Freedom again

Днес е последния ми ден в проекта Active Directory, от утре съм отново свободен електрон за следващ проект. Надявам се в него да има по-малко Windows-и и повече от моя тип бизнес. В случая обаче съм happy, даже само защото едни люде в Microsoft са се произнесли, че няма да се справим с подобен мащабен проект. Едно, че подобно изказване е нагло, друго, че нещо в Microsoft са забравили коя е по-голямата компания…

Проектът наистина бе мащабен – 26 държави, над стотина локации в тях, много сървъри и над 15000 работни станции, за клиент, който от своя страна има над 540 милиона потребители само в тези 26 европейски страни. Радвам се, че работих в този проект именно заради тази мащабност. Защото нямахме опция за издънка, защото основният екип бе (само!) двама души (да е жив и здрав Ванката!), които изнесохме тежестта му от началото до края и защото и на двамата MS-related технологиите са ни само допълнителен контекст, а аз отделно съм и алергичен към тях. Защото се сблъскахме и с проблеми, за които дори не се споменава в каквато и да е документация на Microsoft. Защото през цялото време под писмата ми стоеше сигнатурата, IT Architect – Linux, Securty & Privacy Consulting Practice, а не MCSE, MCP или нещо друго такова. И клиентът е доволен – дори CTO-то му сам е предложил да ни бъде референт и да ни препоръчва пред бъдещи наши клиенти.

След малко си тръгвам оттук. Още вечера използвах случая, че си бях в моя си офис да преинсталирам машината си. Стоях до 22:30 на работа от кеф. Открих, че 9 месеца по-късно още много офисни неща вече са възможни и под Linux, и посоката към open standarts вече дава резултат. Новият Workplace е спасението. Да видим как ще е реалната работа от понеделник… Така или иначе предвкусването на новото и на завръщането ми харесва.

Преди малко направих една снимка. На един подтискащ, кошмарен ърбън пейзаж, който месеци подред наблюдавам – днес същия бе весел, слънчев и усмихнат – с едни пухкави бели облачета – не – не само заради поляризационния филтър…

Back into [my] business!!