Музите

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Въобще нямам идея къде съм в момента. Трябваше ми някакво инфо за развитието на рекламната фотография през последните 20 години в България, че имам да пиша курсова работа… И изведнъж след хилядите линкове, които отворих попадам на този сайт, който предполагам има някъде из безброй многото си категории и такава (т.е. във връзка точно с фотографията). Както и да е. Идеята ми е друга. А именно, че си губя времето, зарязвайки курсовата си работа, в писане на коментар на тема, писана от човек, когото дори не познавам. (Това беше от малкото велики изречения, които след като напиша, сама не разбирам.)
    Така… на темата:
    1. За тези така любими на всички и прилагани навсякъде любими цитати от незнайни автори. Защо го правим ли? Просто може би понякога сме твърде глупави, за да открием правилните думи. Може би не ни се говори, а знаем, че 100% има някой преди нас, който го е казал по възможно най-правилния начин. Лично аз избягвам да го правя, но се случва от време на време да цитирам някой. Може би четка личното ми самочувствие от това, че отсрещния не го знае или не го е чел. А може би просто, защото конкретния цитат, стих, етц. е уникален сам по себе си и всяко негово изменение би било неуместно. От друга страна е доста добра защитна система. Хем казваш нещо на някой, хем думите не са твои и се получава леката двусмислица, която кара човекът срещу нас отново да не е сигурен. Манипулативна тактика. Зависи от случая.
    2. За музите… Не разбирам защо казваш „музите са прекрасни същества, както и тяхното присъствие“. Не всяка муза трябва да е живо същество. Може да е нещо преживяно или осъзнато. Муза може да е просто усмивката на твоето Лунно момиче (от първия текст, който прочетох като влязох тук… това е втория), дори лошото време, етц. Зависи колко емоционален си в повечето случаи… Не музата заслужава това, което е провокирала, а този, за когото тя е муза. Именно те ни спасяват, нали затова са музи… Стана ми интересно какъв е този човек, за когото говориш, какво е правил той и защо не го прави вече…
    П.П.: Честно казано забравих повечето от нещата, които исках да кажа, след като прочетох „Музите“, но това е само и единствено заради умората или заради Музата ми, която изглежда иска да си ходи и пак да ме остави сама…

  2. А ти не каза коя си? ;-P

    Иначе, защото просто не съм обявил още регламента, а тези две теми си дойдоха така някак сами… и бяха съвсем за тази категория… Няма да се отметна – когато му дойде времето (и музата) е по-добре, отколкото по график ;-)

  3. Кажи ми честно, Йовко – колко пьти Тя дойде сама, и колко пьти нещо в теб Я повика?… Не ги ли сьздаваме ние самите, в онези си често кьсни (в чисто времеви аспект, при мен все е по малките часове на деня) и не винаги докрай истински мигове, когато искаме да оставим диря… Някьде, някак си, пред себе си най-вече навярно. Когато сякаш нищо не те изпьлва докрай, чисто и вдьхновяващо… Не са ли точно тези моментите, в които, като че ли сами залитаме и се пускаме по инерцията наречена Муза. Тогава вьображението се развихря и убедително Я вьзкачва някьде на високо, светло, приятно миришещо и цветно място, а ние сме щастливи за малко, докато усещането все още витае наоколо.
    После го запечатваме на негатив, написваме, рисуваме, изсвирваме, за да стане една идея по-истинско и да брькнем една идея по-дьлбоко в душите си, за които имаме нужда сами да си напомняме, че още са някьде там… май.
    Може пьк и да не сьм прав, най-вероятно дори… Може би ме е яд, че в последно време, нито Музите ми идват сами, нито моите опити да сьздам нови носят нещо по-различно. Може би ме е страх, че не сьм аз виновен… страх, че тук Те трудно виреят. Колкото и да ни е анимационна страната, като че ли е добро място за малко лирика от време на време.
    Иска ми се да вярвям, че Музите се продукт на живота ни, а не на желанието ни за малко повече изкуство в живота.. От онова, което те кара да си малко по-човек, което прави жвната, която си е отишла малко по-красива, малко по-истинска и малко по-непреходна. Тькмо толкова малко, колкото ни трябва, за да вярвяме и да ги чакаме пак… Музите.
    П.С. Благодаря за хубавия, „Музотворен“ блог!
    Твой признателен потребител Тони

  4. И аз благодаря за хубавите думи, Тони!

    На въпроса ти… най-вдъхновявалите ме музи винаги са били случаен, а не търсен сблъсък. Когато съм ги викал никога не са идвали. А най-най-най от тях (ако изобщо е имало такива)… тези, които… те… са били само докосване, разминаване или несбъдване… и така трябва да бъде ;-)

    И да се грижиш за музите си! :-)

Read Next

Default featured image

Дъжд

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: