Това тъпо изречение (ще ме прощавате, но за мен всичко свързано с темата футбол е тъпо) винаги съм считал за някакво олицетворение на българския преход или развитие във всяко едно отношение. Като се започне от удобната народна поговорка „Той Господ си знае работата“, та до твърдото убеждение на всеки българин, че ако нещо е чак толкова спешно или важно все някой друг ще се намери да го свърши. Или че по принцип правилата са хубаво нещо, но точно сега ако малко ги заобиколим точно на нас ще ни се размине.

Българинът чака шефа, царя, държавата или Господ да се грижи за него и да му казват какво да прави, но когато му го кажат следва реакция от вида „абе аз мога ли да ти таковам мамата“ и да си правя каквото знам. Затова може би не ни се получава и отборната работа – всеки знае по-добре от всички останали какво трябва да се прави.

Проблема е, че и шефовете, царят и държвата са все българи, които се държат по същия начин. Царят го вадим пред скоби, защото всъщност не е никакъв цар, а обикновен дребнав българин, поставен в смешна историческа роля, експлоатирана прекрасно за лични цели. Нищо ново под слънцето. А държавниците ги избираме хаотично или на принципа на най-малкото зло, понеже в политическата класа няма нито класа, нито елит, а често дори и елементарен разум.

На трети юли се събудих от взривовете и понеже опитите ми да разбера какво се случва с подръчни средства, включващи ослушване на терасата, радио, телевизия и Интернет не помогнаха особено и понеже все пак съм от поколението, за което казармата беше задължителна, затворих вратата на балкона и се зачудих дали трябва да ходя да взема тримата чужденци от Хилтън, които трябваше да са лектори на обучението, което бях организирал за същия ден. Петнадесет-двадест минути по-късно продължаваше почти нищо да не е ясно, освен че нещо се е взривило (и продължава), но не и точно какво. Което аз така или иначе вече го бях чул. И нещото се намирало във военен склад.

Реших, че все пак ще отида да взема колегите от Хилтън като за всеки случай затворих въздушните клапи на купето на колата, да не влиза въздух отвън. По улиците на София предвид ранния час дори още нямаше задръствания, нямаше паника, всичко беше повече от нормално и спокойно. Бомбастичните (я тази дума можела да си оправдае съществуването) заглавия и изречения започнаха да се появяват час-два по-късно. Любимото ми беше „Паника обхвана София“. А аз през целия ден бях насам-натам и не забелязах нито един паниран човек. Много от хората, с които разговарях дори не бяха чули нищо сутринта. Със сигурност паника е имало около мястото, където се случи неприятното, със сигурност паника се пробва да създаде танема от медии и управници, първите залитащи между добронамереното желание да информират хората и съзнанието, че в такива дни се става звезда и се прави кариера, а вторите (както обикновено) или отсъстваха, или (сега твърдят), че покрай спасяването на спасилите се на собствен ход уплашени хора, просто забравили, че е толкова важно да информират и останалите.

То по принцип елитът ни си живее в негов собствен свят и обикновено не счита, че трябва да има нормален интерфейс за общуване с останалите, но все пак взривен военен склад не е някакъв си гей-парад, че да се правиш на незаинтересован щраус. Факт е, обаче, че гей-парадът в София предния уикенд предизвика далеч повече паника в центъра на София, отколкото неконтролираното взривяване на 1500 тона боеприпаси. Което само по себе си е показателно за едни други неща, но да не се впускаме в тази посока, че там е страшно…

Вече бях стигнал Хилтън, когато чух по Дарик, че май, уж и най-вероятно там имало само конвенционални боеприпаси. Беше някъде около 7:30 – т.е. почти или дори повече от час след първите гърмежи, нямаше яснота какво има във въздуха. Влязох в Хилтън, изчаках си хората, разказах им за ситуацията и предложих да ходим в офиса – така или иначе ако имаше нещо опасно нямаше значение дали сме в Хилтън или на 10-12 минути с кола от него. Като влязохме в колата около 8:00 вече имаше уж потвъдена информация, че взривеното са конвенционални неща. Понеже както казах съм бил в казарма и то в по-особени части бях твърдо убеден, че даже и да имаше нещо, то нямаше да бъде казано, но успокояващото в случая беше, че шепа политици вече бяха там да градят PR и да говорят празни приказки, дишайки тамошния въздух.

За мен в този момент инцидентът приключи. Останаха последствията – малко повече нерви покрай старта на обученето, доста отсъстващи хора и затварянето на летището, заради което двама от гостите ми останаха за една нощ повече в Хилтън и през целия ден следяхме всичко за да знаем дали ще могат да излетят или не.

Остават и изводите… Съдейки по прехвърлянията на топки изводът е ясен държавицата ни откъм управници няма никакъв шанс за оцеляване при тежки или извънредни ситуации. Те и без тежки ситуации са гола вода. Затова да си използваме главите на 200% и да мислим хубаво ако се окажем в подобна ситуация. Най-добрият шанс за оцеляване е „направи си/спаси се сам“, даже фазата с викането на неволята е излишно губене на време.

Фабриката за илюзии никога не е била затваряна. Поне за елита. Те имат най-малко две истини за всичко. Едната звучи добре, другата е за в краен случай, а фактите са нещо трето и само за собствена употреба. Прикриването на този и онзи „наш човек“ е октоподът, който държи елитът на власт, съответно опазването му е пъростепенна задача. Поемането на отговорност продължава да е само добро пожелание. В най-добрия случай гърми някой „предпазител“. Инцидентът от четвъртък е за оставка на министър и не само… Дали той е лично отговорен няма никакво значение. Дали е готин или не – също. Дали е отскоро на поста си още по-малко – такъв му бил късмета. Оставката е знак за „опущена работа“, която трябва да бъде поправена незабавно.

Тупкането на топката не помага, снижаването докато отмине вятъра също – защото проблемът остава, трупат се нови и стигаме до там докъдето сме я докарали – всичко да е толкова заебано, че да се чудиш откъде да го подхванеш. И движението по инерция, характерно за държавата ни от няколко правителства насам не помага за нищо.

Освен изводите има и въпроси без смислен отговор… В първият ще си позволя емоционална нотка… Абе, копелета, вие нали се сещате какво означава да се взривят 1500 тона боеприпаси? Нали си имате идея? Хиляда и петстотин тона… Един милион и петстотин хиляди килограма. Вярно, че зависи какви са, и не че разбирам много, но ако там бяха гръмнали толкова нямаше да се разминем само с уплашени хора и счупени прозорци…

И как по дяволите охраната избяга навреме и се спаси – не че им мисля лошо на хората – ама аз лично по това време спях. Вярно в леглото си, а те уж са на пост, ама… един милион и… освен обяснението, че Господ е българин и те са си изчерпали всичкия късмет до края на дните си миналия четвъртък аз друго нямам…

Иначе патакламата е удобна – някъде прочетох, че приблизителните оценки на щетите са под 10 милиона лева. Другаде пък, че унищожаването на всичките тези тонове оръжие щяло да струва 35 милиона. Ще ми простите цинизма, но откъдето и да го погледна ако тези цифри са поне приблизитело верни сме реализирали икономия от 25 милиона лева.

И което за мен е най-вероятното… гърмежите няма да спрат скоро… не там. Ще ги чуваме далеч по-близо – на всевъзможни места. Ту в центъра на София някой взрив, ту в друг град, ту в нашия квартал, ту в съседния…

Взривяването на склад с боеприпаси слага край на възможността някога да се разбере дали наистина там е имало толкова тона оръжие. Съответно и да се стигне до истината има ли липси, изнесено и т.н. Никакъв шанс и каква част ако е имало такава е стигнала до мафията.

Затова гърмежите ще продължават. И понеже наистина няма на кой друг да разчитаме, освен на себе си, Господ да ни е на помощ. Но да си призная, много се надявам поне той да не е българин, че иначе…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

14 коментара

  1. Тези дни си мислех подобни неща написани в този текст. Гледната ви точка относно „господ е българин“ се доближава до моята. Много добра статия!

    Отговор

  2. Мда, „изгърмяна“ работа. Много абсурдна и много нашенска.

    Отговор

  3. Аз по-скоро се чудя дали проблемът не е повече в това, че доста хора са се отучили да работят в тая държава (или никога не са се научавали) и само прехвърлят работа към някой, който също ще е прехвърли и в крайна сметка ще си вземат заплатите и няма да бъде свършена работата (това ти го беше описал доста добре преди време), отколкото че се краде и се прикрива нещо. Мислите ми са както в конкретния случай, така и за съжаление по-принцип.

    Отговор

  4. Много хубав пост. Благодаря! Четох го с увлечение и те подкрепям в почти всичко което казваш. Особено в това: „Българинът чака шефа, царя, държавата или Господ да се грижи за него и да му казват какво да прави, но когато му го кажат следва реакция от вида “абе аз мога ли да ти таковам мамата” и да си правя каквото знам.“

    Поздрави,
    Весо

    Отговор

  5. „Господ е българин!“ в никакъв случай не е тъпо изречение.
    Няма такова нещо като Господ да ти свърши работата, а и въобще не мога да разбера защо слагаш в същото изречение царя и държавата.

    Отговор

  6. Саше, откакто чух в едно изречение да се комбинират думички като премиер и Станишев никаква друга комбинация не може да ме изненада и ми звучи напълно приемливо. Верно някои комбинации продължават да си звучат странно. Но и срещу това има лек – вдигаш глава, намираш си чувството за хумор, глътваш малко чист въздух. Верно сега е жегаво отвън, ама като поразхлади излез малко подишай на прозореца – имаш нужда… ;-)

    Отговор

  7. Хех, добре казано, особенно за манталитета на българина (и на хората като цяло). И „Господ е българин“ е тъпо звучащо изречение. Е, хубаво, казано е в някакъв съдбовен миг за родния спорт. Лошо няма. Нека изречението си остане с мига и да не прогнива повече в ежедневния ни език.
    А за складовете само искам да попитам: Те не са ли подземни? Доколкото знам боеприпаси и прочие се складират под земята в нещо като бункери, просто защото именно при подобен случай няма постройка, която да издържи на взривовете причинени от такова количество амуниции. А пък под земята си гърми, причинява як трус, ама не хвърчат излишни шрапнели. По същата причина много ядрени опити се извършват под земята или под вода.

    Отговор

  8. Всъщност исках да кажа Господ и царя в едно изречение ама.. хаха..нз

    Колкото до чистия въздух си го дишам … и спокойно при мен е 22 градуса, направо си е перфектно. На теб май ти е жегаво или ти е дошла много сярата.

    И я махнете тая снимка на Емо Костадинов във СВЕЖО, няма нищо общо с прекрасната ти статия.

    Отговор

  9. Начина по който СВЕЖО са решили да илюстрират моя текст е техен избор и нямам влияние върху него. Моят домейн е yovko.net – как изглеждат писанията ми другаде не мога да отговарям.

    Отговор

  10. Много песимистично отношение имаш към „българите“. Ти какъв си? Твоите приятели какви са? Има и умни, интелигентни и достатъчно работливи и съвестни хора в тая държава човече! Дано да стават все повече.
    Иначе за това: „Господ е българин“ – мисля че това беше заемка на спортните журналя от чуждестранни колеги. Чувал съм този израз на немски и испански. И навсякъде хваща дикиш. Просто е достатъчно кратко, абсурдно патриотично и приповдигнато за да се хареса на масите… I guess :)
    А иначе за взрива: при положение че даже достигна главната страница на Уикипедия… Определено си е скандал и трябва военнният министър да подаде оставка – но не ти ли се струва, че станаха много оставки; Овчаров, Петков, сега този… Напълно безсмислени рокади, на техни места идват пак от „нашите“ кучета. Половината ни политици в парламента не разбират нищо от управление… само от крадене, уви.

