Мързел

Във вторник вечер е последното представление на „Камината“. Това е последният шанс на всички от София да гледат пиесата. Правя каквото мога за представление в Пловдив през април, но още нищо не е сигурно за жалост.

Готов съм и с лекцията по TCP/IP и networking за утре в ТУ – дано да си намеря приказливото настроение – днес Жоро направи двучасова лекция като песен за PostgreSQL.

Иначе днешния ден мина под слогана да живее мързела. Единственото, което направих днес бе да се занеса до Конференцията на linux-bg.org и след това да мина да си backup-на около 4 GB данни от изминалите 2 години, които стояха на диска на elara и които навярно ще опека на някое DVD. Докато чаках да се преточат през USB-то към външния диск, се замислих колко много от тях няма да ми потрябват никога. А пък колко много усилия, нерви или време са ми стрували някои други от тях – без значение дали са били просто писма, някакви скриптове или събирана документация.

Докато на екрана течеше какво върши в момента tar командата, пред очите ми се точеха заглавия на стари снимки, на писма, на забравени вече (или недовършени) проекти, към които никога няма да се върна. Време, към което никога няма да се върна… Време, усилия, парченца живот, които се побират на едно DVD… което в момент на безразличие просто можеш да прекършиш на две…