Обича ме, не ме обича...

Много пъти съм се замислял какво ще се случи, когато влиянието на блогосферата започне да има значение и да конкурира mainstream медиите. Защото блогосферата или поне някои блогове вече правят подобна стъпка от своето развитие. В онзи другия свят вече започнаха да се случват неприятни неща – съдебни дела, заплахи, сваляне на материали и статии, извънсъдебни „споразумения“. Корпоративните инстументи и пари могат да постигнат чудеса в свят, който не цени свободата си като нашия, и е дефинирал ценоразпис за всякакви морални бариери. За съжаление трябва да съм голям наивник да си мисля, че това ще ни се размине тук в България.

Благодарение на популярността на моя блог често получавам молби да публикувам някаква новина или поне да насоча вниманието на хората към статия или тема. Понякога ги изпълнявам – в общия случай ако са с некомерсиална цел или третират обществено-значима дискусия. Такива молби са ми отправяни от отделни познати или непознати ми хора, от името на non-profit организации, дори и от политически формирования напоследък. Често в коментарите ми се появява и прикрита форма на реклама, която обикновено филтрирам и читателите ми не виждат. Не говоря за SPAM, а за съвсем невинен коментар, който примерно съдържа препратка към нечий продукт.

Преди да продължа искам да публикувам тук едно писмо, което получих наскоро и чийто автор и тема ще оставя неразкрити. Няма да коментирам конкретния случай, а тенденцията, чийто изразител е и този пример. Избрах го, защото е възможно най-позитивното и най-невраждебното, въпреки емоционалността, с която е наситено. Забележете и че писмото е лично и не изразява корпоративната позиция на засегнатата страна. Публикувам го със съкращения и редакции с цел да запазя анонимността на автора и да конкретизирам същината на това, за което смятам да поразсъждавам…

Здравей Йовко,
Пиша ти относно публикуван от теб материал за XXXXXXXXXXXXX на твоя блог yovko.net
Спомням си те много добре, защото ти си популярна в някои среди личност. Всъщност съм присъствала на няколко мероприятия, организирани от теб за свободния софтуер. Аз съм почитател и ползвател на такъв тип софтуер. Искам да ти кажа, че се възхищавам на теб и хората като теб, които твърдо отстояват идеята за свободен софтуер и свободата (на софтуер, на избор и т.н.) като висше право.
Сега си представи за момент как се почувствах аз, когато прочетох нищожната (и не особено позитивна, а пък изобщо да не говорим за изчерпателна) информация за XXXXXXXXXXXXX, която си публикувал на сайта.
Три години работя за тази фирма и за нейната идея. Без извинение съм си скъсала задника да обяснявам какво е това нещо XXXXXXXXXXXXX и има ли то почва у нас. Работила съм една година в Call Center и за тази една година съм провела над 35 000 разговора с клиенти, на които съм изтъквала ползите и предимствата на XXXXXXXXXXXXX.
И изведнъж попадам на твоя материал. Може би ще се попиташ, какво пък толкова съм написал, че тая така ми реагира. Всъщност проблема не е какво си написал. Проблема е следния – ти си супер популярен човек сред твоите среди, а именно какви са твоите среди – млади хора, компютърни специалисти, над средното ниво на интелигентност и над средните доходи за населението, хора които пътуват и които пазаруват в интернет, т.е. таргет групата за XXXXXXXXXXXXX. И ти, популярния човек, казваш на тази таргет група, съветваш тази таргет група да не ползва XXXXXXXXXXXXX.
Абе честно казано, много ме разочарова и се чувствам лично обидена от теб.
Това е.
Желая ти успех във всички добри начинания и ти препоръчвам да си обновиш информацията за XXXXXXXXXXXXX, защото всичко, което е писано там много отдавна е далече от истината. Или ако не ти се занимава да посочваш по-истинна информация, направо я махни от там.

Навярно не е трудно да се познае какво ме подразни най-много – инерцията на корпоративното мислене (макар и лично изразено) и съвета да сваля публикувани от мен твърдения. Моето право на лично мнение (дори да допуснем, че е погрешно) е моментално загърбено.

Блоговете са израз на лична позиция. Точка. Това е първозначна истина – те не съществуват за да прокламират или да очернят някого или нещо, а просто записват мислите на авторите си. Тези мисли няма как да се харесат на всички – ако напиша, че обичам Пепси, най-вероятно Кока-кола никак няма да е щастлива от този факт, но аз какво да направя ако наистина предпочитам Пепси – възможно е дори и да не знам точно защо. За много от изразените позиции повечето блогъри са просто потребители – те не вникват в същината на детайлите и споделят своите предпочитания – няма как с това да не повлияят на публиката си. И това е нормално – ние си влияем непрекъснато… в стълкновенията си в автобуса, в разговорите си в коридора и т.н.

Да – блогът може да е страшна сила и да влияя на адски много хора – само, че това влияние не е еднозначно. Блогът представлява различна медия – хората, които четат Труд или гледат сутрешните блокове на телевизиите обикновено са тези, които се влияят от това или онова. Те са склонни да се поддават на манипулация. Тези, които четат блогове са далеч по-качествена публика – тя избира – тя вече е избрала да чете или да не чете някакъв блог, съответно тя има и опцията да вярва или да не вярва на написаното. Има правото на избор да се съгласи с тезата на автора или да я отрече.

Ако принципно харесвам един блог и споделям 90% от възгледите на автора му, това не значи, че ще се доверя на всяка негова теза ако тя не fit-ва на моите разбирания, макар и това да се случва само с 10-процентна вероятност. Т.е. аз избирам дали да се повлияя или не.

Ако аз все пак не подбирам това, което чета или се поддавам на манипулации, то проблемът е, че аз не съм надраснал нивото на средностатистическия читател на Труд. И всъщност нямам особен смисъл освен като статистическа единица. Блоговете като явление имат за цел да възпитават по-различен тип Интернет потребител – те не просто са динамично съдържание в Интернет – те възпитават динамичен тип потребител – интерактивен читател с позиция. Не случайно повечето блогове допускат коментари под статиите си.

Аз винаги съм гледал на моят блог като на лично пространство. Някакво виртуално продължение на моето „вкъщи“. И вкъщи рядко си купувам Каменица например, въпреки че съм пловдивчанин и имам много приятели или колеги там. Нямам точно идея защо, но ми допадат някои други бири. Което не означава, че призовавам да не се пие Каменица – напротив – явно е чудесна бира и си има своите почитатели. Предпочитам този или онзи хляб, салата, марка бърбън или каквото там ви хрумне. И някой ден със сигурност ще напиша и нещо за тях. Това може да бъде изтълкувано като реклама или антиреклама, но то всъщност е мое лично предпочитание, мнение, позиция и т.н. Тълкуванието не е мое – то е оставено като избор на публиката ми. Ако някой реши да се съгласи то навярно е, защото и той мисли като мен или има подобни вкусови рецептори, а не защото аз съм му повлиял.

Това, че съм популярна личност по никакъв начин не ми отнема правото на личен избор и позиция – дори и погрешна такава. Съществуването на блогове е именно хак в съвременното общество, който дава възможност не хората да бъдат водени за носа, а да им бъдат предоставяни позиции, сред които те да се ориентират и сами да избират коя им допада. И да има куража да не води война, а да се напасва. Причините някой да не харесва някой продукт най-вероятно са вътре в самият продукт, а не в мнението на някой популярен блогър. Аз съм сменял обслужващата ме банка, само защото ми връчиха дебитна карта с такъв ужасен дизайн, че всеки път изпитвах вътрешен дисбаланс като я зърна в портфейла си. Едно чисто емоционално решение – възможно е това да е била чудесна банка и да съм разполагал с невероятни условия към тази карта. От рационална гледна точка това може и да е погрешно решение, но всеки има право и на своите грешки.

Mainstream медиите винаги са допускали чрез финансови инструменти ласкави или негативни публикации. Не мога да бъда сигурен, че това няма да се случи и с блогосферата или с някои блогове, защото корпорациите, а и политиците или любителите на силови методи няма как да бъдат укротени, освен чрез промяна в мисленето, но това което прави силни блоговете и медиата Интернет всъщност, е необхватността, която обезсмисля усилията на която и да е корпорация. Те могат да се справят с неудобни единици, но е и с неудобно множество с неясен обхват и размери.

Иначе казано пак си говорим за поредната битка за опазване свободата на словото, и то навярно от такива, които принципно и се пишат защитници…