Из "Дневникът на един луд"
От виртуални дневници на изтрещяли юзъри, блоговете са на път да се превърнат в най-самотната и независима обществена медиа. Което, освен всичко друго, означава и че най-накрая ще се отървем от Искрено&Лично и Море от любов, амин
текст: Асен Начев
19 ноември, 2004 г., 14.03 ч.
„Какво, по дяволите, е това?!“ си казах първия път, защото човек наистина се обърква в началото. Под логване досега разбирах регистриране или записване на всякакви данни в сайт или мрежа. А абревиатурата от уеб лог – блог, се използваше за уебсайт, на който са листнати заглавия и статии от други сайтове по дадена тема за специфична аудитория, поддържани най-вече от доброволци. Но през последните години явно понятието придобива и по-друг смисъл – персонален онлайн дневник на страница, поддръжана чрез специален софтуер, който позволява на потребители без ИТ умения да създават, форматират и постват в мрежата без усилия свои преживявания, оплаквания, стихове, проза, съкровени мисли, снимки и т. н., а на другите хора да ги четат, гледат и споделят. По този начин се осъществява една от идеите за създаването на World Wide Web като обща и споделена медия. Така накратко повечето онлайн речници и енциклопедии, описват този пореден, хм, бум в мрежата…
26 ноември, 2004 г., 12.30 ч
Някои приятели вече имат блогове. В своя G. редовно пише как се чувства и какво смята да прави през деня, което дълбоко не ме вълнува. А и да не е така, не виждам смисъла да го споделя онлайн, когато можем да се видим и да ми го каже лично. За нея обаче смисълът бил да го видят повече хора, вместо да разказва на всеки поотделно. Кой разказва на много хора за себе си по еднакъв начин?! Нищо не разбирам
29 ноември, 2004 г., 18.16 ч
Идеята на блога като онлайн дневник ми е ясна – едни пишат, други ги четат. Само не разбирам СМИСЪЛА на това губене на време. Май е по-добре да го обсъдя с някой, защото много се обърках
4 декември, 2004 г., 21.10 ч
След разговори с хора, поддържащи блогове и най-вече с Йовко от българското Сдружение за Свободен Софтуер (fsa-bg.org), който освен че е професионален компютърджия, поддържа и доста интересен блог (yovko.net), ми стана ясно следното:
- За онлайн дневник можем да говорим, когато блогът е личен и сигурно затова най-посещаваните блогове от този тип са професионалните (особено тези на хакерите и програмистите, най-вече защото предлагат нова и автентична информация, която няма откъде другаде да се научи).
- Блогът спокойно може да е подлинк и от лична страница.
Докато тя обаче е статична, блогът е динамичен – един личен свят, който чрез мрежата правиш публичен – нещо като ексхибиционистичен егоцентризъм (автор на определението – Йовко). Така творецът си ти – това май ще се окаже и основния смисъл на блога. - Освен лични, блоговете са и обществени или колективни. В тях групи хора си споделят по-общи теми, които започват от фотография, готвене, музика, кино и стигат до по-лични като изневери, секс и т.н. Това обаче не ги прави като форумите, които са изпълнени с коментари, защото при колективния блог има лидер или лидери, които го пълнят със съдържание, а посетителите го коментират.
Май напредвам, а? (май да – бел.ред.)
6 декември, 2005 г., 13.32 ч
Най-лесния начин да си създадеш личен блог е като отидеш на blogger.com. Сайтът вече е купен от Google, понеже на онези от най-голямата търсачка в света веднага им светнало, че така ще хостват съдържание, което могат да експлоатират за всякакви статистики – какво вълнува хората, какво искат, кои имена/марки се търсят най-често и т.н. И ето как идеята за тотално споделяне е намерила комерсиално приложение. С други думи – накрая винаги става дума за пари, дори и да не е била това идеята в началото
9 декември, 2005 г., 02.28 ч
Открих един български сървър за блогове – http://dearlog.cult.bg където има 110 дневника. Там прочетох интервю с Мишел Валдриги (http://kano.cult.bg/blog/index.php?p=747), който е от създателите на един от най-популярните софтуери за блог – WordPress. Той казва, че най-вдъхновяващото в тази форма на комуникация е възможността да пишеш за каквото си поискаш, което не е възможно при стария формат на личната уебстраница. Започнал да блогва (и досега поддържа личен и професионален блог), като подтиквал и други да го правят, защото според него това е най-лесния начин да участваш в глобалния дискурс. На въпроса дали смята блогването за егоистичен акт, Мишел казва, че това е вид писане, а както във всяко изкуство и в това няма творец, който да не е поне малко егоист. Но не му пукало, дали написаното в даден блог е изява на нечие его или не, след като той, читателя, извличал някаква информация от това
22 декемри, 2004 г., 14.15 ч
Днес в Дневник са обобщили едно изследване за блоговете на Tайм. В него американците са обявили блоговете за новата медия на 2004 г., защото поднасяли автентична, макар и субективна информация по теми, до които официалните медии нямат достъп или прикриват заради цензура и, които все повече хора четяли. Така блоговете предивикали големи потически сътресения по най-наболелите проблеми в Щатите www.time.com/time/personoftheyear/2004/poymoments.html
4 януари 2005 г., 15.31 ч
Разбрах как се създават блог сайтове с WordPress – безплатния софтуер с отворен код. След като си го свалиш от wordpress.org можеш да го инсталираш и настроиш на всеки сървър. След това решаваш дали го предоставяш свободно на хората или като екстра към платените домейни, които хостваш
5 януари, 2005 г., 19.10 ч
Запознаха ме с urbanstyle.org – колективен блог сайт. Мислех, че вече съм научил всичко за тях, но се оказа, че не е така. Най-отдолу на страницата, малко над пояснението, че е изпълнена с WordPress и на кой съвър се хоства, се мъдри надпис: „Съдържанието в този проект е лицензирано под Creative Commons лиценз, освен там където изрично не е упоменато друго. Някои права запазени.“ Някои?! Идея нямам какво означава това, за лиценза да не говорим
8 януари, 2005 г., 04.10 ч
Разбрах какво е Creative Commons (СС) лиценз (creativecommons.org). Понеже идеята на блога имала много общо с идеята за свободния достъп до човешкото знание – споделяна от обществата за отворен софтуер – те разработили СС лицензите. Най-общо казано, с тях се дава право всички текстове, фотографии или мултимедия, качени на даден сайт под този лиценз (блог или не) да бъдат достъпни за всички, да се цитират и разпространяват свободно и безплатно, от тях да се създават други производни творби без каквито и да е ограничения, дори и с комерсиална цел. Единственото право, което СС запазва е авторството на първоначалните творби и правото, когато се позоваваш на тях да цитираш автора на оригиналната идея. За библия на Creative Commons се води книгата на Лорънс Лесиг (също под CC лиценз): Свободната Култура: Как големите медии използват технологията и закона, за да заключат културата и да контролират креативността (www.free-culture.cc/freecontent)
9 януари, 2005 г., 20.35 ч
Мда, блоговете имат и много противници. Чудесно се е представил този на http://mama.indstate.edu/users/bones/WhyIHateWebLogs.html. В есето си е проследил историята на уеблоговете и превръщането им в световна мания. Аргументирано, агресивно и вулгарно е направил класификация на типовете блогъри – според него комплексирани, страхливи и самотни нещастници. Накрая е направил списък с възможните наистина полезни употреби на тези „дигитални мисли“
10 януари, 2005 г., 11.30 ч
Aко някой обича да си изпразва душата, когато споделя в мрежата или просто се забавлява да пише там, няма нищо лошо. И психолозите твърдят, че всеки споделен проблем, е половин проблем. А ако нещо не ти харесва, просто можеш да не го четеш и толкоз
11 януари, 2005 г., 12,16
Мнението на Тайм за блоговете започна да се потвърждава.
Джон Дворак (ако не знаеш – един от култовите автори на PC Magazine, САЩ) в един от своите материали (CES Photos Redux, www.pcmag.com) за тазгодишния CES във Вегас (едно от най-големите техно изложения в САЩ), казва, че вече не вижда смисъл да го отразява, след като това вече правят не само журналистите, но и блогърите
12 януари, 2005 г., 18.45 ч
От онлайн дневници със собствени творби или собствена интерпретация на дадени новини и събития списвани от независими хора, блоговете се превърнаха в достоверен източник на информация. Дано не дойде време, когато някой ще започне да се опитва да постави под контрол и това… Междувременно и аз мисля да започна да блогвам в urbanstyle.org още повече, че лично създателите му ме поканиха
13 януари, 2005 г., 13.51 ч
Без да съм казал и дума на глав. ред., се оказа, че и той е получил покана от наш читател да блогва в друг проект – projectionbeyond.com. Ако мислиш, че си струва някой да те чуе, можеш да опиташ и ти. Ние винаги сме те учили да вярваш в голямата сила на отделния индивид.
Настоящият текст е материал от последния брой e97 на списание Егоист и се публикува тук със съгласието и разрешението на неговия автор Асен Начев, което е нужно да потърсите ако решите да ползвате този текст за каквито и да е цели.
Коментари ()