Тук рядко публикувам неща, които не съм писал аз. През годините са ми гостували няколко текста, но наистина се случва много-много рядко. Наскоро получих нещо от близка приятелка, което реших да пусна (с позволението и, разбира се):

харесва ми
как пишеш
напоследък.

често,
повече,
по-смело.

сякаш
преоткриваш секса
между душата си и думите.

и писането ти
е на пулсации,
като оргазъм,

но по-хубаво.

защото очевидно
времето и стреса
не го ограничават

вече.

това е фаза,
трансформация,
етап.

и блясъкът
е от околоплодните води
на какавидата.

отново
се превръщаш
в себе си.

красиво е.
има вкус на пролет.
на слънце. на роса.

устните на приятелите ти
бяха вече напукани от жажда.
добре дошъл.

липсваше.

Благодаря, Алекс! И аз си липсвах на себе си! :)

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Хубаво е..и доста различно от тийн стихчетата, които ми попадат последно време.

    Отговор

  2. oставя те без думи. но с усмивка. страхотно е!

    Отговор

  3. Балансът във Вселената се установи отново, след като твоят блог пак „живна“ и сега почти няма ден, дето да пропуснем да те четем! ;)

    (а стихчетата са супер, браво на Алекс!)

    Отговор

  4. Много хубаво. И много вярно. :)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *