им е Canon 8400F. По принцип съм фен на Epson, за скенерите Canon не съм чувал нищо, а и не съм виждал някой да работи с такъв и… не знам. Не пишат и колко „шестици“ събират адапторите.

    Отговор

  17. Аз бих заложил на Epson, но плосък скенер за лайка формат е компромис :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо