Най-напред държа да уточня, че не съм юрист и е възможно да не изказвам нещата по най-прецизния от юридическа гледна точка начин. Приемам всякакви корекции в това отношение. В същото време съм един от хората, които са се заровили в темата откакто тя изобщо същестува и смея да имам лично отношение и претенции за натрупан опит. Написаното по-долу е повече човешка гледна точка и някаква моя лична визия, отколкото претенциозно ръководство „как да“ правим нещата…

Напоследък зачестява използването на едни или други произведения от Мрежата за илюстриране на материали във вестници и списания, в други електронни публикации в Интернет, цитиране и преразказ на други. Някои сайтове и издания целенасочено употребяват творби (текстове, фотографии или видео), публикувани под условията на някакъв Creative Commons договор за използване. Да, правилното название не е лиценз – според юристите – а договор за използване, но и самите те признават, че думата лиценз се е наложила и не е толкова страшно ако я използваме, макар и не в най-прецизния и смисъл. Тя на български просто означава друго.

Нормално е в свят така овълчил се по отношение на авторските права да бъдат търсени Creative Commons произведения, чийто автори по подразбиране са по-благоразположени да споделят нещата си. И все пак на тях поне дължим уважението си, когато използваме нещата им, цитираме ги и т.н. А прави впечатление, макар и в повечето случаи добронамерено или от неразбиране, че техните условия често се пренебрегват. Понякога и недобронамерено за жалост.

Има разбира се и друг голям проблем – неразбиране от страна на самите автори какво точно искат. Ако се поровите например във flickr за Creative Commons фотографии, понеже публикуването на такива там е много лесно – ще намерите доста автори, които си избират някакъв CC-договор някак по инерция, защото им е в интерфейса и им е лесно да дефинират условията – некомерсиална употреба, без производни или каквото там им се изпречило пред очите. След което в профила си пишат – всичките ми снимки са copyrighted и all rights reserved. Това е живо доказателство за пълно неразбиране на нещата и моят съвет е да не се ползват снимки от такъв профил, поне не и без искане на изрично разрешение, доколкото не знаете какво точно е имал предвид автора. Такива примери има и с текстове, блогове и т.н. – дори в България. Принципно ако под самата снимка има CC-лиценз имате основение да считате, че точно тази снимка наистина е такава, макар и като изключение от общите декларации на автора, които най-малкото не сте длъжни да сте видяли – и все пак – имайте едно на ум… Не всички хора, които използват CC са наясно какво правят… и в случай на съмнение – по-добре попитайте… Това са хора, използващи Интернет за трибуна – най-вероятно ще ви отговорят своевременно.

Цел на тази статия обаче е другият проблем – използване на CC-творба като добавка към друга публикация – ще давам примери със снимки пак, понеже там е най-ясно, а и най-често се гази лука, но същото е валидно за музика, видео или текст. Адски неприятно е да видиш примерно фотографска презентация, на която „великият“ творец е сложил всякакви all rights reserved, аз съм един кой си, ‘бало си мамата… и за фон използвана музика на Pink Floyd или Madonna (за която, обзалагам се, не са платени права за ползване) и дори не е споменато от кумова срама елементарно признание – например – за музикален фон беше използвано парчето еди кое си… За бога не правим изкуство само за да акцентираме върху себе си. Изкуството ни без връзка с останалото няма никакво значение… дори за егото ни…

И така, пример – да допуснем, че имаме сайт, използващ за илюстрация на публикациите си снимки – предимно на фотографи, които публикуват под Creative Commons лиценз. Достатъчно ли е да вземем снимката и да я сложим към текста – не – не е достатъчно. Всеки CC-договор изисква поне признание за оригиналния автор. Т.е. добре е под снимката да сложим името на човека. А достатъчно ли е това? Не – и това не е достатъчно. Добре е да сложите и линк към неговия сайт, за да е ясно откъдето сте взели произведението и евентуално и другите да видят, че то е свободно. CC-договорите изискват, обаче и още нещо…

За всяко повторно използване или дистрибуция, вие трябва ясно за останалите да посочите договорните условия за ползване на произведението.

Защо ли? Ами защото вие сте взели свободно копие от оригиналния автор, ама… тези които ще видят снимката от новата локация, как ще знаят, че това е свободно произведение под някакви условия и какви са условията. Важно е свободността на произведението да бъде прехвърляна във времето и пространството, защото иначе ще се загуби. Затова – добавете нещо като CC или (cc) примерно с линк, към избрания от автора CC-договор.

Значи простичко е… Хайде да броим до три:

  1. Пишем името на автора или псевдонима, с който е решил да се подписва
  2. Поставяме линк върху името му към сайта, където е оригиналното произведение
  3. Пишем нещо като CC или (cc) примерно преди името му, с линк към съответния CC-договор, който е посочил, за да се знаят точно условията

(cc)-то само по себе си не дава прецизна информация. Creative Commons – ама какво точно – има цели 6 основни договора – достатъчно различни един от друг.

Как изглежда с пример ли… Ами нещо такова:

Behind the scenes by Zuan
(cc) zuan

или пък още по-добре така:

Behind the scenes by Zuan
(cc by-nc-nd) zuan

За текстове е същото – даже може да се добави нормално изречение, което цитира името на оригиналния автор и URL-а на неговия сайт, плюс цитиране на избрания от него Creative Commons договор. Отново същото е в сила, когато произведението се използва от печатна медия.

Ако имате каквито и да е колебания – питайте автора – дали това е OK за него. Презумпцията – щом е в Интернет, значи мога да го правя каквото си искам – НЕ Е ВЯРНА! Оставете законите – от чисто човешка гледна точка – живеем заедно на този свят и той ще бъде по-хубав ако взаимно се ценим и уважаваме.

И още един нюанс – кофти впечатление прави използването на произведения, чийто автор е посочил nc или non-commercial клаузата, а вие ползвате това произведение на сайт, където се тръкалят реклами. Рекламата – поне тази в явен вид – си е чиста проба комерсиална употреба. Пускайки Google Ads или каквото и да е друго подобно вие казвате, че възнамерявате да спечелите нещичко от този сайт. Може да са смешни жълти стотинки, но принципно това е комерсиална цел и автора не би искал да ви помага в това начинание. Затова прескочете неговите неща и потърсете такива, без non-commercial клауза. Така е по-честно!

Не казвам нищо за това как можете да използвате произведения с неясен лиценз или all rights reserved – ами просто защото не можете да ги използвате – поне не без ИЗРИЧНО позволение. Поискайте си такова – може и да го получите безплатно. Може да ви поискат хонорар – това е сделка – вие си преценете дали ще я приемете, но иначе НЕ МОЖЕТЕ да използвате творбата. Може да сте цар, вестник Труп, или който и да е друг – НЕ МОЖЕТЕ. Точка. Ако е текст може да го цитирате с две-три-пет изречения – може би абзац (и да посочите пак оригиналния автор) – имате законно право на цитиране – но не и да използвате изцяло произведението му. ОК – никой няма да ви бие ако с Google Images потърсите някаква снимка или рисунка на звънче, което е едно от безброй многото снимки на звънчета в Интернет и авторът е незнаен и решите да го закачите като стилизиран елемент към текста си. Пак не е много редно да го правите, защото и то си има автор, макар и трудно откриваем, но да речем, че това не е голям грях. Признавам си, че и аз го правя понякога. Но да ползвате снимка, която е подписана, авторът е известен или най-малкото е на един клик разстояние… или да препечатате цяло литературно произведение без да посочите автора… ами не е гот…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

10 коментара

  1. Все пак си мисля, че е по добре някой (не съм компетентен да го сторя аз, ама хич) да напише tutorial за АВТОРИ – какво се прави като ти краднат произведението. Защото, на Симион Патеев веднъж от „24 часа“ му бяха казали нещо от сорта на „Ми като има толкова снимки качени свободно в Интернет що пък да не ги ползваме?“ Наглостта на некадърниците няма граници …

    А иначе аз имам една забавна случка със снимка във flickr.com. В лични разговори автора ми казва „Бе позвай спокойно – всичките ми снимки са със свободно ползване“. Но навсякъде, особено пък тази, която все пак използвах пише „© All rights reserved.“ Почти четири месеца от тогава, въпреки увещанията ми не го промени. Е, ако ме съди за въпросната снимка аз пък ще заведа дело задето на нея съм сниман без разрешение, ама не е там работата ;)

    Отговор

  2. Много полезни разяснения, Йовко! :-)

    Може и аз нещичко да пиша по темата тези дни…

    Отговор

  3. По стечение на обстоятелствата, през последните години и аз доста се занимавам с авторски права и не спирам да се учудвам на кашата в главите на хората по отношение на свободните лицензи. При любителски сайтове това е донякъде разбираемо, тъй като материята не е чак толкова проста. Но най-фрапиращият за мен случай е този с външно министерство, което трябва да има немалък юридически отдел.

    Преди около година те поставиха съобщение на сайта си: Информацията в този сайт е публична и може да бъде разпространявана. Лиценз:Creative Commons Attribution 2.5 Bulgaria License. В същото време съм убеден, че те не притежават правата върху 100% от съдържанието на сайта си – например за част от снимките тук срокът на авторското право е изтекъл, а други не са публикувани за пръв път от министерството, така че то няма права над тях.

    Отговор

  4. Иван Кълвачев 14 декември 2007 в 14:39

    Това че лицензът е договор трябва много, ама много здраво да го подковеш с цитати и съдебни решения.
    По дефиниция лиценза е разрешение за извършване на нещо което иначе ще бъде незаконно. Договорът е обвързващо споразумение между две страни. Може да изгледат много близки, но са доста различни по същество и ефект.
    Бъркотията с „интелектуалната собственост“ е достатъчно голяма за да почнем да объркваме и другите понятия.

    Отговор

  5. Ами всъщност не смятам да го подковавам – не е моя работа – ДОГОВОР, а не лиценз са го нарекли юристите, които работиха върху превода и хармонизацията с БГ-законодателството – пример – ако те не знаят… аз какво да споря с тях…

    Всъщност никъде не твърдя, че лицензът е договор – не си ме разбрал – казвам, че точното название е Creative Commons договор, а не Creative Commons лиценз. И го твърдя отново на база разговори и бележки с професионалистите (юристи), правили превода и хармонизирането.

    Отговор

  6. А днес забелязвам, че сайтът на външно министерство е с нов дизайн. И вече не се говори за Creative Commons…

    Отговор

  7. Не знам къде гледаш, но аз виждам и текст и лого на Creative Commons…

    Отговор

  8. Всъщност – явно е имало връщане към стария дизайн, но сега наистина има друг дизайн и без Creative Commons… Явно ще трябва да се поправят… Или да обяснят причините…

    Отговор

  9. Поправено е! Съдържанието на http://mfa.bg пак е под Creative Commons…

    Отговор

  10. Да, явно съм уцелил някакъв момент, в който са пипали на живо.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо