Моят избор

Никога досега не съм декларирал за кого съм гласувал или за кого бих гласувал. Въпреки, че никога не съм крил антипатията си към идиотщината в българската политика и администрация. Презумпцията ми да не го правя е, че считам, че всеки би следвало да гласува с чисто съзнание и със собствена рационална преценка. Знам че това рядко се случва в главата на българския избирател и въпреки това… той трябва да порасне сам… Надявам се… все някога…

Този път обаче ще кажа кой е моят избор. Ще го направя, защото считам, че мислещите трябва да казват какво мислят и защо мислят така. Защото това също е форма на поемане на гражданска инициатива и отговорност.

Ще кажа и защо Мартин Заимов е моят избор. Защото е от малобройния отбор на мислещите, а това е и моят отбор. Защото е моят кандидат – защото за първи път от много време насам имам за кого да гласувам със „ЗА“, а не с най-малкото „ПРОТИВ“. Защото българската политика има нужда от катарзисно пречистване от марионетките и кукловодите им, от нови и много мислещи хора. И защото все някой ден България трябва да започне да мисли, когато избира.