Тук рядко публикувам неща, които не съм писал аз. През годините са ми гостували няколко текста, но наистина се случва много-много рядко. Наскоро получих нещо от близка приятелка, което реших да пусна (с позволението и, разбира се):

харесва ми
как пишеш
напоследък.

често,
повече,
по-смело.

сякаш
преоткриваш секса
между душата си и думите.

и писането ти
е на пулсации,
като оргазъм,

но по-хубаво.

защото очевидно
времето и стреса
не го ограничават

вече.

това е фаза,
трансформация,
етап.

и блясъкът
е от околоплодните води
на какавидата.

отново
се превръщаш
в себе си.

красиво е.
има вкус на пролет.
на слънце. на роса.

устните на приятелите ти
бяха вече напукани от жажда.
добре дошъл.

липсваше.

Благодаря, Алекс! И аз си липсвах на себе си! 🙂