Изборът ЗА или изборът ПРОТИВ

Текстът е писан през далечната 2011 година. От позицията на повече от пет години по-късно и случилото се около Реформаторски блок, за провалът на който Меглена Кунева и партията ѝ ДБГ, заедно със СДС и Божидар Лукарски имат преки вини и носят огромна отговорност, която дори не осъзнаха, считам че хора като тях не заслужават никакво доверие, включително в чисто човешки смисъл.

Отново наближават избори и както обикновено ще споделя предварително своя вот. Правя го, защото вярвам, че това е лек срещу страха, срещу търговията с гласове и по-страшното – търговията с доверие. Защото много хора в България, в 21-ви век не могат да си позволят този лукс – да не се боят да гласуват явно, да не се боят да споделят своя вот или да застанат зад една или друга кауза. Ще кажа за кого ще гласувам малко по-долу, защото преди това искам да споделя нещо още по-важно… И то е своеобразна реплика срещу т.нар. протестен вот, срещу негласуването и срещу страха…

За приятелите и познатите ми не е тайна, че симпатизирам на политически формации от дясно, макар да намирам близки до себе си и някои леви идеи. Няма парадокс. Аз просто съм рационален избирател. България е държава в преход (да, все още) и като такава имаше нужда от консервативно дясно управление, което да дефинира традиции в политическия живот, в бизнеса, в обществото, в спектъра от морални ценности. След това можеше да си играем на леви корекции за нови идеи, социално развитие и т.н. Тиктакането между ляво и дясно всъщност е хубаво за развитието на установено, здраво стъпило на краката си общество и зряла политическа класа. Но в България това не се получи, а на всичко отгоре лявото и дясното у нас са с разменени роли, защото дясното трябваше да провокира развитието и промените, при наличието на закостеняло и бетонирало се ляво.

Българите обаче не са рационални избиратели – дали заради това, че сме общество без традиции в политическия живот, дали заради наивност, но България обикновено гласува емоционално и най-често наказателно, като в един злощастен Биг Брадър, без съзнаването на простичкия факт, че наказвайки някого, наказваме себе си, всъщност. И че… когато построиш целия си mindset върху възмездието, иронията, пренебрежението и бягството от отговорност… ще избереш такива, които търсят възмездие, иронизират, пренебрегват и бягат от отговорност… Всяко общество репликира себе си в избранниците си… Нима Бойко Борисов не е осъществената българска мечта?!…

Всъщност, започнах с тези мисли, защото не искам да гласувам ПРОТИВ. Дори да нямам своя съвършен кандидат, бих гласувал ЗА този, който е най-близо до моите разбирания за рационалност и има минало с доказан управленчески прагматизъм и умения. Искам да гласувам така, че да мога да развивам малък, но стабилен бизнес, който дано някой ден оставя на децата си. Искам да гласувам така, че държавата ако не помага, то поне да не пречи това да се случи. Искам да продавам на пазар, който търси качество и конкурентност, а не евтино на далавера. Искам да работя с хора, които имат идеи и кураж да ги случват…

И какво общо има това с изборите за Президент или местни кметове?… Ами има, защото живея и работя в София, но клиентите ми освен тук са и в Пловдив, Варна, Търново, Пещера, Сливен… и от това колко комфортно те правят своя бизнес там, където са, толкова по-комфортни ще бъдат моите бизнес-отношения с тях… А за клиентите ни по света (дотук на 4 континента) има значение каква страна е България, кой е Президент и какво се случва тук. В бизнеса и живота всичко има значение, дори и емоциите, които са нещо съкровено и лично, но изборите са време за рационални решения.

Затова и моят кандидат за кмет на София е Прошко Прошков. Гласувах за него и на предварителните избори на Синята коалиция и тогава написах защо. Стоя зад своя избор и до днес. За щастие, той, според последните социологически проучвания, има всички шансове да стигне до балотаж, а изходът от него може да бъде всякакъв, особено ако София вземе решение да гласува рационално.

Гласът ми за Президент ще получи Меглена Кунева. И не само защото тя изглежда най-десният кандидат от тримата с шансове за балотаж, а защото е политик с минало и портфолио, в което има доказателства, че може да постига целите си. И принципно бих се подписал под платформата ѝ. Защото (макар и с известни колебания) вярвам в по-голяма степен в нейните възможности да се еманципира от политическите си обвързаности, отколкото тези на нейните двама опоненти. Защото на евентуален балотаж, ще направи по-трудна битката на ГЕРБ и за тази опорна точка на властта. А най-малкото нездравословно и опасно е партия като ГЕРБ да има прекалено много власт.

Ще гласувам за нея и защото е жена, а България още не успява да изживее комплексите си. България трябва да може да има жена за Президент и евентуален главнокомандващ на армията. Това е изпит, който си струва да се издържи.