License exception

Считано от днес – 28 септември 2006 година и часът на публикация на този пост – към лиценза, под който публикувам тук своите разсъждения и като автор и единствен притежател на авторските права върху тях, се възползвам от правото си да дефинирам следното изключение:

Договорът за използване Creative Commons, избран от мен за този сайт е валиден в пълната си сила за всички читатели и ползватели на този сайт, с изключение на журналисти, служители, управители или собственици на вестник Труд и издателска къща Труд, както и на всички компютри от мрежи в тяхното IP пространство. Последните от днес не само нямат никакво право да използват мои текстове, но също и по какъвто и да е начин да ги четат или достъпват. За тях вместо този договор е в сила пълна и абсолютна забрана.

Всеки опит за нарушение на тази моя изрична забрана ще бъде третиран като нарушение на авторските ми права, и ще бъде най-щателно документиран, записван, архивиран и разследван, след което при желание от моя страна могат да бъдат предприемани всякакви действия за спазването на това мое желание, включително съдебни, технологични или граждански.

10 мнения за “License exception”

  1. thumbs up!
    Ще помисля и аз тия дни за нещо подобно – аз не мога да слагам ограничения, защото публикувам с отказ от права. Не че всъщност не може, но е по-кофти отколкото ако публикувах под СС, с права.
    Как мислиш за някаква идея от сорта на отказ на уеб-услуга за компютри от мрежата на издателството и всякакви подобни, до които се доберем? Щях да го направя веднага на моя сайт, но пък си помислих, че е вид „зариване на главата в пясъка“…?

  2. Гърч да им се създава! Те ако искат така или иначе ще четат – примерно от домашните си компютри. Въпросът е да им се създават трудности и да им се раздават шамари – и да им пари на задника… колкото повече, толкова по-добре…

  3. Ако вече разполагате с IP адреси на Труд би било добре да се публикуват някъде за улеснение на желаещите да ги бойкотират.

  4. И понеже е очевидно, че върху действията на труд е отворен медиен чадър и няма българска медия с достатъчно остатъчно достойнство, което да я накара да извади на светло наглостта и грабителските действия на ВАЦ, алармирайки по този начин българското общество за това как немци ограбват българското литературно наследство… ибаси изречението ибаси конструирах… та късо отрязано – от днес при мен не се отваря нито един сайт на българска медия – било телевизия, вестник, новинарски портал или радиостанция. Българската журналистика е мъртва, поднася ни се имитация, която трябва да отхвърлим с отвращение. За значимите събития ще се информираме от световните медии. Българските такива и без друго се занимават със всичко друго, но не и със служба на обществото, след като не намират за необходимо да осветлят и порицаят културния грабеж на милениума, а мълчат като пукали.

Вашият коментар