Вълшебно нещо са старите гаджета! Поне някои от тях! Често се случва така, че можеш да си бъбриш толкова приятелски с някого, когото си обичал силно, едва след много време. Вглеждаш се в него точно какъвто е, откриваш очарование или черти от характера, които преди ги е нямало или пък по-скоро не си ги забелязал от опиянението си, от онази непосилна магия на любовта. Навярно има два вида любов – онази взривяващата, която те кара да дерайлираш от коловозите на шаблонните си възприятия и да се променяш, променяйки и всичко около себе си. Същата, която с оглушителната емоция на преминаването отвъд свръхсетивната бариера, омесва измеренията и ориентирите ти като възел на папионка, с която изглеждаш смешен, отнесен, окрилен или силен…

Има и друга любов – някак по-зряла от онази тийнейджърската, поне на пръв поглед, която те кара да потъваш по-бавно и уверено в същото онова опиянение, пречупвайки го през съзнанието си, през мислите си, позволявайки ти да свикнеш с ускорението, създавайки ти усещане за контролирана унесеност, навярно илюзорно, но комфортно и не по-малко истинско.

Днес с Тони си говорехме за стари гаджета – ей така, покрай умуването на място за съботната фотосесия, която отложихме от вчера. Между другото – за всички нетърпеливци, които днес по ICQ ме форсираха да кача още снимки от „Хамбара“ – ето го обещаното фолио [link-ът повече не е ативен]. Точно пред НАТФИЗ докато чаках Тони, който четеше за утрешния си изпит мина и Бобсън с фотоапарат на врата, който бързаше за чай у Пейо

Следобеда беше спокоен и размечтано лежерен за сметка на предиобеда, който отделих на финансови операции. Оказа се, че един мой кредит е фиксиран по срок – факт, който бях пропуснал и понеже е револвиращ и със страхотно изгодна лихва си плащах лихвите и не си дадох никакъв зор да го върна цяла година. Заради което се наложи да взема нов, от друга банка, с който погасих този, изтичащия вчера, като веднага го поисках отново. Днес ми го отпуснаха отново, така че отново го изтеглих за да върна този, който предходния ден взех от другата банка за да го погася. В резултат ситуацията е точно както преди, с тази разлика, че имам нова една година при същите условия, а банковия хак ми струваше около 40 лева банкови транзакции. Голяма веселба!

Привечер се видях с Илияна за да се почерпим взаимно за пропуснатите си рожденни дни – с достатъчно голямо закъснение, но все пак по-добре късно, отколкото никога. Получих наистина размазващ подарък – DVD-то на Diana Krall, което ми беше обещала – концерта и на джаз-фестивала в Montreal и още три CD-та сред които „Mind, Body & Soul“ на Joss Stone, което направо прицели в десятката музикалната ми душевна температура, а скритото петнадесето bonus парче е абсолютния, разливащ уискито, изстрел в сърцето. Ако някой се чуди, защо точно тези десет снимки избрах от „Хамбара“ – не знам – честно – питайте Joss Stone… или Илияна.

Нали вече бях казвал, че старите гаджета са голяма работа?…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Хм, в клипа на Spoiled на Joss Stone участва и Илойшъс ;-)

    Отговор

  2. Снимките са фантастични… С нетърпение чакам да качиш още. Това място ме спечели само от тях. Дори и да не е толкова хубаво, аз вече си имам нагласа.

    Снимките ти излъчват мекота и нежност – великолепно е. Аз не разбирам много от фоттография, но отлично разпознавам красивото. Когато се наложи да си вадя документи и трябва да се снимам, ще опитам да те придумам да ме снимаш ти :-)) Да имам поне една снимка, която да си харесвам ;-Р

    Отговор

  3. Точно тук не е силната ми страна – няма да ти приемат в МВР портретна снимка от полужабешка (ниска) перспектива и с някаква странна композиция на диагоналите, които обикновено преексплоатирам и харесвам :-)

    Но не пречи да се опита пробив в статуквото, де :-)

    Отговор

  4. Йовко, идеята на Алекс за МВР-снимките е добра :). Но не се захващай, защото ще вземе да го правиш както трябва, и току-виж след 3-4 години те видим с униформа на капитан от МВР, с фуражка и т.н. „екстри“, щракащ снимки на целокупния БГ народ. А това ще е невероятно съкрушителна загуба!

    Поздравления за снимките – вълшебни са. Очаквах да са много добри, но тези направо са вълшебни! Браво на теб и екипът ти :)!

    Отговор

  5. Завиждам ти за DVD-то! ;) Опитай се да намериш и „Live in Paris“, ако го нямаш. Невероятно е (има го на CD & DVD, но усещането че си там е съвсем различно с второто).

    Отговор

  6. Явор Атанасов 15 юли 2005 в 15:15

    И аз като kay ти завидях за Diana Krall :) А снимките са великолепни. Къде се намира този Хамбар?

    Отговор

  7. kay, леле откога не те бях мяркал в Интернет – като deja-vu ми се появи с този коментар, а ти даже и blog си си имал :-) Ама така е с тези псевдоними в Интернет… а Валери те е линкнал си истинското ти име… Live in Paris си го слушам в колата на CD, не знаех, че има и DVD.

    Яворе, и всички останали, които разпитват – Хамбара се намира зад бившата пицария Тазмания (май беше – сега се казва Zion, ако не греша) на малките петте кьошета (ул. 6-ти септемви) – точно на гърба на пицарията в един заден двор… Като влезеш казваш, че си попаднал там от сайта yovko.net и получаваш 5% отстъпка ;-) Това последното е майтап, разбира се… :-)

    Отговор

  8. снимките са прекрасни.
    и аз останах очарован от мястото и начина по който си го предал.
    браво йовко. завиждам ти за мястото. надявам се и аз да поснимам нещо такова скоро!

    Отговор

  9. Мерси, George! Честито ти Canon-че на тебе още веднъж :-) Това фото-упражнение ме накара да си мисля по-скоро да си сменя Lumix-а с някое D70/D70s, защото… каквото можеше Panasonic-а да даде го даде… Можеше и още нещо да изцедя от него, но бяхме притиснати и от времето и нямаше време за експерименти… Тъй или иначе това му е предела на възможностите – за толкова тъмно е труден за работа… Липсва ми свободата на SLR-а… Готина играчка – много добра просто – най-добрата в този клас – сигурен съм вече! Но ми отесня много бързо и се чудя дали не е по-добре да я продавам докато е новичка…

    Отговор

  10. Йовко, аз блог имам, но съм много нередовен :-) Иначе отдавна чета твоя тихомълком… Между другото, кой Lumix имаш? FZ-20? Страхотни снимки, едва вчера ги разгледах както им се полага. Не ме учудва никак че си му стигнал лимита, един Nikon D70/Canon EOS-350D ще ти дойде много добре. Даже и 300D, ако го намериш на добра цена някъде – ще ти остане ресто за една леща ;-)

    Отговор

  11. Благодаря, Kay! С FZ-10 съм, но от вчера усилено мисля да го заменя с доплащане за D70s :-) И май решението вече е взето…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *