Къде сбърка Nokia?

Започвам с уговорката, че въпросната компания ми беше много симпатична и дълго време в съзнанието ми тя бе единственият бранд, чийто продукти разглеждах, когато имах нужда от нов телефон. Другите просто нямаха значение. При това никакво… Нямам идея колко са били хората като мен, но явно не съм бил само аз, съдейки по броя фенове на марката в моя приятелски и бизнес кръг и пазарното и могъщество в световен мащаб.

В крайна сметка именно Nokia разработи сегмента на „умните“ телефони. И как тази компания лидер стигна до тук да се самоосъзнае и признае за сгромолясваща се стремглаво надолу? Нещо, което си личеше толкова през последните две-три години, че на част от заклетите им фенове като мен, спря дори да им е тъжно.

Nokia се провали първо на ниво осъзнаване и стратегия. Те просто се самозабравиха в лоното си на лидер и си останаха някъде там, където другите просто ги подминаха с пушилка. Решиха, че като лидер ще баламосват пазара си с тънки, широки, розови и какви ли не милиони модификации на познати до болка от години конвенционални модели, което със сигурност им донесе съответните приходи от този непретенциозен и конвенционален сегмент, където обаче скоро се наместиха толкова други къде по-секси и напълно гаражни производители, че Nokia започна да звучи евтино, скучно и безлично в това обкръжение. Доказателство за последното е, че на практика изчерпиха за имена на моделите си почти всички четирицифрени комбинации и дори взеха да ги повтарят. Nokia се самопостави в позицията да се бори да бъде скъпа марка в евтин сегмент.

В същото време бизнес потребителите чакаха и чакаха да видят нещо ново и интересно с години. Защо те ли? Ами защото тук бе другата фундаментална грешка на Nokia – те така и не проумяха, че smart-телефона не трябва да е непременно скъпо устройство за бизнес. В същия момент направено незадоволително. Защото подобно устройство не може да претендира да е център на вселената и да не се вписва в заобикалящия свят. То не бяха странни интерфейси, различни кабели за данни, несъвместими аксесоари. Nokia загубиха години докато предложат що годе смислени и удобни приложения за синхронизация с компютър, натвориха толкова недъгав софтуер, а дори за много от най-новите им модели конфигурирането на работата на телефона в Интернет беше толкова малоумно и объркано, че можеше да откаже и най-големия ентусиаст.

Някой трябваше да забрани на Nokia да пишат софтуер! И да позиционират моделите и продуктовото си портфолио.

Не знам колко хора си спомнят Apple от времето преди завръщането на Джобс. Онази Apple, за която Майкъл Дел се бе изцепил, че ако била негова, най-доброто което би направил е да я затвори. Тогава Apple май сами не знаеха колко модификации и модели компютри произвеждаха – нещо като Nokia с конвенционалните си телефони сега. Масов и скучен продукт в толкова много модификации, че никой не би се наел да прави разлики и сравнения между тях. В същия момент искаш да бъдеш различен… но го постигаш само с това, че си по-скъп от другите без да има особено обяснение защо.

Nokia забрави какво ги направи различни от времето на полуинженерните телефони. Тогава, когато за да изпратят един SMS потребителите на Siemens псуваха на ум, а тези на Motorola се самоубиваха от мъка, Nokia имаха измислен, бърз и удобен интерфейс. Докато другите се опитваха да напаснат потребителите си да свикнат с техните интерфейси, Nokia даваше на своите това, което те искаха – човешки менюта, възможности за персонализация, отношение… И някъде там Nokia спряха да се развиват и се плъзнаха по хлъзгавата повърхност на лидерството си…

Единственият вендор, който беше една обиколка преди другите със собствена мобилна платформа не успя да я развие. Флиртът със Symbian беше грозен и паразитен. Nokia просто проспа по инерция няколко години върху тази платформа без да я развие почти с нищо смислено. Така и не я отвори в истинския смисъл на думата. Не създаде жива общност около нея. A Symbian имаше нужда от развитие, не от експлотатор. Флиртът с MeeGo също изглежда подобно – даже направо си беше свалка за една нощ…

Apple и Google за същото време стартираха от нищото, с тотално нови концепции, в която ключовото беше, че smartphone-ът е за всеки – не е някакво скучно и сакато бизнес-устройство, а модерна ежедневна джаджа за хората на новия, свързан, комуникиращ, отворен и динамичен век, която като тях е непрекъснато online. Лесно, бързо, интуитивно и незабележимо…

На този фон сега Nokia изглежда това, което е… куцукащ, тромав старец, който дори е забравил откога не се е къпал и понамирисва, и се чуди защо хората го заобикалят отдалече. Един брутално отрезвяващ пример за самозабравили се лидери и тромави гиганти без посока и концепция.

Ходът с Microsoft е отчаян. Дори да изглежда стратегически, той реално е един от малкото възможни. Nokia нямат никакъв избор. Очевидно не са способни да развият собствена платформа. Дори тези с които са се захванали да са се оказали куци, то те са такива не без тяхна помощ. Да започнат начисто вече е много късно. Няма база на която да се заиграят с Apple и RIM, а да започнат да правят Android-и ще ги превърне в един от многото под лоното на Google. Microsoft е единственото, което донякъде им дава шанс да наваксат проспаното време и да останат различни. Microsoft обаче печелят в пъти повече. Те са тези, които притежават платформата и съответно водят хорото. Ако тя стане успешна (понеже и те се забавиха доста) няма особено значение дали Nokia е в играта. Това, че iPhone се прави в Китай от подизпълнители на Apple по никакъв начин не попречи на пазарния му взрив. Сходна е ситуацията и с Android – аз например не мисля, че паразитното поведение на компании като Motorola, HTC, Samsung и останалите (дори само хаосът, който създават) ще е от полза на Google в бъдеще. Лично аз не бих си купил никакъв друг Android освен чист Google-ски… пък който ще да го е произвел.

Единственият шанс на Nokia е да позасилят Windows Phone на Microsoft и за тях това е спасителния пояс, с който да си държат главата над водата. Което не е толкова стратегия, колкото типично поведение на отчаян потенциален удавник. А това го прави болезнено тъжно. И може да не е краят на грешките…