Културата, изкуството и свободата

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Йовко, с цялото ми безкрайно уважение към това, което пишеш: мисля, че си объркал тук:

    … без каквито и да е ограничения в разпространението, в чистия и или пък модифициран вид …

    Има едно единствено ограничение – това, че е ти е забранено при използването на творбата да променяш режимът и на свобода.
    И в този смисъл един приятел бизнесмен се чуди: „абе кво му е свободното на свободния софтуер, като нямам свободата да го взема и да си правя пари от него, в смисъл да го затворя в моя код“. И сума ти време изпотроших да се опитвам да му обясня принципа, докато разбра най-накрая (или поне така си мисля :) )!

  2. Всъщност не си съвсем прав – въпреки, че следва да добавя нещо. Статията търпи развитие. Смятам да добавя още няколко неща. Но ти си прав само за софтуера,а именно що се отнася до пълна проекция на дефиницията на Столмън, но Creative Commons дефинират диапазон от лицензи – достатъчно различни един от друг, с различен набор от степени на свобода. Всъщност производните творби не могат да имат друг лиценз, доколкото произлизат от оригинала. Оригиналните също доколкото лицензът не може да бъде нарушен.

    Това за което настояваш в Creative commons е само компонент и се нарича Share Alike, но съвсем не е задължителен – това е само опция. (http://creativecommons.org/about/licenses/) Т.е. някак подобно натвърдване на този факт не е особено критично…

    Има един друг далеч по генерален проблем – дали само creative commons колекцията от лицензи може да се прилага за свободните произведения на изкуството?

  3. Всъщност тук нещата май опират по-скоро до дефиниции. Какво точно означава “свободен софтуер” – дали е човешката дефиниция на “свободен” или тази, която FSA дава. Защото (когато ме обземат еретични мисли ;) ) понякога ми идва наум, че всъщност СС във FSA дефиницията си всъщност не е съвсем “свободен“, в смисъл че не може ама съвсем каквото си искаш да правиш с него. А ако говорим за свободен като човешко, а не FSA понятие – тогава може би BSD лицензите са по-близки до тази свобода – но и те задължават да оставиш поне коментарът на автора там…

    Както и да е – сложна и блатиста тема – една стъпка встрани и ще трябва с тояги да те измъкват :) !

  4. А дали има „абсолютна свобода“? И ако има, дали другото име не трябва да бъде „хаос“? Това най-вече във връзка с мислите на Дончо за свободния софтуер. Аз нямам готов отговор, затова си позволявам този коментар.

  5. Абсолютна свобода няма, защото на света има повече от един субект. Свободата на един човек свършва там, където започва свободата на друг, независимо от баланса им. Съсъществуването на хората се нарича общество, и именно то поставя въпроса за баланса на свободите на хората.

    В едно робовладелско общество принципът “моята свобода свършва където започва твоята” е точно същият, както и в най свободното. Просто свободата на робите свършва още преди да е започнала, и на нейното място седи повече свобода за робовладелеца.

    Въпросът в едно общество е как да бъдат “договорирани” отношенията така, че всеки да има колкото се може повече свобода – а там, където вече няма накъде повече, без да нагазиш в съседската градина, свободата на различните хора да е балансирана като количество и според нуждите им.

    Поне аз разбирам нещата така.

  6. Йовко, поздравявам те за гладкото изложение.

    Свободата никога не можа да бъде разбрана докрай, тъй като самата тя по природа е диалектична. На мен лично много повече ми допада свободата на GPL, отколкото свободата на BSD. Свободата съдържа в себе си една екзистенциална диалектика, тъй като самата свобода в даден момент преминава в необходимост, като по този начин не само освобождава, но и детерминира. Свободата се отличава от несвободата не по това, че няма граници, а по това, че определя границите си сама и сама избира къде и кога да се ограничи.

    Ето защо, смятам, че не трябва да ни притеснява фактът, че свободата в даден момент води до определен детерминизъм. Напротив, точно това показва, че тази свобода е истинска, последователна.

    Тъй като поводът за есето на Йовко беше нашата дискусия в “Линукс за българи” по повод термина “свободна култура“, някакси се чувствам задължен да се включа:) Разбира се, правя го в резултат на свободен избор;)

    Йовко напълно е разбрал моите забележки към коректността на този израз и тук именно се е опитал да реши задачата, при това елегантно и естетично. Аз не съм програмист, но дори и аз мога да видя естетика в един код. А не може всички да сме творци (в случая – програмисти), трябва да има и ценители все пак, нали;)

    Аз съм бдителен по принцип, когато някъде се намеси по-издълбоко понятието за свобода. Страхувам се, че когато се опитваме да дефинираме, без да сме се упражнявали достатъчно в това, рискуваме да дефинираме не това, което имаме предвид и да поставим акцента не там, където му е мястото. А когато акцентът е поставен на неправилно място, се измества центърът на тежестта и оттам… сещате се всички какво става.

  7. Бих искал да обърна внимание на друг аспект от идеята, а именно споделеността и отвореността на един творчески процес, в частност да вземем едно театрално представление. Билета за вход е “бариера” и прави творческия акт – “затворен“. Един творчески акт трябва да бъде отворен и физически свободно достъпен за всеки. След края на представлението могат да се предлагат билети за този който желае да си купи. С този модел може да превърнем тези билети от “вход” в “награда“.

    В този контекст възприемам свободата по-скоро като доверие между две страни в един общ творчески процес, не като нещо абстрактно, по-скоро като партньорство.

  8. Странно как тази статия изкочи в RSS-а ми точно преди няколко минути. Няма да се сдържа и ще коментирам. Свободния софтуер и свободната култура са прекрасни понятия, но те няма да оцелеят дълго в сегашната среда. Световната глобална икономика не търпи свободните идеи. Те са несигурни и незащитени и именно затова в момента се извърша „интелектуална колонизация“ на идеите така, че самото право да измислиш нещо е зависимо от десетки принципи и идеи, които са патентовани преди теб. И ти не можеш да направиш нищо срещу това, освен да извадиш пари и да платиш за лицензи, което означава че трябва да си човек с много пари – т.е. фирма, играеща по тяхните правила – и да изискваш заплащане за крайния продукт. Може би ще ме обориш лесно, но почакай и ще видиш – след време няма да остане нито една идея, нито един продукт който да не е обременен от нечие авторско право, нечий патент, нечии амбиции, решени в съдебната зала със силата на парите. Не говорим само за софтуер, а за хардуер, за музика, за кино, за литература дори. И тогава на свободната култура не ще остане нищо друго, освен да плаща за това, че е дръзнала да съществува. Грозна картинка, която обаче е по-вероятна от това някога в бъдеще да ходим гордо с CC символчета залепени до всеки продукт, който се докоснем.

  9. RaynerApe, не бях съгласен с коментара ти както не е особено трудно да предположи човек, но се радвам, че ти сам го оттегли, дистанцирайки се отчасти, защото никак не ми се отделяше време за спор :) Thanks!

    Всъщност единствено времето ще покаже има ли бъдеще или не свободната култура. Според мен има и то повече от бляскаво :)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: