И шестият OpenFest е вече история

През отминалия уикенд и шестият пореден OpenFest се превърна в история. През последните две години съм повече зрител отколкото активен участник, макар и по една или друга причина част от бюрокрацията около него да се налага да минава през мен всяка година. Поради това ми е радостно да видя, че фестът се случва отново и отново – понякога по-подредено, друг път все така инфарктно както най-първите години, но всички тези хора в залите са най-приятното доказателство, че OpenFest има своето значение и бъдеще. В много проекции това е уникална конференция без аналог – не само в България – и е добре, че се развива и продължава вече толкова години…

И макар тази година да бе едно от най-рисковите и набързо стъкмените случвания на феста – най-важното е, че той мина добре, спокойно и разбира се, че се случи въпреки всичко. Радостно е също да се отбележи, че OpenFest сякаш натрупа някаква рутина с времето и като пораснало дете вече не е толкова първосигнално емоционално събитие, а сякаш вече се поизпълни със зрялост. Стана и по-мъдър и балансиран – не толкова краен и „религиозен“…

Лично ми се ще да поздравя и благодаря на всички, които и тази година направиха OpenFest! Двамата главни координатори, медийния екип, всички техни помощници-доброволци, и всички знайни и незнайни хора, сред публиката, които местиха столове, разнасяха оборудване, или дори просто присъстваха. Голямо ура и за споносорите, без които никое подобно събитие не е възможно! И за медийните партньори – тези, които наистина припознават темата – случайните от известно време насам отсъстват напълно и не липсват никому…

Като казах знайни и незнайни хора – приятно впечатление прави и факта, че все повече са младите и непознати хора, които идват на феста – поне непознати на мен – от поколението на „пенсионерите“…

Както може би си личи и от горните разсъждения използвах времето от тези два дни на феста да поговоря с много хора, да обменим мисли и позиции, да поумуваме над някои проблеми. Определено се чувства липсата на Сдружение „Свободен софтуер“, което е в юридически нокаут, или друга сходна организация. Всъщност не съм прецизен – по-скоро ми се струва, че липсва някакъв (или няколко) формални фокуса на енергия и хора около темата FOSS – не е нужно това да е някакъв юридически субект, който обикновено в някакъв момент затлачва нещата. Но ми се струва, че има доста енергия, която на моменти сякаш се плиска встрани.

Хубаво е, че вече има доста хора от общността, които работят фокусирано за open source компании като Red Hat, Automattic, MySQL и други. Трупат опит, експертни познания, вече в сериозни мащаби и worldwide… Това започва да си личи дори и в презентациите…

Всичко това означава, че OpenFest, българската free/open source software общност, базирания на това бизнес и технологии имат оптимистично бъдеще в България. Въпреки всичко! Въпреки отсъствието на държавна подкрепа, политика и разбиране в това отношение. Въпреки първоначалното пренебрежение към темата от бизнеса. Въпреки слабото познаване на тематиката извън все още тесния FOSS-кръг дори в ИТ средите у нас.

OpenFest със сигурност може да се случва и още по-добре. И лично ще настоявам и ще се погрижа за следващата седма итерация да се поправят някои неща. Част от забавлението OpenFest е участието в самото му случване – за момента все още OpenFest не показва ясен, нормален и достатъчно отворен интерфейс на тези, които искат да помогнат с нещо да го направят. Организаторите работят прекрасно, но изнасят твърде много на собствен гръб на висока цена (нерви и умора), без да има как да стане ясно, когато имат нужда от помощ. Не е лесно и да се управлява хаоса, когато организацията е разхвърляна и се създава твърде много шум (случвало се е преди!), но може да се направи така, че ред да има и в същото време нещата да са видими как точно се случват и когато има нужда от съдействие то да има начин това да става ясно и бързо да се търси решение – в цялата общност… Въпрос на напипване на баланса и ясна структура и правила… Организациите както обикновено нямат значение – важни са единствено хората.

OpenFest в никакъв случай не бива да бъде елитарно събитие – приятелският дух на конференцията според мен е това, което води толкова хора всяка година – и трябва да бъде така и занапред. Догодина ще бъде седмият пореден OpenFest – на 7 и 8 ноември – ако съм запомнил правилно анонса на организаторите при закриването вчера. Така, че датата е ясна цяла година предварително. Остава да се вложи само навреме и нужното количество разум и много, много сърце и душа за да ни все така весело и приятно (и даже още повече отколкото досега) с всяка идна година.

На всички още веднъж поздравления за поредния успешен OpenFest!!!