Момичето

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Посвещението на горния текст запазих по исторически причини. Чудех се дали да го оставя, защото не е никак актуално. Всъщност то е псевдоним, така че анонимността на дамата е гарантирана (донякъде). А и текстът стои публикуван на стария ми сайт вече трета година. Реших постепенно да местя текстовете от там в блога си, когато намеря причина, повод или желание за това. Започнах с „Ръкописа за сълзите…“ като символ на първата ми сериозна и най-тежка раздяла в живота – глуповат и наивен, но истински текст… Е, написан доста след раздялата…

    Днес реших да преместя това… Преди малко един приятел ме нарече софиянец на три години… Точно е… След по-малко от две седмици ще навърша три години тук. Всъщност малко хора знаят, че една от причините сега да живея в София бе едно момиче… което ме провокира преди три години да напиша това по-горе.

    Всъщност сега осъзнавам, че тогава съм визирал едно съвсем друго момиче, което тя дори не се опита да бъде, но това няма никакво значение. Значение има само това, което е правилно да правим заради себе си и другите – дори когато от това боли…

    Същия приятел преди малко ми подхвърли цитат от Питър Бигъл:

    Добри краища не съществуват. Защото никога нищо не свършва.

    Ако го погледнем от друг ъгъл – никога нищо не може да свърши и зле… по съвсем същите причини :)

  2. Привет Йовко,

    За едно си прав и то е, че дори не опитах да бъда това, което поиска, а може пък и да съм била, но моментът да не е бил подходящ. Тук е мястото да ти се извиня, доста време мина… да си кажа честно не съжалявам, че съм била мотивацията за идването ти тук – в София, защото по всичко личи, че е било добра крачка в позитивна посока.
    Желая ти много щастие и успехи, със сигурност ти си от малкото хора, които заслужават това. Аз… без да искам да те ангажирам… ще предложа да пием по кафе, защото приятелството винаги има нужда от втори шанс, ако пък не го заслужавам /което е напълно възможно от твоя гледна точка/ със сигурност не съм сгрешила, когато казвам „Извинявай“ на човек, когото нараних /причините не са важни/.
    Успех!

  3. Здравей, Essy!

    Няма нужда от извинения! Всеки има право на това да бъде себе си. И ако това е бил твоят избор, той си е струвал раните – моите, твоите, общите, различните… Често ми се случва напоследък да се размислям над това, че неща, които съм оценявал като правилни, се обръщат срещу мен или пък правя „грешки“, които после се оказват правилният избор. Някак семплата схема правилно-неправилно не пасва към твърде комплексния свят наоколо.

    Можем да пием кафе по всяко време, особено ако оставим настрана вина, рани, болки и други подобни. Мобилният ми телефон отговаря на същия номер, ако го пазиш, ако не – email-а ми стои на първа страница на този сайт долу, вляво. Вярно, че съм blogger, но чак уговорка за кафе през сайта ми… дори на мен ми идва в повече :)

    Изчезвам към Полша за около седмица, обаче…

  4. Приятно изкарване в Полша или по-скоро успешна работа. Телефона ти не го пазя /нали знаеш как се крадат апарати, на мен два ми свиха:“)/ICQ-то ми обаче е същото по него можеш да ми изпратиш номера си и да се видим в удобно и за двама ни време. Обещавам да не правя разбори, макар да не ми е в стила, но пък можем да пофилософстваме над нещата от живота, наистина се радвам, че ми отговори!
    Поздрави: Преслава

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: