– Последната ти снимка в блога…!!!! Страхотна!!!
– Благодаря! На мен ми е странна. Почти половин година се чудя дали да я пусна – дори имаше и текст към нея, но нещо не успях да преценя дали искам да сложа думички наоколо.
– Четеш ми се… тоест, пускай. Каквото и да пишеш, винаги е хубаво.
– Ех, добре… малко ми е трудно в момента… имам много думи в себе си, но… не искат да излязат… случи ми се нещо… от онези ситуации, когато си мислиш, че единственото нещо, за което можеш да се хванеш, единствената ти сила, са думите… а точно тя се обръща срещу теб…
– Ох… това, което на мен последните дни ми помага е едно клише сигурно, но го чух за първи път и супер много ми хареса… don’t spend time thinking „what if“ but instead think „next time I will“… Каквото и да се е случило, е минало… не можеш да го промениш. Само реакцията ти днес/утре подлежи на контрол… in a way. Не знам доколко мъжете се влияят от подобни селф хелп мисли, ама при мен вървят.
– Не знам дали при мъжете вървят… ама аз като едно видно Теле(ц)…
– Мммм, тогава една бутилка вино помага!
– Ще те послушам, да знаеш!