Луната

Защо си горе ти, луна? Кажи защо си,
светило мълчаливо?
Въздигаш се с нощта над тази степ
и тръгваш. После спираш.
     Джакомо Леопарди

Влакът е може би вече отнесъл
със себе си тебе сега,
оставяйки спомени, лишени от смисъл,
за Луната, обвита в тъга.

В очакване застава перона –
ежедневната зла самота –
за Луната, там в небосклона,
искряща с лилавата си красота…

27 декември 1993
Пловдив

3 коментара за “Луната”

  1. тази луна е мъдра – но не досадна
    тази луна е пъстра – но не е крещяща
    тази луна е тъжна – но очарователна
    тази луна е красива – но е твърде скромна
    :-)))

  2. Понякога се чувствам като воайор в твоя свят, станала свидетел на неща съвсем близки в своята уязвимост и в същото време напълно далечни и непознати. Изобщо не знам дали е уместно, но ми се прииска да ти изпратя текста на песен, която слушах в този момент… За една друга луна… дива и потайна:)

    In the shadow of the moon,
    She danced in the starlight
    Whispering a haunting tune
    To the night…
    Velvet skirts spun ’round and ’round
    Fire in her stare
    In the woods without a sound
    No one cared…
    Through the darkened fields entranced,
    Music made her poor heart dance,
    Thinking of a lost romance…
    Long ago…
    Feeling lonely, feeling sad,
    She cried in the moonlight.
    Driven by a world gone mad
    She took flight…
    „Feel no sorrow, feel no pain,
    Feel no hurt, there’s nothing gained…
    Only love will then remain,“
    She would say.
    Shadow of the Moon…
    Shadow of the Moon…
    Somewhere just beyond the mist
    Spirits were seen flying
    As the lightning led her way
    Through the dark…
    Shadow of the Moon..

  3. Хм, това е една любима моя песничка 🙂

    Между другото преди няколко седмици реших да събера за 8-ми март за едно момиче колекция от песни, свързани по някакъв начин с луна, лунна светлина и т.н. Оказа се, че има неизброимо много парчета… Наложи се да спра колекцията там, където физически свърши обема на диска.

Вашият коментар