Тук рядко публикувам неща, които не съм писал аз. През годините са ми гостували няколко текста, но наистина се случва много-много рядко. Наскоро получих нещо от близка приятелка, което реших да пусна (с позволението и, разбира се):
харесва ми
как пишеш
напоследък.често,
повече,
по-смело.сякаш
преоткриваш секса
между душата си и думите.
и писането ти
е на пулсации,
като оргазъм,но по-хубаво.
защото очевидно
времето и стреса
не го ограничаватвече.
това е фаза,
трансформация,
етап.и блясъкът
е от околоплодните води
на какавидата.отново
се превръщаш
в себе си.красиво е.
има вкус на пролет.
на слънце. на роса.устните на приятелите ти
бяха вече напукани от жажда.
добре дошъл.липсваше.
Благодаря, Алекс! И аз си липсвах на себе си! :)
Хубаво е..и доста различно от тийн стихчетата, които ми попадат последно време.
oставя те без думи. но с усмивка. страхотно е!
Балансът във Вселената се установи отново, след като твоят блог пак „живна“ и сега почти няма ден, дето да пропуснем да те четем! ;)
(а стихчетата са супер, браво на Алекс!)
Много хубаво. И много вярно. :)