Днес е световният ден на книгата (UNESCO) – всъщност всяка година на 23 април – но у нас някак все остава в сянката на злободневието, както твърде много неща, свързани с книгите и образованието. За жалост…

Твърди се, че на 23 април 1616 година умират едновременно Сервантес и Шекспир, но това символично съвпадение е само една от причините да е избран именно този ден. Всъщност на тази дата, на много места по света, празнуват Свети Георги по новия Григориански календар. (Източноправославната ни църква ползва стария Юлиански календар, затова при нас Гергьовден е на 6 май.)

В Каталуния, обаче, празникът La Diada de Sant Jordi (денят на Св. Георги) се нарича още и El dia de la Rosa (денят на розата) и El dia del Llibre (денят на книгата) – и именно каталунците са друга причина за този празник, заради начина, по който преплитат в едно отбелязването на пролетта, любовта и книгите. Това е и техният отговор на твърде комерсиалния Св. Валентин. А традицията им започва още от 15 век, като първоначално мъжете са подарявали рози на жените, които обичат, а жените – книги на мъжете, които ценят (след като се появяват книгите, разбира се). В наши дни празникът е еволюирал до по-общи категории – сега рози и книги си разменят всички, не само влюбени, но и близки, роднини, колеги и приятели.

До края на днешния ден само в Барселона ще бъдат подарени около 4 милиона рози, а градът неслучайно е център на испанското и каталунското книгоиздаване.

Днес, въпреки празника (btw денят е работен), около 700-те книжарници в Каталуния ще бъдат отворени от ранно утро до късна вечер и ще продадат книги (приблизително поравно на кастилски и каталунски) за около 20 милиона евро, което представлява около 8% от годишните им продажби. В рамките на днешния ден каталунските издатели ще реализират около 1/3 от годишния си оборот. При това данните ми са от преди две години, най-актуалните, които намерих, но всяка следваща година цифрите само се увеличават. За тези, които не знаят, каталунците са само малко повече от българите, а Барселона като население не е много по-голяма от София.

Разказвам всичко това, не за да акцентирам върху комерсиалната страна на празника, напротив… споделям го, защото е впечатляващо – това за книгите. И обяснението е простичко – каталунците дълбоко вярват, че именно книгите и езикът са ги съхранили през вековете, макар и тази година да стават точно 3 века, откакто те нямат собствена държава. Такова отношение към книгата и традициите не остава незабелязано и е наклонило везните през 1995 г. UNESCO да избере именно 23 април за световен ден на книгата. Един хубав пример, че малките и дори несъщестуващите държави могат да бъдат много големи в мащабността на времето и мечтите си!

Нещо, което ние българите често забравяме!…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Добре си наблегнал ти на някои от „откроителните“ забележителности на празника. Де да имаше някой да чуе и да си вземе бележка.
    И да, макар непрестанно да се вдигат и едвам да успяваме да удържим сниженото културно ДДС което все още опазват само книги и учебници, вероятно Каталуня е най-големият консуматор на книги (без да броим като такива милионите тур-гидове които със сигурност се продават всяка година).
    Да се надявам че скоро който и да е (макар и Св. Георги) ще ни отърве от министъра Верт и ще спаси културата от класисткото му разбирание за това кой има право на достъп до красивото в живота!!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *