Куфарът, с който пътувах до Истанбул, просто престоя няколко дни на пода до трикракото столче, на което понякога се опитвам да се упражнявам в това да изсвиря няколко акорда на китара. Обикновено тогава, когато не искам да гледам пощата си, не искам да браузвам из Интернет или не искам да мисля… за каквото и да било… А когато се опитвам да не мисля, все се надявам, че трябва има и друг, не толкова рационален начин, за възприемане на този толкова ирационален свят наоколо. Понякога го долавям… почти… Но сякаш ми струва усилия… докато преди не беше така. Сякаш имах сетиво, което не се налагаше да изострям, за да долавям звуците на тишината. И да ги улавям правилно… Сега е различно. Сякаш с времето съм го загубил… сетивото… а останалите се опитват да компенсират ампутираното… Но не е същото. Никога не е…

Защото куфарът просто престоя там на пода няколкото дни между едното пътуване и другото. И не попречи никому. Част от дрехите в него останаха сгънати, подобно на дните, които пропуснах пътувайки. Защото има пътувания, които те събират със самия теб и пътувания, които не го правят. Места, към които се връщаш отново и отново… и хора, с които се разминаваш непрекъснато…

И не съм сигурен дали искам да извадя багажа от куфара или просто пак да подменя част от него и да го кача отново в багажника на колата, с идея за друга посока. Или да го прескачам няколко дни, надявайки се да започне да ми пречи…

И макар да загубих бройката на разминаванията… мисля, че продължавам да предпочитам пътуванията…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. Пътуванията (почти) винаги водят до „раздвижване на енрегиите“, затова хората ги обичаме (някои от нас). Аз ако имах възможност, щях да пътувам много повече… (дано, някой ден… много повече!) :)

    . . . понякога се опитвам да се упражнявам в това да изсвиря няколко акорда на китара. Обикновено тогава, когато не искам да гледам пощата си, не искам да браузвам из Интернет или не искам да мисля… за каквото и да било… А когато се опитвам да не мисля, все се надявам, че трябва има и друг, не толкова рационален начин, за възприемане на този толкова ирационален свят наоколо . . .

    Така аз понякога изваждам цигулката, и засвирвам нещо… ей-така… или заедно (или въпреки;-) плейлистата на компютъра ми… или пък с приятели с китари (това рядко се случва напоследък, за съжаление… така че стягай китарата!;-).

    Понякога се получава, сякаш… можеш да усетиш нещо, което е извън… материалното, някак. да се докоснеш до друго измерение, докато свириш, слушаш? Не знам… Понякога се случва… (Музиката е нещо, което може да ни пренесе за малко някъде другаде, може да усещаме различно… малко като алкохола, но без страничните ефекти, ако ме разбираш… :) )

    Отговор

  2. Детска мечта мои беше да свиря. Не се научих.

    Пътуванията… за тях само хубави неща. Особено когато са с хубави хора, зареждат те с енергия или ти дават нещо ново и уникално.

    Отговор

  3. @Дончо:

    Никога не е късно, да се научиш да свириш… :)

    Отговор

  4. У дома един такъв куфар стои неопразнен от 20 септември насам…

    Отговор

  5. Хм… странно нещо са това куфарите… със сигурност…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо