Първата половина на 2012-та от няколко дни е история, термометрите са напомпани догоре, а календарът е нажежен до юли. А сякаш вчера беше… зимата, Новата година, равносметките, плановете. И в същия момент, обръщайки се към тези шест месеца назад, се чувствам сякаш съм изживял няколко живота. А когато човек живее, толкова… сгъстено… освен блудкавия вкус в устата, остават и някакви уроци… Като, че ли… Понеже никога не можеш да си сигурен в правотата на изводите си.

Все пак очевидните са, че не можеш да стигнеш много далече, ако не бягаш достатъчно бързо. А не можеш да го направиш – ако не откачиш колкото е възможно по-рязко и рано от гърба си „вагончетата“, които са свикнали да се возят по релсите. Те – „вагончетата“ – са изобретателни – могат да са нагли, мили, безпомощни, възпитани, цинични или безразлични… както и да проявяват всяка произволна друга комбинация от качества. Но винаги имат отличителния белег – да чакат някой да ги засили и издърпа. Най-голямата грешка е да се надяваш, че някой или нещо може да ги провокира да бъдат локомотив на която и да е идея, връзка, бизнес, партньорство или каквото и да е друго.

И за да не се задавяш с блудкавия бешамелов вкус на сгъстеното ежедневие – трябва да разредиш консистенцията му – с истински приятели, с време за себе си, с пътувания, със снимане, писане и… с нови мечти… Но и да останеш фокусиран именно върху най-важните от тях. Твърде многото посоки не те водят до никъде… По-добре да заложиш всичко на една карта и да я изиграеш максимално добре, дори и да се издъниш, отколкото опитите да балансираш да те изцедят до невъзможност да се концентрираш в играта.

Имах много други планове за 2012-та – за някои не намерих време, за други – екип, за трети – подкрепа, а често и енергия у себе си. Но осъзнавайки, колко е важно да остана фокусиран точно в този момент, реших да отложа някои от тях – за момент, в който екипът, времето, и енергията ще се получат от самосебе си. Понякога да се откажеш от една мечта заради друга по-нова или по-значима е хубаво.

Иначе магии няма – просто сбъдването на мечтите е най-обикновено съвпадение на вдъхновенията.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Баба ми беше мъдра жена – все ми повтаряше, че за всяко нещо си има точното време и място, за да се случи… С две думи, не можем да насилваме нещата, колкото и да ни се ще. А на „вагончетата“ и аз се ядосвах преди, докато не осъзнах, че композиция само от локомотиви никъде не отива… хем не могат да носят товар сами, хем започват да дърпат в различни посоки. Ти можеш да бъдеш локомотив, затова на теб са ти необходими именно вагончета – пътнически, товарни, всякакви. Е, понякога може би и заместник-машинист… никой не е вездесъщ, а без почивка няма истинско презареждане, нали?

    Отговор

  2. Композиция от локомотиви може да стигне много далече, ако посоката е еднаква. Дори кучешкият впряг може да се движи в една посока :)

    Отговор

  3. Може, но обикновено локомотивите са с различно разписание, уви, затова се и разминават. И може би е за добро понякога. Ала тази метафора ще продължи да работи, само ако не я задълбаваме – иначе ще се замисля и кой е диспечерът…

    Отговор

  4. Детството ми мина покрай една голяма гара. Помня дори електически и парни локомотиви в една композиция – вярно, че като атракция – иначе дизелов и електрически си беше класика :)

    Отговор

  5. И моето детство е неразривно свързано с влаковете, макар и по различен начин. Но ти не се измъквай – мисълта ми беше, че си лидер. В една композиция всеки има своето място и твоето е отпред. Ако станат няколко, най-много да започнат да си пречат. ;-)

    Отговор

  6. Мога да споря, че няма магии. Интересно е, че ти го твърдиш. Съвпадението на вдъхновенията и намирането на другарчета е жизнен късмет, благодат. Магията обаче става като слагаш, даваш себе в правенето на лично за някого, в отношенията с човек или когато създаваш, но пак с душата вътре. Усещаш я, когато я правиш, може би и наоколо я усещат. А когато попаднеш в поле на магьосник, животът е по-шарен, с повече въображение. И баба Вихронрав е права – вещерството е в обикновените неща.

    Отговор

  7. Магията е в усещанията. Не в бурканите. А живеем в буркани. Стерилизирани.

    Отговор

  8. Не споря за усещанията и бурканите. Продължавам да твърдя, че е в правенето, когато от/даваш на други хора и като създаваш давайки от себе си. Усеща се, ще я почувстваш

    Отговор

Ако искате да споделите нещо