Мога ли за една нощ да се науча да правя cappuccino?

Default Featured Image

Преди доста години за една нощ прописах HTML, след сдъвкването на една книга. То не че е трудно. Някой ще каже, че съм компютърджия все пак и това е даже нормално… и ще е (почти), прав. Пак така преди години за една нощ предъвках основните понятия на DVB-S за да си скалъпя домашна система (признавам си и с цел хакване на канали, които исках да гледам, а нямаше иначе как). След като я направих, точно толкова бързо ми омръзна, но това е друга тема. Тук пак някой може да каже, че съм инженер и това също е нормално…

Затова тази вечер, малко преди полунощ си зададох въпроса – мога ли за една нощ да се науча да правя капучино? Изходната ми позиция, кота нула е… никога не съм правил капучино. Имам предвид истинско плътно капучино с гъста млечна пяна, което почти никъде не се среща у нас, вероятно заради непретенциозната ни обща кафе култура. Често съм се чудел баристите в кафенетата, включително тези в претенциозни места, правят ли разлика между Latte и Cappuccino? И честно казано, именно поради тази причина много рядко поръчвам нещо различно от еспресо, което не че не могат и него да объркат, но поне малко по-трудно.

И след като изрових и изчетох купчина страници по темата за около два часа. Позяпах още около час филмчета в YouTube (повече от половината, от които, също бяха много далече от истината), малко преди полунощ се занесох до най-близкия денонощен магазин и се завърнах с три литра различни видове мляко за експерименти, които вече са история.

Частта с кафето е най-лесната – 25мл еспресо си е класическо късо кафе и се прави със затворени очи. Особено с кремавата Lavazza става чудесно. Но млякото…

Първият опит беше отчайващ. Изобщо не успях да се преборя със стиймъра. Всъщност, макар винаги да е бил част от кафе-машината ми, мисля че… едва днес се запознахме един с друг по-отблизо. И научих много неща за тази иначе така простовата вещ. Три, от които особено важни – първата, че ме мрази; втората, че аз го мразя; а третата и ключовата е, че трябва да се почиства веднага след употреба преди млечната пяна по него да е засъхнала (което се случва за минутки). Дали споменах вече, че първата фаза на запознанството ни премина през етапа на взаимната омраза? Това нещо наистина ме мразеше от дъното на контейнера си за вода. Аз също. Млечната пяна стана на нещо като от веро, не се стопли изобщо и бързо заизлиза от каната.

Изхвърлих и кафето и млякото. И опитах пак. Някъде в теоретичната подготовка прочетох, че имало значение колко потопен трябва да е края на стиймъра, а на някое от филмчетата гледах, че го държат близо под повърхността на млякото. Окей, вторият опит като че ли стана по-добре, но още беше много далеч от истината. Този път поне не хабих доза кафе. Реших, че няма смисъл докато не успея да постигна този вид на млякото, който очаквам. Явно тайната беше някъде около стиймъра и… млякото, както разбрах при третия опит, когато реших да пробвам със зелената Верея с масленост 1.5%. По-дълбоко потопения стиймър разбълбуква силно млякото и прави пяната рядка, особено ако и млякото е такова. Близко до повърхността също не е добре, нещо като един сантиметър под нея май е вярната постановка. Поне с моята кафе-машина.

Петия опит направих със синята Верея с 3% масленост и с него се получи най-добре. Макар и тази с 1.5% също да е окей. Всъщност и по документация млякото за капучино се очаква да бъде между 1.5-3.5% масленост, но явно за другия производител (чието име няма да цитирам, но няма и да купувам повече) обозначенията на опаковката не са най-важното нещо. Всъщност понеже обикновено си купувам по един литър мляко никога не съм правил директни сравнения в плътността, а разликата между Верея 1.5% и другото със същата масленост са поразителни във визуалната им плътност дори.

Шестият, седмият и осмият опит бяха посветени на стиймъра, с който под натиска на телешкия ми инат, започнахме да постигаме някакво разбирателство. Целия номер в подгряването на млякото и разбиването му на пяна с помощта на парата, е всъщност това да става достатъчно бавно. И без млякото да завира. По книгите пише за 55-65 градуса, което без термометър няма как да отмеря точно, но реших че това е температура, която прави напитката топла, без да е вряла, като трябва да е напълно възможно да се консумира веднага без изчакване. И точно там някъде млякото става кремообразно, дъхаво, ароматът му се отключва, а във вкуса му се появява онази фина, естествена сладост, която си е вътре в него, без да му се слага захар. Същия сладък вкус има кожата на жена, излязла току-що от банята, преди да се посипе с козметика. Съвсем сериозно – пробвайте…

Реших, че вече е време да смеся млякото с кафе. Направих ново късо еспресо. Разбих нова порция мляко, понеже между случването на двете не бива да има голям период от време за да се слеят добре заедно. В доброто капучино няма слоеве кафе и мляко – а за да се смесят истински и естествено (без разбъркване) трябва да са приготвени заедно или веднага едно след друго. В секса мъжът и жената могат да се редуват и всичко пак да е окей, но капучиното винаги е резултат на съвместен оргазъм между кафето и млякото, и изчакванията не са полезни.

В чашата за пиене първо се слага кафето, а след него млякото. Първото смесване ми се получи не особено убедително, но консистенцията беше окей, вкусът също. Изхвърлих я обаче, за да направя нов опит. Този път внимателно изсипах еспресото, за да запазя и кремообразния му слой и го завих с млякото по-грижливо. Дори като, че ли се получи някакъв сюрреалистичен latte art. Ставаше. Май предния път бях докарал по-добра консистенция, но и така беше по-добре от средностатистическото капучино из София. Направих още едно – беше по-добре. Щом си изпих половината :)

Всъщност още не съм хванал съвсем играта със стиймъра и резултатите ми леко варират, но вероятно това ще се случи с практиката. А най-важното е да започна да добавям грижа и любов в капучиното, защото именно там е магията. Но за тази нощ млякото ми почти свърши, а не ми се ходи отново до денонощния. Сега да видим как ще заспя след толкова кафе по никое време :) Но идеята си струваше :)

23 коментара

Leave a comment
  • Най-хубавото и най-лошото на черните студентски дни е, че ти се налага да работиш тон неща, а в моя случай – и да приготвям Капучино и Лате. Ето, че в едно нещо съм те изпреварил ;-)
    Ползвам едни метални канички като на филмчето горе, ама по-малки, може би 330 мл. Пълни се малко над 1/3 с мляко и тогава се оставя под стиймъра, който й влиза точно толкова дълбоко, колкото трябва. С други думи, съдът в който правиш млякото е важен – ако кафе машината ти не е дошла комплект с такъв, ходи си купи подходящ. За самото мляко – ползваме 3%, но само за да не пищят жените, иначе с 6% ще е още по-добре според мен. Преди да смесваш млякото в кафето, удари каничката в масата два-три пъти за да се поразбие (но внимавай, аз два-три пъти се оплисках) и после изливаш не през… чучурчето, ами на широкото, отстрани на каничката и от височко (като правиш Лате, обаче си наливаш от чучурчето).

    Упражнявай се и като си дойда ще се тровим с кафета един друг ;-)

    *Каничка: http://www.ebay.co.uk/itm/Frothing-Jug-12oz-330ml-Cappuccino-Frothing-Jug-/140694390123?pt=UK_Babay_Baby_Feeding_Cups_Dishes_Cutlery_LE&hash=item20c20a056b

  • В моите студентски години, освен че съм писал софтуер, съм рязал и лепил рекламни надписи за витрините на магазините от фолио, а дори съм бродирал със софтуерно-управляема шевна машина емблеми върху спортни облекла (до неотдавна „марковите“ анцузи, тениски, шорти и т.н. ставаха „маркови“ с бродиране на емблемите на Nike, Puma и т.н. върху тях). Така, че всички сме имали своите студентски неволи :)

    Нямам подходящ съд за млякото. Ще купя, но и с подръчни става. По-скоро подозирам стиймъра, че е малко слабичък. А иначе по италианските спецификации, млякото не бива да е повече от 3.5%. Иначе се сещам, че с по-маслено ще става по-добре :)

  • Ха, момчетата от Онда в Бизнес парка ми правят капучиното 1-към-1 с описанието на Лъчко. А старанието да се образува картинка при смесването на млякото с кафето е просто подробност в любовта ми към този начин на започване на работния ден :-)

    Всъщност за млякото ми беше мисълта и това, че не случайно винаги купувах само синята Верея :-) Не купувай разните UHT млека освен ако не ти трябва удължен срок на годност след отваряне.

  • Не знам дали просто си пропуснал да споменеш, но един от ключовите моменти за получаването на перфектна млечна пяна е температурата на млякото: винаги директно от хладилник, избягвай стайна температура. Резултатите са коренно различни.

  • @Klim, да млякото трябва да е 4-5 градуса изначално – т.е. директно от хладилника. Важно уточнение, благодаря!

  • То сега ще излезе, че правенето на капучино се учи по-бавно и по-трудно от писането на HTML/CSS… (язък за годините ми учене и опит да пропиша код, дето се вика) ;-)

    Тъй тъй, шегувам се просто… Сигурен съм, че и правенето на капучино може да бъде изкуство, и хич не много лесно… Някой ден ще почерпиш по едно капучино, и ще видим, как си задобрял! :)))

  • @Michel, то „капучино“ може да се прави и от пакетчета, ама по-добре недей… А и HTML може да се потребява от „пакетчета“. И за него важи същото :)

  • Аз бих споменал само, че както кофеина в кафето така и HTML са псевдоеуфорици. Не ми вярвате? Направете си супер хубава като дизайн HTML страница, изпаднете в еуфория от направеното (a.k.a. „телешки възторг“) и след това я визуализирайте чрез няколко мега фашън нови браузъра. Еуфорията ви ще изчезне така безследно, както ерекция в критическата. Все някой от мега фешън браузърите така ще оака визията на предизвикалата първоначално еуфория HTML страница, че ще ви трябват още няколко успешни HTML проекта, за да забравите преживяния стрес. Така е и с кафето – след първото трябва да изпивате все повече кафета, за да предотвратите изчезването на еуфорията. Аз лично спрях кафето преди около 10 години, защото ми пречеше на мисленето. Свикнеш ли с кафето, обричаш мозъка си на тотален алкалоиден контрол и ленивост. В момента без никакво кафе, само благодарение на единия правилен сън и движение, съм като багер и без химичен помощник.

  • Весо, аз мисля да живея бързо и да умра млад :) Че то и без това не остана много :)

  • Кафето/капучиното се пие за удоволствие, а схващането, че може да се ползва като „стимулант“ ми е малко странно на мен лично :)

    Иначе на някои места рисуват страхотни неща върху пяната, да ти е жал да го разбъркаш!

  • Кафето си е хубаво нещо. Ароматно, вкусно, освежаващо… няма нужда да се прекалява с дозите просто, едно кафе или две на ден… си е супер! :)

    (А HTML/CSS вече са по-лесни, модерните браузъри не са като едно време. Че дори и IE9 и IE10 вече има…) :)

  • Имаш си истинска кафе машина? И стиймър? И лаваца? И можеш да правиш хубаво кафе с плътна пяна?
    Уау, животът ти сигурно е съвършен! Заболя ме отляво :(

  • Животът ми е далеч от съвършен и кафе-машината не го спасява особено, но… продължавам да опитвам :)

  • Толкова добре го разказваш, че ми се допи капучино… а принципно твърде рядко употребявам нещо различно от силно еспресо без захар и без мляко… :)

  • Дано не ме заболи отляво, защото сигурно ще е я възпаление на пикочния мехур, я на простатата (то на нашите години… знае ли човек!)

    Иначе доброто капучино е класика, но само за хората, които обичат капучино! За мен беше интересно да видя как един Телец (принципно добър готвач, ако се вярва на зодиака) има проблем с такова елементарно в моите очи нещо, като кафето с мляко :)

  • Капучиното, застаряващ мой приятелю, е доста по-различно от кафето с мляко. Особено когато един Телец се е захванал да го прави :)

  • @yovko, @doncho:

    Кафето с мляко също е хубаво нещо… Не е като капучиното, ама трябва да се отбиете някой път да ви направя 1-2 чаши, особено ако все още имам от онова контрабандното кафе от Доминиканската република… и после ще говорим! ;)

  • И един коментар от един много, много бивш барман, далеч в студентските години (май преди повече от 17 вече…), когато нямаше нито Onda, нито Costa, нито другите вериги…

    Много е важно кафето. Винаги трябва да се прави от кафе на зърна, смляно непосредствено преди приготвянето. Всичко друго е компромис… Ако се загледате в добрите кафенета винаги до кафе-машината е и мелачката, като кафето се смила след като си поръчате – съответно нужната доза. С малките кафе-машинки и мелачки това е трудно постижимо, но има разни варианти, които комбинират в себе си мелачка и кафе-машина, което е по-приемливо.

    Надявам се да съм бил от полза :)

  • За стиймъра – ако не ти се занимава веднага с чистене, или си го забравил непочистен, потопи го в чаша гореща вода с капка веро (съвет от бивш барман).

  • Моята рецепта за капучино е много по-семпла, но и много по-скъпа. Започва с пътуване до Италия и после е лесно …
    Наистина човек трябва да стъпи в Италия за да разбере до каква степен кафето и различните начини по които се приготвя там е различно от където и да е другаде. Само преди два дни пътувайки от Австрия към къщи през Италия поръчах еспресо на мой приятел на пъврото кафене на Италианска територия където той не беше стъпвал. Въпреки, че му бяхме разправяли много за силата на тамошното еспресо ефектът беше безценен. Отпи глътка, втренчи се в чашата си и след половин минута мълчание каза: – Егати! Това е все едно съм ударил две ракии!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>