Между истините и осъзнаването им

Default Featured Image

Особени бяха тези три дни от началото на седмицата. От една страна не мога да се отърся от натрупаната умора, от друга дори не се опитвам да намеря time-slot за себе си. Чувствам се добре именно така, защото имам усещането, че ако спра ще забележа неща, които не съм сигурен, че съм готов да осъзная. Може и да няма такива или да не са много, но все пак.

В понеделник привечер се видях с момиче, в което бях влюбен преди и което цели четири години не бях виждал и не знаех нищо за нея. Говорихме до късно за много неща… По начин, който никога преди не се е случвал и нямаше как да се случи – истински, открито, приятелски… Понякога се питам доколко любовта може да попречи на хората да бъдат себе си или да бъдат истински…

Във вторник силно ми липсваше едно присъствие. Ужасно силно. Не можа да го пропъди нито напрегнатия ден, нито проблемите с една инсталация на Linux върху mainframe, нито дори вечерята със Сашо Шопов, който беше както винаги духовит и жизнерадостен.

Пристигнаха feedback оценките от security конференцията на IDG миналата седмица. Бях изненадан да прочета, че моята презентация е оценена с най-много отлични оценки (45%) – ами благодаря. Трябваше да се вместя в двадесет минути с доста амбициозно количество слайдове и се налагаше да препускам сериозно. Явно съм успял да се справя прилично добре.

Днес mainframe-ът се предаде безусловно. Голяма тръпка си е борбата с такава машина, конкретно тази е живата машина на една банка. Дисковете и са на около десетина километра от нея – допълнителна психария. Много е весело да форматираш къмто осем диска от някакъв далечен масив, където по съседните дискове се търкалят парите на хората. Принципно е много трудно да се оплеска нещо, но при все това мислиш по три пъти преди да свършиш някоя по-опасна операция. Бях доволен все пак – аз победих.

Взехме и онзи договор подписан. Поляхме го с шампанско… Днес се опитах да приема осъзнато и една очевидност. Нормална и естествена всъщност. Но тежка за преглъщане. Не можах. Поне не отведнъж… Малко или много това обви деня ми в меланхолия. Утре съм на концерта на Black Sabbath и определено това не е вярното настроение…

Изпратих момичетата след работа. Вечерях с Владо и Здравко, но след като паркирах пред къщи не ми се прибираше. Разходих се до денонощния магазин. На връщане реших да зяпам небето. Тази година Слънцето влезе в Рак точно на пълнолуние. Нямаше никакъв смисъл да се опитвам да разбера дали това deja vu от днес има някакво значение. Не можах да преценя и дали Луната ми изглеждаше нежна, истинска или ехидно хладна…

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>