Тази нощ бе последната в старата ми квартира в Гео Милев. Вчера събрах всичко в едни огромни кашони и се чудя как ще успеем да ги отместим довечера. Помолих двама-трима приятели за помощ – да видим как ще се справим.

Втрещен бях с колко багаж съм се зарил през последните 2 години. Предишния път като сменях квартирата си се преместих с два сака (от които единият бе полупразен) и с едно такси. Спомних си „Боен клуб“ и тезата за вещите, които в един момент започват да те притежават – не ти тях, а те теб… Ще трябва да изхвърля поне половината глупости, с които съм се затлачил. Заради принципа – не че са толкова безполезни – но е невъзможно да ми е нужно всичко това…

Все пак за два часа напълних кашоните и се почувствах адски скапан. Не ми се беше случвало скоро да заспя преди полунощ, но от 20:00 до 20:30 си дремнах от умора. След това излязох до магазина, от който се прехранвах през последните 2 години. Зяпах квартала и си помислих колко малко неща ще ме карат да си спомням за всичко това време прекарано тук. Някак твърде празно и безсмислено отлетя…