Старанието никога не пропада, творенията могат да бъдат унищожавани, но не и умението.

Тази статия няма претенции за изчерпателност – тя е само едно споделено мнение – именно тук в UrbanStyle.org като място, което има амбицията да е едно средище на именно това, за което ще стане дума малко по-долу. (Статията бе публикувана за първи път в urbanstyle.org – бел. авт.)

Какво означава за културата и изкуството факторът свобода? Всичко? Нищо? Много или малко? Без свободата като есенция всъщност възможно ли е да има изкуство? Самото то, най-често е израз на някакво съвсем откровено и свободно търсене. Търсене на отговори, израз на емоция или усещане, дори търсене или израз на самата свобода. В такъв контекст културата и изкуството няма как да не бъдат свободни по дефиниция. Те са свободни като изразни средства, свободни са като идея, свободни са като проявление. Свободни ли са обаче винаги като споделяне? Свободни ли са напълно като достъпност?

Няма как да не намеся понятието свободен софтуер. Няма да изтъквам технологичните му аспекти. Нека просто го дефинираме по възможния най-кратък начин – програма, която може да се използва и дори променя свободно от всички, за всякакви цели, без каквито и да е ограничения в разпространението, в чистия и или пък модифициран вид. Забележете, че цената или авторството тук не подлежат на дискусия. Програмата разбира се е създадена от някого и следователно е авторска, но този автор е предпочел да сподели творбата си свободно с останалите.

Забелязахте ли, че нарекох програмата творба? Всъщност аз съм бил програмист и като такъв, колкото и да е странно за обикновените хора съм търсил и откривал красота в кода на някоя програма. Когато учих математика бе изкуство да решиш задачата не само добре, но понякога по някакъв по-виртуозен различен начин. Тази виртуозност провокира всъщност същото усещане за естетика, която предизвикват някоя картина, стих или мелодия. В някакъв по-общ смисъл всяка програма е вид изкуство, вид субкултура.

Защо тогава да не направим обратната проекция? Нека да мислим за творбата като картина, мелодия или поема и да проектираме характеристиките на софтуерната свобода върху тях. Имаме картина, която всеки може да разглежда свободно, да си направи репродукция, стихотворение, което всеки може да препише за себе си в личния си дневник, да добави няколко свои стиха или да промени други, фотография, която всеки може свободно да препрати по пощата на приятелите си. И в същия момент това нещо е авторско – основната идея си има оригинален автор, а всяка промяна е всъщност еволюция първичната идея – нейна производна. Тогава подобно на свободния софтуер и свободната документация можем да наричаме това изкуство свободна музика, свободна литература, свободна фотография, свободна пиеса…

Не всеки може да пише софтуер, не всеки би могъл да твори и изкуство, но защо този който почувства пламъка в себе си да не може да опита?

Изкуството и културата са свободни по дефиниция, но споделянето им не съвсем… Често авторските права са аргумент, който спира и забранява производните творби. Кавър-версия можеш да направиш ако откупиш права за това. Копирането (дори без промяна) на всяка типична книга обикновено е забранено. Тогава свободни ли са всъщност произведенията на свободното по правило изкуство? Не и според идеята за споделяне.

Нека тогава дефинираме свободните произведения на изкуството като такива, които имат свой оригинален автор, който решава да сподели (освободи) творбата си още на ниво идея. А именно всеки докоснал се до нея да може да модифицира тази идея и да направи производна творба ако желае, да може да разпространява свободно колкото и каквито иска копия на оригиналната или модифицирана творба (цитирайки оригиналния автор), да показва, слуша, подарява колкото пъти иска и пред когото пожелае въпросното творение. Забележете, че отново цената и авторството не подлежат на дискусия. Цената всъщност не е фактор за изкуството, а авторството е безспорно.

Не може да бъде свободно произведение, което по някакъв начин ограничава желанието ми да го променя, да го докосна по свой начин, да си направя копие, защото ми е харесало. За жалост и факторът цена често прави творбите недостъпни, както между другото и софтуера.

Тогава на тази база различаваме култура и изкуство, които раждат свободни или несвободни произведения. А каква е идеята на изкуството – ами разбира се, че да бъде споделено, видяно, усетено, почувствано. Свободно ли е то, когато творбите му не са?

Оттук нататък в тази статия ще наричам свободна култура именно свободната музика, свободната литература, свободното изобразително изкуство – т.е. такива свободни произведения на изкуството, чийто автори са отворили и споделили идеите си с останалите, освобождавайки ги от всякакви пречки да провокират на тяхна база нови или производни идеи, нови или производни творби. Изразът свободна култура е малко или много тавталогичен и всъщност е приемлив като буквален превод на придобилото популярност free culture и като кратко нарицателно като всъщност обозначава именно свободни произведения на изкуството. Фолклорът е типичен перфектен пример.

Как можем да дефинираме свободната култура? Трудно и свободно е моят честен отговор. Creative Commons лицензите се опитват да запълнят пропастта между извиващото ръцете „Всички права запазени“ и малко безличното „Публична собственост“ с множество вариации по темата „Някои права запазени“. Всъщност това са удобни инструменти всеки автор да дефинира свободно именно своята визия за това какво е или не е приемливо отношение към неговата творба или идея.

За разлика от софтуера, чиято свобода може да се дефинира с прости правила, изкуството и културата са материя, която е разнотипна, нехомогенна и специфична, съответно и правилата и дефинициите следва да са гъвкави. Единствената дефиниция, която следва да е общовалидна е, че свободната култура следва да бъде такава и като споделена достъпност, неограничаваща разпространението, производността или копията.

Изкуството е човешко усещане и смисълът му е да бъде споделяно. Схемата Холивуд, която инвестира в един отбор от актьори, сценаристи и режисьори някаква сума за да направят творба, която после да бъде продавана от посредник всъщност е само един бизнес модел, но не е задължително да има нещо общо с изкуството.

Нима не е по-естествен модела хората да плащат на изхода на киното или театъра билетите си в зависимост от това колко им е харесала постановката – може би дори различни суми? И актьорите, режисьора или музикантите да получават на тази база възнаграждението за усилията си. Дали всъщност не биха получавали повече от бизнес-модела Холивуд ако са добри?

UrbanStyle.org застава зад идеята за свободна култура, в смисъл на свободни произведения на изкуството и сам по себе си е проект-експеримент в опита си да се самосътвори като такава творба. Свободен авторски проект, създаван от много хора, развиващи различни идеи по своя начин, неограничавани от формални правила.

За да творим ни е нужна свобода, а за да дадем свободата и на другите трябва да я споделяме в творбите си. В България вече се създава свободно изкуство. И хората, които го правят вярват, че идеята е по-ценна от автора и, защото животът е в нея, еволюцията и развитието и също. Единствения сигурен начин една идея да продължи да съществува е да бъде отворена и свободно споделена с останалите – така все някой ще я хареса и ако е добра, няма как да не бъде развита. А каква по-голяма слава и гордост за нейния автор ако идеята му го надживее…

Светът се променя… Епохата на свободната култура чука на вратата ни!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

9 коментара

  1. Йовко, с цялото ми безкрайно уважение към това, което пишеш: мисля, че си объркал тук:

    … без каквито и да е ограничения в разпространението, в чистия и или пък модифициран вид …

    Има едно единствено ограничение – това, че е ти е забранено при използването на творбата да променяш режимът и на свобода.
    И в този смисъл един приятел бизнесмен се чуди: „абе кво му е свободното на свободния софтуер, като нямам свободата да го взема и да си правя пари от него, в смисъл да го затворя в моя код“. И сума ти време изпотроших да се опитвам да му обясня принципа, докато разбра най-накрая (или поне така си мисля :) )!

    Отговор

  2. Всъщност не си съвсем прав – въпреки, че следва да добавя нещо. Статията търпи развитие. Смятам да добавя още няколко неща. Но ти си прав само за софтуера,а именно що се отнася до пълна проекция на дефиницията на Столмън, но Creative Commons дефинират диапазон от лицензи – достатъчно различни един от друг, с различен набор от степени на свобода. Всъщност производните творби не могат да имат друг лиценз, доколкото произлизат от оригинала. Оригиналните също доколкото лицензът не може да бъде нарушен.

    Това за което настояваш в Creative commons е само компонент и се нарича Share Alike, но съвсем не е задължителен – това е само опция. (http://creativecommons.org/about/licenses/) Т.е. някак подобно натвърдване на този факт не е особено критично…

    Има един друг далеч по генерален проблем – дали само creative commons колекцията от лицензи може да се прилага за свободните произведения на изкуството?

    Отговор

  3. Всъщност тук нещата май опират по-скоро до дефиниции. Какво точно означава “свободен софтуер” – дали е човешката дефиниция на “свободен” или тази, която FSA дава. Защото (когато ме обземат еретични мисли ;) ) понякога ми идва наум, че всъщност СС във FSA дефиницията си всъщност не е съвсем “свободен“, в смисъл че не може ама съвсем каквото си искаш да правиш с него. А ако говорим за свободен като човешко, а не FSA понятие – тогава може би BSD лицензите са по-близки до тази свобода – но и те задължават да оставиш поне коментарът на автора там…

    Както и да е – сложна и блатиста тема – една стъпка встрани и ще трябва с тояги да те измъкват :) !

    Отговор

  4. А дали има „абсолютна свобода“? И ако има, дали другото име не трябва да бъде „хаос“? Това най-вече във връзка с мислите на Дончо за свободния софтуер. Аз нямам готов отговор, затова си позволявам този коментар.

    Отговор

  5. Абсолютна свобода няма, защото на света има повече от един субект. Свободата на един човек свършва там, където започва свободата на друг, независимо от баланса им. Съсъществуването на хората се нарича общество, и именно то поставя въпроса за баланса на свободите на хората.

    В едно робовладелско общество принципът “моята свобода свършва където започва твоята” е точно същият, както и в най свободното. Просто свободата на робите свършва още преди да е започнала, и на нейното място седи повече свобода за робовладелеца.

    Въпросът в едно общество е как да бъдат “договорирани” отношенията така, че всеки да има колкото се може повече свобода – а там, където вече няма накъде повече, без да нагазиш в съседската градина, свободата на различните хора да е балансирана като количество и според нуждите им.

    Поне аз разбирам нещата така.

    Отговор

  6. Йовко, поздравявам те за гладкото изложение.

    Свободата никога не можа да бъде разбрана докрай, тъй като самата тя по природа е диалектична. На мен лично много повече ми допада свободата на GPL, отколкото свободата на BSD. Свободата съдържа в себе си една екзистенциална диалектика, тъй като самата свобода в даден момент преминава в необходимост, като по този начин не само освобождава, но и детерминира. Свободата се отличава от несвободата не по това, че няма граници, а по това, че определя границите си сама и сама избира къде и кога да се ограничи.

    Ето защо, смятам, че не трябва да ни притеснява фактът, че свободата в даден момент води до определен детерминизъм. Напротив, точно това показва, че тази свобода е истинска, последователна.

    Тъй като поводът за есето на Йовко беше нашата дискусия в “Линукс за българи” по повод термина “свободна култура“, някакси се чувствам задължен да се включа:) Разбира се, правя го в резултат на свободен избор;)

    Йовко напълно е разбрал моите забележки към коректността на този израз и тук именно се е опитал да реши задачата, при това елегантно и естетично. Аз не съм програмист, но дори и аз мога да видя естетика в един код. А не може всички да сме творци (в случая – програмисти), трябва да има и ценители все пак, нали;)

    Аз съм бдителен по принцип, когато някъде се намеси по-издълбоко понятието за свобода. Страхувам се, че когато се опитваме да дефинираме, без да сме се упражнявали достатъчно в това, рискуваме да дефинираме не това, което имаме предвид и да поставим акцента не там, където му е мястото. А когато акцентът е поставен на неправилно място, се измества центърът на тежестта и оттам… сещате се всички какво става.

    Отговор

  7. Бих искал да обърна внимание на друг аспект от идеята, а именно споделеността и отвореността на един творчески процес, в частност да вземем едно театрално представление. Билета за вход е “бариера” и прави творческия акт – “затворен“. Един творчески акт трябва да бъде отворен и физически свободно достъпен за всеки. След края на представлението могат да се предлагат билети за този който желае да си купи. С този модел може да превърнем тези билети от “вход” в “награда“.

    В този контекст възприемам свободата по-скоро като доверие между две страни в един общ творчески процес, не като нещо абстрактно, по-скоро като партньорство.

    Отговор

  8. Странно как тази статия изкочи в RSS-а ми точно преди няколко минути. Няма да се сдържа и ще коментирам. Свободния софтуер и свободната култура са прекрасни понятия, но те няма да оцелеят дълго в сегашната среда. Световната глобална икономика не търпи свободните идеи. Те са несигурни и незащитени и именно затова в момента се извърша „интелектуална колонизация“ на идеите така, че самото право да измислиш нещо е зависимо от десетки принципи и идеи, които са патентовани преди теб. И ти не можеш да направиш нищо срещу това, освен да извадиш пари и да платиш за лицензи, което означава че трябва да си човек с много пари – т.е. фирма, играеща по тяхните правила – и да изискваш заплащане за крайния продукт. Може би ще ме обориш лесно, но почакай и ще видиш – след време няма да остане нито една идея, нито един продукт който да не е обременен от нечие авторско право, нечий патент, нечии амбиции, решени в съдебната зала със силата на парите. Не говорим само за софтуер, а за хардуер, за музика, за кино, за литература дори. И тогава на свободната култура не ще остане нищо друго, освен да плаща за това, че е дръзнала да съществува. Грозна картинка, която обаче е по-вероятна от това някога в бъдеще да ходим гордо с CC символчета залепени до всеки продукт, който се докоснем.

    Отговор

  9. RaynerApe, не бях съгласен с коментара ти както не е особено трудно да предположи човек, но се радвам, че ти сам го оттегли, дистанцирайки се отчасти, защото никак не ми се отделяше време за спор :) Thanks!

    Всъщност единствено времето ще покаже има ли бъдеще или не свободната култура. Според мен има и то повече от бляскаво :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо