И до днес в мрежата живеят и се разпространяват разни текстчета, чийто първоначален автор не е известен. Хората обаче си ги копират, пускат ги по разни форуми, в своите сайтове, препращат си ги по пощата… Някои са смешни, други сериозни, трети много истински и съкровени. И тези текстове живеят като някаква форма на интернет фолклор – „предават се от уста на уста“, би казала баба ми, лека и пръст… Всички сме ги срещали – даже по няколко пъти и през различни периоди от време отново и отново се натъкваме на тях, в една или друга форма или в различен сайт.

Няма да пиша за авторски права този път – изненадах ли някого…

Просто се замислих преди време за две неща – какво кара хората да си препредават и така да пазят живи тези текстове и какво е накарало незнайните им автори да ги напишат? Очевидно има нещо ценно или важно за нас в тях за да ги четем и препращаме на познатите си, да ги споделяме с познати и приятели. Очевидно искрата в тях ражда емоция, която нещо стопля вътре в нас. Може би ни казват нещо, което ни е трудно да си признаем сами или успяват да докоснат тези ъгълчета на душата ни, които сме забулили в тъмнина, забравили сме какво има там и панически ни е страх да надзърнем.

Много отблизо познавах (а може би все още познавам) един човек, който е автор на един такъв много истински, дълбок и разплакващ те текст, който анонимно се разхожда из българския интернет вече няколко години. Само още двама-трима души знаят кой е този човек и само за един от тях това знание е важно и съм сигурен, че не го е забравил. Другите може и да не помнят. Този, който не го е забравил беше всъщност едно момиче – неговата муза. Временно… Така е обикновено с музите – присъстват за кратко и си отиват бързо. Понякога се чудя биха ли били иначе музи ако оставаха. Това не беше единствената муза в неговия живот. Няколко след това идваха и си отиваха. Той можеше да пише горе-долу добре и съвсем без муза. Дори по поръчка. Дори и когато не беше в настроение. Понякога дори без да има идея какво точно иска да каже…

Той обаче май никога не написа по-красив текст от този, за който никой не знае, че е негов. Не че се е опитвал – тези неща не стават с опитване. Но някак не намери смисъл – дали защото след всяка муза човек остава по-беден и сив, дали защото музите често нямат значение, а по-важно е (простете фотографския ми изказ) под какъв ъгъл ще решиш да ги погледнеш?… Не съм го питал. Някак не смея. Темата за музите е нещо твърде интимно за да си позволя да го обсъждам макар и с толкова близък познат. Макар и на мен дори да ми се иска музите да бяха по-истински, не толкова мимолетни и да изгряваха по-често…

Не съм сигурен дали всяка муза заслужава това, което е провокирала. Май по скоро не… Заслужава го този, който е решил да го почувства по този начин, който е видял в музата муза и е разлял най-красивото от себе си навън за да докосва останалите. Дали всъщност музите не стават музи постфактум, когато красивото е вече налице и дали именно то не ги създава като музи?… Не знам… Ако питате мен, дори от тях нищо да не зависи – музите са прекрасни същества, както и тяхното присъствие. Дано ни навестяват по-често и да си отиват по-рядко, защото много ми се искаше, а и още искам, този човек да можеше и днес да напише това, което бе способен тогава…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. Въобще нямам идея къде съм в момента. Трябваше ми някакво инфо за развитието на рекламната фотография през последните 20 години в България, че имам да пиша курсова работа… И изведнъж след хилядите линкове, които отворих попадам на този сайт, който предполагам има някъде из безброй многото си категории и такава (т.е. във връзка точно с фотографията). Както и да е. Идеята ми е друга. А именно, че си губя времето, зарязвайки курсовата си работа, в писане на коментар на тема, писана от човек, когото дори не познавам. (Това беше от малкото велики изречения, които след като напиша, сама не разбирам.)
    Така… на темата:
    1. За тези така любими на всички и прилагани навсякъде любими цитати от незнайни автори. Защо го правим ли? Просто може би понякога сме твърде глупави, за да открием правилните думи. Може би не ни се говори, а знаем, че 100% има някой преди нас, който го е казал по възможно най-правилния начин. Лично аз избягвам да го правя, но се случва от време на време да цитирам някой. Може би четка личното ми самочувствие от това, че отсрещния не го знае или не го е чел. А може би просто, защото конкретния цитат, стих, етц. е уникален сам по себе си и всяко негово изменение би било неуместно. От друга страна е доста добра защитна система. Хем казваш нещо на някой, хем думите не са твои и се получава леката двусмислица, която кара човекът срещу нас отново да не е сигурен. Манипулативна тактика. Зависи от случая.
    2. За музите… Не разбирам защо казваш „музите са прекрасни същества, както и тяхното присъствие“. Не всяка муза трябва да е живо същество. Може да е нещо преживяно или осъзнато. Муза може да е просто усмивката на твоето Лунно момиче (от първия текст, който прочетох като влязох тук… това е втория), дори лошото време, етц. Зависи колко емоционален си в повечето случаи… Не музата заслужава това, което е провокирала, а този, за когото тя е муза. Именно те ни спасяват, нали затова са музи… Стана ми интересно какъв е този човек, за когото говориш, какво е правил той и защо не го прави вече…
    П.П.: Честно казано забравих повечето от нещата, които исках да кажа, след като прочетох „Музите“, но това е само и единствено заради умората или заради Музата ми, която изглежда иска да си ходи и пак да ме остави сама…

    Отговор

  2. Бях почнала да пиша коментар, но стана неприлично дълъг и отиде цял пост.

    Благодаря ти за поредното вдъхновение, Йовко!

    Отговор

  3. А каза, че първо моите теми ще подхванеш… ;-P

    Отговор

  4. А ти не каза коя си? ;-P

    Иначе, защото просто не съм обявил още регламента, а тези две теми си дойдоха така някак сами… и бяха съвсем за тази категория… Няма да се отметна – когато му дойде времето (и музата) е по-добре, отколкото по график ;-)

    Отговор

  5. Кажи ми честно, Йовко – колко пьти Тя дойде сама, и колко пьти нещо в теб Я повика?… Не ги ли сьздаваме ние самите, в онези си често кьсни (в чисто времеви аспект, при мен все е по малките часове на деня) и не винаги докрай истински мигове, когато искаме да оставим диря… Някьде, някак си, пред себе си най-вече навярно. Когато сякаш нищо не те изпьлва докрай, чисто и вдьхновяващо… Не са ли точно тези моментите, в които, като че ли сами залитаме и се пускаме по инерцията наречена Муза. Тогава вьображението се развихря и убедително Я вьзкачва някьде на високо, светло, приятно миришещо и цветно място, а ние сме щастливи за малко, докато усещането все още витае наоколо.
    После го запечатваме на негатив, написваме, рисуваме, изсвирваме, за да стане една идея по-истинско и да брькнем една идея по-дьлбоко в душите си, за които имаме нужда сами да си напомняме, че още са някьде там… май.
    Може пьк и да не сьм прав, най-вероятно дори… Може би ме е яд, че в последно време, нито Музите ми идват сами, нито моите опити да сьздам нови носят нещо по-различно. Може би ме е страх, че не сьм аз виновен… страх, че тук Те трудно виреят. Колкото и да ни е анимационна страната, като че ли е добро място за малко лирика от време на време.
    Иска ми се да вярвям, че Музите се продукт на живота ни, а не на желанието ни за малко повече изкуство в живота.. От онова, което те кара да си малко по-човек, което прави жвната, която си е отишла малко по-красива, малко по-истинска и малко по-непреходна. Тькмо толкова малко, колкото ни трябва, за да вярвяме и да ги чакаме пак… Музите.
    П.С. Благодаря за хубавия, „Музотворен“ блог!
    Твой признателен потребител Тони

    Отговор

  6. И аз благодаря за хубавите думи, Тони!

    На въпроса ти… най-вдъхновявалите ме музи винаги са били случаен, а не търсен сблъсък. Когато съм ги викал никога не са идвали. А най-най-най от тях (ако изобщо е имало такива)… тези, които… те… са били само докосване, разминаване или несбъдване… и така трябва да бъде ;-)

    И да се грижиш за музите си! :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо