Преди малко се върнах в София след изминати почти 1500 километра през последните 3-4 дни. И първото което направих бе да гласувам. Чаках около 10-15 минути на опашка пред моята секция, което определено ме зарадва. Дано е така през целия ден и наистина много хора да изчакат опашките и да гласуват. Да – аз стоя твърдо зад позицията, че трябва да се гласува. Уважавам правото на мнение на тези, които не искат да го правят, дори мога да приема за частично основателни част от мотивите им, с които защитават своята теза, но въпреки това не съм съгласен с тях. Защото, всъщност, човек винаги има ограничен избор – дори за обикновени неща като това какво да вечеря. И в менюто на ресторанта, и в домашния хладилник в крайна сметка има краен брой опции. И защото не е вярно, че гласуването нищо не променя… Живеем във време, когато две изречения могат да променят света. Зависи кои са те и кой ги казва. Гласуването променя именно това кой и какво казва. Може да изглежда индиректен и слаб инструмент, но само когато гледате на гласа си като на игла в купа сено. Сеното е много, а иглите малко, именно когато гласуващите са малцинство, но ако си спомним притчата за снопа съчки ще си спомним, че той се прекършва трудно или никак, ако са достатъчно съчките в снопа.

Дали харесвате инструментите на днешния демократичен свят е теза, която може да бъде дискутирана надълго и нашироко, дали е честно гласът на този, който не може да пише и живее скотски да бъде равен на този на творци, академици, откриватели, водачи също… Много неща подлежат на дискусия… но днес не е време за приказки, а за действие…

Дори днес да не виждате точно своето ястие в менюто на българската политическа кръчма, със сигурност можете да изберете нещо, с което да не стоите неловко на празна маса. Със сигурност може да добавите съчка, към някое снопче което по-трудно да бъде прекършено. Това най-малкото ще значи, че ви пука. Иначе онези с обръчите, мегаломанията и наглите метафори, превзели българската политическа сцена ще продължават да се чувстват значими, заради погрешното допускане, че не ви пука, че ви няма в играта… и ще претендират и занапред да разпределят порции…

Помислете и за тези, които нямат възможност или шанс да гласуват свободно като вас, защото се страхуват от работодателя си или местния велможа или нещо друго… или защото живеят далеч от България и най-близката секция… Защото винаги, ама винаги ще има негативи и трески за дялане… Защото не сте сами на този свят и вашият глас няма да е игла в купа сено именно заедно с другите – тези от вашето снопче съчки… Защото вашата секция е съвсем наблизо и нищо чак толкова няма да ви струва да се разходите дотам… имате само още няколко часа…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.