/ Лично

Мога ли за една нощ да се науча да правя cappuccino?

Преди доста години за една нощ прописах HTML, след сдъвкването на една книга. То не че е трудно. Някой ще каже, че съм компютърджия все пак и това е даже нормално… и ще е (почти), прав. Пак така преди години за една нощ предъвках основните понятия на DVB-S за да си скалъпя домашна система (признавам си и с цел хакване на канали, които исках да гледам, а нямаше иначе как). След като я направих, точно толкова бързо ми омръзна, но това е друга тема. Тук пак някой може да каже, че съм инженер и това също е нормално…

Затова тази вечер, малко преди полунощ си зададох въпроса – мога ли за една нощ да се науча да правя капучино? Изходната ми позиция, кота нула е… никога не съм правил капучино. Имам предвид истинско плътно капучино с гъста млечна пяна, което почти никъде не се среща у нас, вероятно заради непретенциозната ни обща кафе култура. Често съм се чудел баристите в кафенетата, включително тези в претенциозни места, правят ли разлика между Latte и Cappuccino? И честно казано, именно поради тази причина много рядко поръчвам нещо различно от еспресо, което не че не могат и него да объркат, но поне малко по-трудно.

И след като изрових и изчетох купчина страници по темата за около два часа. Позяпах още около час филмчета в YouTube (повече от половината, от които, също бяха много далече от истината), малко преди полунощ се занесох до най-близкия денонощен магазин и се завърнах с три литра различни видове мляко за експерименти, които вече са история.

Частта с кафето е най-лесната – 25мл еспресо си е класическо късо кафе и се прави със затворени очи. Особено с кремавата Lavazza става чудесно. Но млякото…

Първият опит беше отчайващ. Изобщо не успях да се преборя със стиймъра. Всъщност, макар винаги да е бил част от кафе-машината ми, мисля че… едва днес се запознахме един с друг по-отблизо. И научих много неща за тази иначе така простовата вещ. Три, от които особено важни – първата, че ме мрази; втората, че аз го мразя; а третата и ключовата е, че трябва да се почиства веднага след употреба преди млечната пяна по него да е засъхнала (което се случва за минутки). Дали споменах вече, че първата фаза на запознанството ни премина през етапа на взаимната омраза? Това нещо наистина ме мразеше от дъното на контейнера си за вода. Аз също. Млечната пяна стана на нещо като от веро, не се стопли изобщо и бързо заизлиза от каната.

Изхвърлих и кафето и млякото. И опитах пак. Някъде в теоретичната подготовка прочетох, че имало значение колко потопен трябва да е края на стиймъра, а на някое от филмчетата гледах, че го държат близо под повърхността на млякото. Окей, вторият опит като че ли стана по-добре, но още беше много далеч от истината. Този път поне не хабих доза кафе. Реших, че няма смисъл докато не успея да постигна този вид на млякото, който очаквам. Явно тайната беше някъде около стиймъра и… млякото, както разбрах при третия опит, когато реших да пробвам със зелената Верея с масленост 1.5%. По-дълбоко потопения стиймър разбълбуква силно млякото и прави пяната рядка, особено ако и млякото е такова. Близко до повърхността също не е добре, нещо като един сантиметър под нея май е вярната постановка. Поне с моята кафе-машина.

Петия опит направих със синята Верея с 3% масленост и с него се получи най-добре. Макар и тази с 1.5% също да е окей. Всъщност и по документация млякото за капучино се очаква да бъде между 1.5-3.5% масленост, но явно за другия производител (чието име няма да цитирам, но няма и да купувам повече) обозначенията на опаковката не са най-важното нещо. Всъщност понеже обикновено си купувам по един литър мляко никога не съм правил директни сравнения в плътността, а разликата между Верея 1.5% и другото със същата масленост са поразителни във визуалната им плътност дори.

Шестият, седмият и осмият опит бяха посветени на стиймъра, с който под натиска на телешкия ми инат, започнахме да постигаме някакво разбирателство. Целия номер в подгряването на млякото и разбиването му на пяна с помощта на парата, е всъщност това да става достатъчно бавно. И без млякото да завира. По книгите пише за 55-65 градуса, което без термометър няма как да отмеря точно, но реших че това е температура, която прави напитката топла, без да е вряла, като трябва да е напълно възможно да се консумира веднага без изчакване. И точно там някъде млякото става кремообразно, дъхаво, ароматът му се отключва, а във вкуса му се появява онази фина, естествена сладост, която си е вътре в него, без да му се слага захар. Същия сладък вкус има кожата на жена, излязла току-що от банята, преди да се посипе с козметика. Съвсем сериозно – пробвайте…

Реших, че вече е време да смеся млякото с кафе. Направих ново късо еспресо. Разбих нова порция мляко, понеже между случването на двете не бива да има голям период от време за да се слеят добре заедно. В доброто капучино няма слоеве кафе и мляко – а за да се смесят истински и естествено (без разбъркване) трябва да са приготвени заедно или веднага едно след друго. В секса мъжът и жената могат да се редуват и всичко пак да е окей, но капучиното винаги е резултат на съвместен оргазъм между кафето и млякото, и изчакванията не са полезни.

В чашата за пиене първо се слага кафето, а след него млякото. Първото смесване ми се получи не особено убедително, но консистенцията беше окей, вкусът също. Изхвърлих я обаче, за да направя нов опит. Този път внимателно изсипах еспресото, за да запазя и кремообразния му слой и го завих с млякото по-грижливо. Дори като, че ли се получи някакъв сюрреалистичен latte art. Ставаше. Май предния път бях докарал по-добра консистенция, но и така беше по-добре от средностатистическото капучино из София. Направих още едно – беше по-добре. Щом си изпих половината 🙂

Всъщност още не съм хванал съвсем играта със стиймъра и резултатите ми леко варират, но вероятно това ще се случи с практиката. А най-важното е да започна да добавям грижа и любов в капучиното, защото именно там е магията. Но за тази нощ млякото ми почти свърши, а не ми се ходи отново до денонощния. Сега да видим как ще заспя след толкова кафе по никое време 🙂 Но идеята си струваше 🙂

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Мога ли за една нощ да се науча да правя cappuccino?
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell