Считано от днес – 28 септември 2006 година и часът на публикация на този пост – към лиценза, под който публикувам тук своите разсъждения и като автор и единствен притежател на авторските права върху тях, се възползвам от правото си да дефинирам следното изключение:

Договорът за използване Creative Commons, избран от мен за този сайт е валиден в пълната си сила за всички читатели и ползватели на този сайт, с изключение на журналисти, служители, управители или собственици на вестник Труд и издателска къща Труд, както и на всички компютри от мрежи в тяхното IP пространство. Последните от днес не само нямат никакво право да използват мои текстове, но също и по какъвто и да е начин да ги четат или достъпват. За тях вместо този договор е в сила пълна и абсолютна забрана.

Всеки опит за нарушение на тази моя изрична забрана ще бъде третиран като нарушение на авторските ми права, и ще бъде най-щателно документиран, записван, архивиран и разследван, след което при желание от моя страна могат да бъдат предприемани всякакви действия за спазването на това мое желание, включително съдебни, технологични или граждански.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

10 коментара

  1. Явор Атанасов 28 септември 2006 в 12:51

    Жестоко :)

    Отговор

  2. Интересна идея, ще видя дали и аз да не сложа разни подобни ограничения.

    Отговор

  3. thumbs up!
    Ще помисля и аз тия дни за нещо подобно – аз не мога да слагам ограничения, защото публикувам с отказ от права. Не че всъщност не може, но е по-кофти отколкото ако публикувах под СС, с права.
    Как мислиш за някаква идея от сорта на отказ на уеб-услуга за компютри от мрежата на издателството и всякакви подобни, до които се доберем? Щях да го направя веднага на моя сайт, но пък си помислих, че е вид „зариване на главата в пясъка“…?

    Отговор

  4. Гърч да им се създава! Те ако искат така или иначе ще четат – примерно от домашните си компютри. Въпросът е да им се създават трудности и да им се раздават шамари – и да им пари на задника… колкото повече, толкова по-добре…

    Отговор

  5. Ако вече разполагате с IP адреси на Труд би било добре да се публикуват някъде за улеснение на желаещите да ги бойкотират.

    Отговор

  6. Изцяло приветствам решението ви г-н Ламбрев!

    Отговор

  7. добра идея! трябва да е по-масова!

    Отговор

  8. zImage, нека да не ти отговарям няколко дни ;-)

    Отговор

  9. И понеже е очевидно, че върху действията на труд е отворен медиен чадър и няма българска медия с достатъчно остатъчно достойнство, което да я накара да извади на светло наглостта и грабителските действия на ВАЦ, алармирайки по този начин българското общество за това как немци ограбват българското литературно наследство… ибаси изречението ибаси конструирах… та късо отрязано – от днес при мен не се отваря нито един сайт на българска медия – било телевизия, вестник, новинарски портал или радиостанция. Българската журналистика е мъртва, поднася ни се имитация, която трябва да отхвърлим с отвращение. За значимите събития ще се информираме от световните медии. Българските такива и без друго се занимават със всичко друго, но не и със служба на обществото, след като не намират за необходимо да осветлят и порицаят културния грабеж на милениума, а мълчат като пукали.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо