Това на снимката е ремък за фотоапарат. Емблематичен за марката върху него. Един от най-скъпите. Струва цели 30 долара. Без транспорта от Щатите, който може да дойде още толкова. Когато го купувах, нямаше лесен начин да си го намериш в България. Човек прави всякакви глупости, когато е влюбен.

Този ремък е почти единственото, което ще ми остане за спомен от голямата ми (почти 15-годишна) любов към Nikon. Бранд, към който едва ли някога ще бъда безразличен. Най-малко заради мечтите и трепета, които всичките тези години с Nikon ми донесоха. И заради разочарованията, разбира се, защото във всяка любов има поне супена лъжичка разочарование. Може би за да научиш нещо, или да я усетиш и запомниш истински.

Ремъкът може би далеч не е най-романтичния спомен, който да оставиш за себе си. Но пък е напоен със символика. Някак… особено ако имаш куража да си болезнено откровен към себе си. Защото всяка любов заслужава поне една гола откровеност.

Но този пост не е за Nikon, нито за ремъците… нито дори за любовта… Защото за любовта не се пише, ако вместо това можеш да я изживееш. Идва тихо и внезапно… или разцъфва постепенно. И в един момент разбираш, че всичко има значение. И си струва. И си е струвало. Дори сивотата на миналото. Защото винаги има утре, бъдеще и нова любов. И е вълшебна. Стига да я забележиш. Навреме.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

12 коментара

  1. А и понякога новата любов се казва Фуджи… :)

    Отговор

  2. Само новият ми апарат се казва така :)

    Отговор

  3. Много добре знаеш, че нито идеалната марка, нито последната любов са цели, те са пътуване, което продължава ;)

    Отговор

  4. Първо, честит ти Fujifilm X-Pro! :)

    Второ, Никоните ти бяха страхотни ама много тежки за леки разходки… Може би сега снимането ще е по-леко… :)

    Трето, много правилно си писал за любовта… :-)

    Отговор

  5. Не разбрах само, откъде тръгна този слух, че съм си купил X-Pro – може да е обикновена сапунерка :) Или Canon ;)

    Отговор

  6. Или X100… ;-)

    Ама ти пък сега, ще ни убеждаваш, че горния кадър със сапунерка си го направил… хехе. То си личи че не е сапунерка… X-Pro1? ;-)

    Отговор

  7. Кадрите ми обикновено си имат EXIF, не мога да отричам за камерата. А и вече се издадох anyway… преди пост-два :) Шегувам се. Ама не подценявай сапунерките – особено напоследък… Особено някои. Особено някои на Fujifilm ;)

    Отговор

  8. Fujifilm X100 не е сапунерка… това си е истински фотоапарат с голяма матрица и хубав светлосилен обектив… (просто не му се сменят обективите). :-)

    А за X-Pro1 честито! (То пък и кога си крил, че това е твоята нова фотографска любов… ;-) Сигурен съм, че ви чакат много хубави моменти заедно!

    Отговор

  9. Fujifilm X10 обаче е. А може да измете пода с претенциите на доста сапунерки, че и по-горен клас апарати, ако погледнеш на какво е способна тази играчка…

    Отговор

  10. Само ще отбележа, че ми харесва с какво настроение е пропита публикацията. И честито отново за камерата :-)

    Отговор

  11. Ясно, че е Фуджи, но и Canon да беше, нямаше да се учудя.
    И аз искам лек апарат, и хубав. Евтин го пропускам… то май няма такава комбинация.

    Отговор

  12. Последното нещо, което ми е харесало и на него е пишело Canon, e на около и повече от 40 години – Canonet.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо