Позиция

Хубаво е

Снощи, прибирайки се след протеста в София, за който много хора коментираха, че не са виждали такъв от 90-те, обсъждахме какво ще стане после. И защо след толкова позитивна енергия, разлята по площадите, дори и когато постигаме исканията си, накрая тя се разпилява и се завръща усещането, че отново сме в болезнено познатия коловоз на управлението на групировките, които просто са подменили политическия си интерфейс, чрез който правят отново, каквото си искат. Защото това, което се случи през последните няколко месеца, може да се каже само с едно изречение. Кукловодите, смениха куклите за новия театрален сезон.

Един от приятелите ми беше притеснен, че това се случва отново и отново и нямаме механизъм да попречим. Репликирах го, че механизмите са пред очите ни – вярно, че протестите са крайна мярка, но бяха минати и крайни граници. А тези протести – именно заради тяхната нережисирана спонтанност – трябва да стряскат повече. Защото, хора, които иначе странят от политиката, сега участват активно. А това, което се случва на улицата в момента е политика – от най-чист вид. Вчера хората искаха „Оставка!“ и „Избори!“, а това са съвсем конкретни и никакви други освен чисто политически искания.

Тогава излиза, че политиката може да не е толкова мръсно нещо, ако се прави от нормални хора и на светло? И ако това се случва по-често няма да създаваме впечатлението, че сме безгласна тълпа, пред която минават всякакви келнерски номера.

В последните няколко седмици/месеци/години всички си повтаряме една мантра, която е очевидно погрешна. Мантрата, че по-добре да имаме някакво правителство, отколкото никакво. Текущото само за две седмици успя да докаже обратното. В БСП си повтаряха (и продължават), че по добре Станишев, отколкото Румен Петков. Преди беше по-добре Бойко, отколкото… И така, то не бяха царе, царедворци, пожарникари… а зад тях все едни и същи кукловоди…

Защото имаме отправната точка на ниските очаквания – за морал, за класа, за стойност и ценности. Отчаяно търсим по-малкото зло от ограничения избор, който ни се предлага. Продължаваме да избираме емоционално, а не рационално. Дори и сега на протеста се чуват и виждат плакати, които слагат всички партии в общия кюп на общото зло. А това налива вода само в мелницата на тези, които светът без различия, без ясни морални дефиниции и принципи ги устройва.

Имаме такъв ограничен избор, защото сме го позволили. Защото не бива и не трябва да съществуват изобщо формации без ясни ангажименти, програми и фундамент. А те няма да съществуват, когато спрат да имат шанс да бъдат избирани. Така и не проумяхме, че се гласува за ПРОГРАМА. И се следи изкъсо дали тя се спазва.

– Аз симпатизирам на „Зелените“ и ДСБ – ми каза моят приятел снощи – защото на останалия фон ми изглеждат най-нормални. Но и едните и другите са под бариерата.
– А защо не избереш едните? – запитах аз. – „Зелените“ стоят по-скоро в ляво, докато ДСБ са традиционно десни. Избери си едните, и не само защото са по-нормални, а защото са най-близо до твоите идеи и представи, като фундамент и по програма, и им помогни да минат бариерата. Докато стоим настрани и се правим на чисти, аполитични и независими, нормалните партии нямат много шансове. Виж само в момента, колко са проявите на здрав разум в текущата БСП – един Кадиев*?.. (не се сетих за друго име – съжалявам!)… Дотолкова паразитите са напълзели навсякъде, че процента разум е под статистическата грешка. Как после партиите да са нормални, като са превърнати в инструменти за управление на зависимости. Ако приемем, че сме от разумните и точно затова страним от политиката, тогава не е ли логично, че тя ще е превзета от неразумни и ще се налага да правим инцидентно кризисна политика като сега? Да сме аполитични в днешно време е лукс, който не можем да си позволим.

Време е да спрем да се дистанцираме от политиката и политиците – и да сме част от формациите, на които симпатизираме, да им влияем – за да внимаваме за нивото на паразити отблизо. За да следим за нормалността там, което ще е критерий и за нормалността навсякъде.

А в политическия ни модел няма нищо толкова лошо, но той изисква стабилна база от нормални хора – и в ляво, и в дясно, и в центъра. В момента протестите правят едно добра стъпка – обединяват нормалните в целия спектър.

– Но само с протести ли можем да правим граждански контрол? – дразнеше се моят приятел. А само няколко часа по-късно се е случило това – като един перфектен пример и отговор… Браво! Трябва да направим така, че да ги е страх да излязат на вечеря, ако са гласували под диктовката на една или друга зависимост. Тях да ги е страх – не нас! Тогава и по-рядко ще се налагат такива протести.

И най-важното – вместо да се вайкаме за ограничения си избор – време е да си представим, а след това да си кажем ясно какъв живот искаме и как да го постигнем. За да се намерим и разпознаем с тези, с които да го направим. Защото просто така се прави навсякъде – поне в белия свят. От много време. А общество не се случва от самосебе си. То се гради.

И всъщност, всичко това, което се случва тези дни е много хубаво. Хубаво е, не защото Пеевски няма да стане шеф на ДАНС. Хубаво е защото скърцането, което се чува тези дни откъм Министерски съвет и Парламента означава, че е по-добре да нямаш правителство, отколкото то да е толкова зависимо и обречено като кабинетът Орешарски. Хубаво е че успя да се самоубие за две седмици, вместо да убива всичко наоколо няколко години (с последствия за бизнеса, инвеститорите, и всички българи). Хубаво е, че от тези 7% гласували за Атака, надявам се поне 5% са осъзнали за кого и какво са гласували. Хубаво е, че купувалите гласове на предишните избори сега са с едни пари назад, без да им излизат сметките. Хубаво е, че ДСБ ще има нов лидер с нова енергия още идната седмица и това може да е началото на новото дясно. Хубаво е, че Станишев скоро няма да представлява БСП и там евентуално биха имали нов шанс за нормалност. Хубаво е, че това е протест на мечтателите, които все още са тук. Хубаво е, че те ще провокират още нормалност. И ще ставаме все повече…

Хубаво е! И днес отново – София, 16 юни 2013, 18:30ч., пред МС.

Идвайте…

–––