Мажоритарно-електронни размисли

Трябва да започна с важна уговорка. Аз съм geek и early adopter, тествам и се хвърлям във всяка нова технология преди всички, през глава и въпреки потенциални проблеми. Изгубил съм много пари, нерви и време с всякакви експерименти, доста от които са били неуспешни и далеч от очакванията. Но продължавам да го правя, защото е част от мен, от професията ми, обичам това и адски много съм научил именно от такива експерименти (включително провалените). Отделно съм човек с повече от четвърт век опит в технологичния бизнес – работих 10 години за гиганти като IBM и Siemens. Участвал съм в успешни проекти с обхват от няколко държави (26 беше най-големият), пусках единствения суперкомпютър в региона. Сега съм предприемач.

Иначе казано, много ми се иска да кажа едно „Уау! Най-накрая в 21 век ще гласувам електронно!“. Но вместо това ще се опитам да обясня, как това много повече ме притеснява, отколкото ме радва.

Преди това, обаче, понеже ситуацията е с наситен политически аромат, трябва да уточня, че подкрепям идеята за референдум, най-малкото защото тя дава шанс суверенът да уточни позиция за важна процедура (никак не съм сигурен за компетентността му, но това е перманентно усещане по време на избори), която има значение за бъдещето на държавата и всички нас поединично. Дебатът, който вече започна при всички случаи ще е полезен, а отделно, заради момента, това е ново вълнение в блатото на псевдо-спокойствието на управляващата шайка разбойници. Заради което кефът е двоен!

И понеже винаги съм споделял как гласувам, как бих гласувал и какви са симпатиите ми, споделям своите размисли, поне спрямо първоначалните си нагласи, които предизвика у мен снощното изявление на Президента.

На първо място считам, че въпросът за смесена избирателна система не е прецизен. Защото каква част от депутатите ще избираме мажоритарно е важно начално условие. Принципно съм за смесена избирателна система, защото и пропорционалната и мажоритарната си имат недостатъци, а смесената сякаш има реален вариант да ги балансира. И аз бих отговорил с „Да“, ако не повече от 30-40%, до най-много 50% от депутатите се избират мажоритарно. Но с категорично „Не“ ако са повече. Защото мажоритарната система може би е по-добрата за зряло общество с установени ценности и демократични механизми за контрол, но нашето не е такова. Лозунгът да гласуваме за личности, а не за партии е чиста проба популизъм и наивност, „личностите“ често са продукт, не са ангажирани с някаква идеологическа или принципна рамка, освен с тяхната собствена, която свободно подлежи на предефиниране по всяко време. И защото основният проблем на мажоритарната система е, че победителят (дори с малко) взима много (или често всичко) и голяма част от хората, остават непредставени. В момента имаме такава ситуация, дори при пропорционална система. Спомнете си само резултатите от по-предишните парламентарни избори, които спечели ГЕРБ и си представете същите резултати (по райони) при изцяло или преобладаващо мажоритарна система. ГЕРБ щеше да има не обикновено, не квалифицирано, а навярно близо до абсолютното мнозинство. Представете си само какво имахме да виждаме, без опозиция срещу ГЕРБ. Или без опозиция срещу БСП. Или без (или слаба) опозиция срещу когото и да било…

Мажоритарната система пренебрегва малките и малцинствата. Пейо е написал прекрасен и подробен текст днес, изброяващ недостатъците на мажоритарната система. Прочетете го, моля!… И помислете добре…

Вторият въпрос за задължителното гласуване е против личните ми разбирания за човешко достойнство и избор. Отделно, не мисля, че то ще промени нещо в добра посока. Да, ниската избирателна активност е проблем. И лично за мен, с политически симпатии и пристрастия в дясно (симпатизирам на Реформаторския блок и ДСБ) най-вече, защото често оставам без политическо представителство. Но задължителното гласуване според мен в по-добрия случай ще доведе до сходни резултати, защото ще се преразпредели горе-долу равномерно и пропорционално (ако системата остане такава) или в по-лошия – ще се изплиска към популистки или екстравагантни герои от политическата сцена, особено при силен протестен вот. Примери, колкото иска човек – Жорж Ганчев, Жириновски, Бепе Грило…

Проблемът не е ниската избирателна активност, а ниската избирателна грамотност и обща политическа култура. Задължителното гласуване ще увеличи математически активността – което е добре, но когато едно незряло общество, с почти ампутирани механизми за корективна активна самозащита (гражданско общество) сътвори поредната глупост, зад нея ще е застанало с цялата си математическа тежест. И тогава „избраните“ ще имат аргумента още по-нагло да твърдят, че са „богопомазани“.

И стигнахме до дистанционното електронно гласуване, което сигурно звучи модерно и секси, но проблемът е, че не е тривиално да се направи правилно (като включвам и процедурата в технологията, защото технологии има, но те са подвластни на процедурите). Не и ако настояваме да гласуваме тайно (аз нямам проблем да гласувам явно, но много хора имат).

Начинът, по който гласуваме сега е гениално-простичък и ефективен. Удостоверяваме се пред комисията, така че да бъдем отметнати в списъка, че сме гласували и след това влизаме в тъмната стаичка, където слагаме в плика бюлетина, която по никакъв начин в последствие не може да бъде асоциирана с нас.

Нека да си представим същото нещо електронно. Окей, лесно е да се удостоверим пред една компютърна система електронно – начини много – електронни подписи, сертификати. Системата може да провери дали имаме право на глас. Проблемът идва след това, а именно – същата тази система, която вече знае кой съм аз, трябва да го забрави и да отчете моя глас без да го асоциира с мен. О да, компютрите са коректни машинки, за разлика от нас хората и те ще направят точно това, което им е казано. Да, компютърът наистина няма да асоциира моят глас с мен, ако не трябва да го прави, но… дали наистина ще му е казано да не го прави? Защото именно хора ще са написали какво трябва да прави системата…

Вие ще повярвате ли, че системата работи както се твърди? А дали наистина ще отброи гласа ви? А дали няма да го удвои или пренебрегне? Можете ли да го проверите? Трудно. А дори и да можете, сигурни ли сте, че това, което проверявате е същото, което е работило във вашата виртуална секция?

Ще кажете експерти могат да го одитират. Могат. Но и те могат да бъдат заблудени, да проверят каквото трябва, а не каквото е в действителност. Или да бъдат купени… Защото искаме да решим проблемите с купения, корпоративния и манипулирания вот, но с електронното дистанционно гласуване, ще е достатъчно не да се купят някакви хиляди глупави хорица, при това рисковано и трудно, а само няколко, тихо и лесно, които да направят каквото трябва, за да получим резултатите, които са нужни някому. Да, ще са се охарчили повече, но пък за каква гарантирана ефективност иде реч…

Искрено се радвам на феновете на електронното гласуване, но моля, осъзнайте и риска, който поемаме… Вместо да изпишем вежди, можем да си извадим и двете очи!

Машинно гласуване, но в тъмната стаичка е по-приемлив компромис, за да развържем идентифициращият орган (комисията) от регистриращият (машината), но пак много зависи от процедурата. Но дистанционното електронно гласуване предполага ниво на доверие, което аз не бих имал по подразбиране към управлението, като организатор на избори, от резултата на които зависи следващото тяхно управление. Още по-малко в нашата действителност.

Имаме проблем с доверието в политическата система и електронното гласуване няма да го реши. Докато рискът да го задълбочи е почти сигурен. Рискът е много по-голям от това да ти свият номера на кредитната карта… Рискуваме никога да не можем да си вземем държавата от престъпниците!

Иначе аз много искам да гласувам електронно. Но е важно да помислим как.