    Отговор

  11. Имам песимистично отношение към песимистичните неща и оптимистично към оптимистичните. Аз съм българин, не се срамувам от това, но и не акцентирам твърде много върху този факт, не че подценявам нещо – просто мисля, че в наши дни това няма (или поне не бива да има) особено значение. И се надявам по-скоро и повече хора да бъдат просто граждани на света.

    Но тук в държавата ни всичко зависи от нас българите и да не си признаваме, че имаме типични черти е щраусовско поведение.

    Отговор

  12. Йовко,

    за тебе всичко, свързано с темата футбол, може и да е тъпо, но за други не е и ти ги обиждаш. Аз обичам футбола и не виждам защо всичко „свързано с него“ трябва да е тъпо. Ако имаш пред вид, че футболистите и феновете са тъпи – да, има и такива, но в коя област ги няма? Абсолютно по същия начин може да се твърди, че всичко, свързано с компютрите е тъпо, щото в сервизите обикновено работят говеда. Или защото сисадмините са гадини. И при тях има както добри, така и лоши. Във футбола също има достатъчно умни и мъдри хора, за които играта, може и да ти се струва странно, но е средство за познание. Не може да се делят дейностите на умни и тъпи; хората са такива, но причината не е, че се занимават с едно или друго.

    В един от най-хубавите разкази в бълг. литература става въпрос за един майстор-каруцар, при това турчин, най-вероятно неграмотен, постига нещо като просветление. Няма друг герой като Сали Яшар в нашата литература (обърни внимание, че това е преди твоя любим Р. Бах, преди Коелю, Хесе и пр.) и щом той, необразования с каруците може да го достигне, сигурно могат и футболистите и феновете им. Вярно е, повечето каруцари са говеда, така е и при футбола, а за компютърджиите да не говорим. Така че да не обобщаваме за другите (разбирай ние какви сме умни) така на едро.

    Ако положиш малко усилия, ще видиш, че футболът е много интелигентна игра. Но, да речем, интересите ти са в друга област и лошо няма, всеки си има собствени, но не обиждай различните.

    (Може и да не публикуваш поста, но се надявам да го прочетеш.)

    Отговор

  13. Фен, ако прочетеш още веднъж „проблемното“ първо изречение ще намериш в скоби предварително извинение и уточнение, че това е някаква особена лична гледна точка. Ако се зачетеш в статията ще видиш, че тя няма за цел да обижда никого – още по-малко футболните фенове. Да – аз не харесвам футбол, но нямам нищо против тези, които го харесват – това обаче пак не променя отношението ми към него. Все толкова тъпо си ми е за мен. Забележи – за мен… Всеки има неща, които намира за забавни и ценни и други за банални и тъпи.

    Не веднъж съм казвал, че този личен блог е някаква проекция на моето си Аз – то нито е идеално, нито безгрешно, нито има еднакво отношение към всичко. Нямам за цел да съм дипломатичен и толерантен към всички и всичко – това означава да не съм искрен или проекцията на моето Аз да не е точна.

    За почти всяко нещо на този свят има различни гледни точки и те няма как да пасват на всички, затова предпочитам да съм искрен и да съм себе си. Не пиша нищо, с цел да обидя някого – пиша това, което мисля – винаги някой може да се почувства засегнат, дали защото априори нещо не си пасваме, дали защото аз съм бил в по-крайно и категорично настроение… или дори само защото нещо не сме се разбрали…

    Peace!

    Отговор

  14. Искаме да се гордеем с нещо, затова най-вероятно „Господ е българин“. Чудя се обаче дали наистина има българи. Държавата ни гърми на „самотек“. Европейците ни показват червени картони. Ако имаше държавност, ако мислехме, че има българско правителство и бяхме българи дори ние „търпеливите телета“ не бихме позволили безнаказано да се случва всичко това. За нас няма България, защото не забелязваме какво се случва в нея. Наистина утешение би било ако поне Господ е българин. Всички други сме или непукисти или дупедавци /хора до кръста във вода/… май вече и над кръста…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо