Почти всеки ден спирам в близост до една бензиностанция на бул. България. По съвсем възпитан и съобразен с правилата начин. На два пъти по-голямо разстояние (от изискуемото по Правилник) от кръстовището зад мен, максимално вдясно и със запалени аварийни мигащи светлини. Стоя около 5-10 мин според зависи, защото чакам Кети и продължаваме към офиса.

„България“ е широк булевард – точно в този участък има 4 платна в моята посока, но сутрин там колите се движат с над 100 понякога, нищо че е в града. Стоя там и се страхувам, че някой ще ме натресе по невнимание или в опита си някой да ме заобиколи ще бъде ударен от друг джигит от съседното платно.

Преди около шест месеца реших за една седмица да спазвам всички правила за движение в София. Карах с 50 в града, спазвах всички буквички от закона. И какво се случи – започнах да ставам пречка и затруднение по пътя – свиркания, ръкомахания, жестове (на които разбира се отговарях с „И аз така!“) и дори за малко ми се размина удар отзад, защото спрях на пешеходна пътека за да дам път на пешеходци, които имаха предимство. Този отзад не само, че едва не ме удари, защото явно е ампутирал от съзнанието си мисълта, че и пешеходците са хора, ами очевидно изпсува, рязко ме заобиколи и едва не ги прегази пред мен, защото те, виждайки че спрях, бяха вече на платното. Не успя да ги удари, но мина така сякаш бяха кучета.

Тогава прекратих експеримента – в стремежа си да им направя път – щях да поставя на мушката на идиота невинни хора.

Днес реших да чакам Кети на друго място – заради разума. Оказва се, че в изкривена действителност, където правилата нямат значение е по-добре да се напаснеш към нея.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Писал съм вече за това :(. Не мога сега да го намеря в блогът си [а може и само да съм мислел да пиша..]. Страшно е. Моите преживявания са точно и също като твоите…

    Отговор

  2. Напълно си прав. Когато не се съобразиш с останалите в колоната ги предизвикваш да извършват нарушения (тъпо, но факт) и така излагаш на риск хората, които всъщност искаш да предпазиш. Случая с пешеходната пътека е много показателен. Радвам се, че в Пловдив е по-лесно да спазваш (почти) всички правила за движение. Аз никога не съм отвръщал на свиркания и викания, дори не съм ползвал никога клаксона в града. Предпочитам да спра, отколкото да уплаша някой пешеходец.

    Въпреки, че сега не знам дали е момента аз да говоря за правилно каране …

    Отговор

  3. За съжаление повечето от българите се водят по образа на Андрешко. Всички гледат да скатаят, да бъдат по-тарикати от другите… Някак си много от нашето племе разбират цивилизацията по напълно грешен начин. И не признават никакви правила. На Запад, хората имат по-висока и култивирана култура. Казвам и повтарям – култивирана. Тук при нас се култивира най-вече халтурата. И докато всеки е по-тарикат от другия, никога няма да се оправи страната ни. Никога.
    Онзи ден пред блока ми хора чистиха градинките, правеха оборка. Трима души. На прозорците и балконите имаше още 20, които пушеха и ги наблюдаваха. Аз тръгвах на работа и не можах да се включа в оборката, но ме издразниха всичките тези „свидетели“, които са си казали със сигурност: „Ей ги баламите!“. :(

    Отговор

  4. Синът ми учеше в детската градина правилата за движение по пътищата. Сладки песнички за доброто светофарче…и така нататък. И въоръжен с новите си знания, един следобед крачеше с мен през града. Чувстваше се много по-голям и силен. Нали знаеше правилата. И нямаше тъпение да ме поучава как да пресичаме. Тогава стана тя. На един светофар на „Червения площад“ кротко зачакхме зеленото. Аз минавам от там всеки ден. Кръстовището е натоварено. Когато пешеходците имат зелено, зелено имат също всички завиващи коли. Което означава че върху вас се изсипват на талази и от двете посоки. Начинът да се мине е да се хване началото на червеното или края му. На зелено е почти абсурд да минеш. Или поне пада голямо озъртане и псувни:) Аз по инерция хукнах, помъкнала го за ръка, но той отказа да мръдне докато не стане зелено. Уф, реших да уважа чувствата му. Зачакахме. На заветното зелено тръгнахме. Такси заби спирачки пред нас. Друга кола зад него спря на косъм. Изобщо лудница. Минахме някак и синът ми ревна. Остана с впечатлението че се е провалил. А нали беше спазвал правилата…Плачеше безутешно, а на мен ми идваше да ги изтрепя тези патки в детската градина. И като си купихме по едно сладоледче започнахме дълъг разговор.
    Казах му, че правилата са хубаво нещо, понеже помагат да знаем как стоят нещата в общия случай. Но никога не трябва да им вярва докрай. Винаги да гледа внимателно. Понеже понякога правилата грешат. Трябва да опита по правилата, но да знае, че може да ги наруши когато се налага. По важно е какво иска и как може да го постигне. Мого искахме да пресечем по правилата, но нещо не става. Затова гледаме как става и не обръщаме внимание на правилата.Те не са най-важното. Важно е да пресечем.
    Струва ми се, че да се напаснеш към действителността е едно добро решение. Не мисля че тя е изкривена, щом не отговаря на правилата. Просто правилата не са достатчъно добри.

    P.S. Минавам през това кръстовище и като шофьор, и ви уверявам че наистина няма никакъв шанс да завиеш наляво ако дадеш предимство на всички пешеходци. Достатъчно е че едва успяваш да намериш пролука в движещите се срещу теб направо коли. Ако решиш да си стриктен просто няма начин да мръднеш от там.

    Отговор

  5. Явно всеки е правил такива опити.
    Последиците от моя бяха:
    теглич, броня, престилка, задна врата и още няколко пластмаси – общо около 400 лв.
    Оттогава вече не спирам на жълто.

    Отговор

  6. ако ти пасне някой път да отидеш из румънско страшно ще се учудиш.
    и в мангалия, и в ефори норт, и в констанца, и в тулча…. автобус спира само да докоснеш пътеката. както и всяка друга кола. стъпиш ли на пътеката (които са едни такива широки и доста добре боядисани) всичко живо спира. и ти спираш (предупреждават те предварително, че глобата с която можеш да се разминеш евентуално е поне 100тина евро.). другото, което адски ме изкефи е, че в градовете (поне тия, които изредих) никъде няма да срещнеш знак 50 километра. виждаш само едно миниатюрно значе за населено място. и стоповете на колите пред тебе, които не влизат по инерция докато им падне скоростта на 60 или 50. просто натискат спирачка…. нещо уникално. че е и красиво там. може да ти покажа снимки ако желаеш и ако ги намеря на кой диск точно са :)

    Отговор

  7. Защо трябва да се напасваме към каквото и да е! Как да искаме промяна на системата, без да сме променили самите нас? Какво означава едноседмично спазване на правилата? Или ги спазваш, или не…
    Да, съществува такава изкривена действителност, но защо трябва да живеем в нея? Ако сме повече хората, който въпреки подсвиркванията и “обещанията”, отправени към родните ни майки, отстояваме нашето собствено право и това на останалите участници на безопасно движение по пътищата, то имаме шанс да пробием джигитския стереотип на мислене и поведение! Нека не се отказваме! Нека не си правим само експерименти, а да се опитаме да се наложим! И….знае ли човек, може да се окажем с повече последователи, отколкото сме очаквали;)

    Отговор

  8. няма напасване бе :)

    трябва само да почнат да глобяват наред. наистина наред. като искат го могат.
    не си спрял на пешеходна пътека. 50так първия път. 100 втория. 500 третия. как мислиш, колко пъти няма да спреш? паркирал си кофти. в края на седмицата си получаваш честитка по пощата – глоба еди колко си кинта. следващия път ще внимаваш. баси щом в румъния го могат :((

    случайна, кое кръстовище? на червения нали има лява секция и в двете посоки от доста време. не е проблем за завиващите наляво?

    Отговор

  9. Хм … съгласен съм с това, че има шофьори, които не бива да бъдат пускани на пътя, а и аз самия понякога съм такъв. Но проблема не е само във тези хора. На мен ужасно голям проблем ми се вижда регулирането на движеието. Особено в София. Днес ми се наложи да отида до клиенти. Ех, мамка му – как не ми се случи да хвана един светофар на зелено бе … аз ли съм такъв карък или някой некадърник нарочно ги е направил да ме спират. Втори проблем: караш си спокойно по улица с четири платна, да обаче ако караш прекалено вдясно има опасност да попаднеш в дупка и после да се наложи с кран да си изкарваш колата. Трето нещо – има моменти в които обичам да настъпя автомобила и да почувствам скоростта. Някои да знае такива места? Магистралите (или това което ние нариачаме магистрали) са направо ужасни…
    Съгалсен съм, че трябва да бъдат санкционирани шофьорите, но нека да има условия за каране. Ако се кара по правилата, за да се стигне от младост до Люлин през деня отнема повече от час … хей – та това са 20 километра.
    На мен по някога ми се налага да навъртя нат 200 километра в София за един ден. Ами аз ако спазвам правилата трябва 12 часа само да карам…

    Отговор

  10. Горанов 11 юни 2005 в 18:13

    За движението в София – направило ми е впечататление непризнаването на трамвайните релси. Нямам предвид тези подобни на бул. Витоша, а точно строго определените само за тях. Като тези на спирката на трамваи 1 и 7, на НДК, или спирката на трамваите на бул. Черни връх, малко преди да влязат в тунела под НДК(преди кръстовището с бул. България). Същото съм го виждал и на семинарията. Явно за някои шофьори е съвсем нормално да се направят на трамваи и да минат точно през спирките съвсем необезпокоявани. Това се случва главно в задръстванията сутрин и вечер.
    Подобни неща наблюдавам и спрямо една улица, успоредна на бул. България(излиза на бул. Ненов), която е разрешена само за тролеи(там се движат 2 и 9) и има ясно поставен знак забраняващ навлизането на други превозни средства. Отново никакво зачитане на знаците.

    Отговор

  11. Да, това катаджиите да мислят за друго освен за рушвета трудно ще се постигне. Особено ако се покровителства от шефовете им (които взимат срещу това процент).

    Но никой не може да попречи на нас самите да спазваме правилата, ако го искаме. Въпрос на достойнство е. А тези, които ще ни прегазят, за да нарушат правилника – да правят каквото искат. Ако ще се опитват да бутат рушвет на катаджията, като дойде, това и аз го мога – хайде да видим кой кого, и дали няма да им е по-изгодно да се научат на акъл.

    Слаби сме били ли? Няма такова нещо. Страхотно силни сме. Защото имаме своята медия – блоговете. А когато сме задружни, това е могъща медия. Можем да ги накараме да спазват реда. Просто… не сме опитали.

    (Същото и за изборите.)

    А дали ще опитаме зависи от нас.

    Отговор

  12. @Йовко Й.:

    Но проблема не е само във тези хора. На мен ужасно голям проблем ми се вижда регулирането на движеието.

    Тогава отнеси проблемът към СГО. Недей превръща твоите виждания в проблем на другите участници в движението.

    Ех, мамка му – как не ми се случи да хвана един светофар на зелено бе … аз ли съм такъв карък или някой некадърник нарочно ги е направил да ме спират.

    Пак същото. Това, че ти си карък, не ти дава право да преминаваш на червен светофар, или като видиш че се сменят светлините като щур да скочиш на газта, белким минеш в последния момент. Защото понякога това наистина ще се окаже последния момент за теб и за няко(и) друг(и) участник(ци) в движението!

    Втори проблем: караш си спокойно по улица с четири платна, да обаче ако караш прекалено вдясно има опасност да попаднеш в дупка и после да се наложи с кран да си изкарваш колата.

    Пак: проблемът е твой и на СГО. Обстановката по пътищата е еднаква за всички. И всички трябва да спазват правилата.

    Трето нещо – има моменти в които обичам да настъпя автомобила и да почувствам скоростта. Някои да знае такива места?

    Това направо не ми се ще да го коментирам. Това какво ти обичаш или не въобще, ама въобще не трябва да оказва влияние в/у пешеходци и останалите водачи. Като си любител на високите скорости – има ралита, има специални писти и съоръжения (може и в БГ да няма, но това си е твой проблем). По магистралите максимално-допустимата скорост е 130 км/ч, 200 са доста по-далече в скалата, нали?

    Съгалсен съм, че трябва да бъдат санкционирани шофьорите, но нека да има условия за каране.

    Шофьорите трябва да бъдат санкционирани, независимо от условията за каране. Ние сме майстори в намирането на оправдания, и твоят коментар го доказва по неоспорим за мене начин!

    Ако се кара по правилата, за да се стигне от младост до Люлин през деня отнема повече от час … хей – та това са 20 километра.
    На мен по някога ми се налага да навъртя нат 200 километра в София за един ден. Ами аз ако спазвам правилата трябва 12 часа само да карам…

    И пак твоите проблеми! Знаеш ли – хич не ме интересува ако ще и 400 км да правиш на ден. Това пак си е твой проблем. Но ако ти или някой като теб удари (недай си Боже) жена или дете ми на улицата – тогава Бог да ти е на помощ! Почти всичко, казано от теб по-горе е събиране на вода от 10 кладенеца само и само да се покаже какви сме майстори-шофьори, попаднали незаслужено в тая скапана обстановка, дето не може да си караш с 200 км/ч (щото, разбираш ли, нямало условия – пък ние така обичаме да си настъпваме тенекиите).

    Докато не разберем, че:
    – в града се кара максимално с 50 км/ч
    – извън градът – с 90 км/ч
    – на магистрала – със 130 км/я
    …дотогава ще има постинги като този на Йовко Л., дотогава ще има черни статистики (днес слушах пътната инфромация по ДАРИК и лошо ми стана… детенце е загинало, изскочило с колелото пред шофьор, карал с несъобразена скорост).

    Йовко Й., ти винаги си ми правил впечатление на човек интелитентен и разумен. Не те познавам, и никак не бих искал да те познавам като шофьор с горепосочените „принципи“. Дано не мислиш и 50% от това, което си написал!

    Отговор

  13. Георги: За кръстовището – наистина има лява секция вече и в двете направления, макар и не от толкова отдавна, което пак не променя коренно условията за пресичане. Случката, както е ясно, беше стара. Но нужно ли е да изброявам натоварени кръстовища без лява секция, камо ли нерегулирани. Глупаво е да прегърнем правилника като свята библия и да не си отваряме очите на пътя.

    А групата на всички светци, хокащи недобросъвестните шофьори….Момчета, не прекалявате ли малко? Аз не съм хулиган на пътя, дори карам внимателно и коректно. Различно е да си коректен шофьор и да спазваш правилника. На всеки се е случвало да отстъпи предимство на шофьор който е в затруднение. С това формално нарушава правилника. От друга страна, са ме глобявали и са ми вземали талона и наказателни точки заради онзи феноменален вход за Варна откъм Бургас, където реално още се движиш по магистралата с по две ленти в двете посоки и въпреки че с 10 метра си подминал табелата за населено място, това определено НЕ Е населено място, има само храсталаци и дървета. Аз карарах с умопомрачителната скорост от 81км/час, нали се сещате, повече от 30 над допустимата, за което само дето не ме тикнаха в затвора.

    Съжалявам че напълних този коментар с дребнави случки от ежедневието ми. Нямам желание да съм злободневна, просто исках да ги приведа като пример за нещо по-генерално. Една кофти тенденция на „съвременните развити общества“ е обожествяването на правилата. Издиганнето им в култ. Формализирането и канализирането на всяко възможно взаимодействие. Така често ставаме жертва на същите тези правила които сме прегръщали като един чудесен начин „да се оправят нещата“. И най-съветсно направеният закон има пролуки и неточности. И в 30 тома да го напишат, пак ще има възможности да бъде изопачаван. Правилата- това сме самите ние, с нашето усещане за справедливост и комуникацията ни с околните. Можем да влияем на хората около нас, да ги побутваме в посоката която смятаме за правилна. Чудесен пример е как все повече хора пишат на кирилица в нета(без да има глоби за обратното:), просто под влияние на приятелите си и хора които харесват. Би могло да бъде така със всичко. Надявам се един ден да бъде. Защото онова с „необходимостта от много строги мерки“ ми намирисва на …Галактическата Империя:Р:)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *