Охлювите не могат да скачат
В късните ми тийнейджърски години една девойка, която харесвах, ми обясни, че съм бил много мил, внимателен и грижовен с нея, но това било обичайно и естествено за мен да съм такъв, а тя решила да избрере друга опция, понеже конкурентът бил пълно дърво, но полагал огромни усилия да се промени и това му старание било толкова мило и впечатляващо… Присвих рамене, оставих пари за сметката и я оставих с умиленията и в кварталното кафене. Като се прибрах вкъщи, разлистих някаква книга, която бях купил наскоро, и една от главите започваше с цитат от източен мъдрец, който гласеше нещо като „Хората не забелязват, че орелът лети високо в небето, но ще аплодират всеки магьосник, който успее да ги заблуди, че охлюв може да подскочи.“ Тогава се усмихнах на иронията на момента, но всъщност ще ползвам този неточно преразказан цитат като увод на друго, далеч по-малко сантиментално продължение…
Поводът е повсеместното мрънкане за листите на Реформаторски блок. Както и повсеместното мрънкане по повод Реформаторски блок по принцип. Защото очевидно нечии идеалистични представи за нещата не са се сбъднали на 200%. Спестих ви/си едно публично избухване след отминалите избори за Европарламент, за жалост не си спестих личните препирни, с които си обтегнах отношенията с доста близки и ценени от мен хора. Защото като представител на Реформаторски блок имах възможността да наблюдавам от първо лице изборния ден, активността, хората… и това, което ме шокира и отчая, бе, че в Центъра на София, буквално на пъпа на столицата, младите гласоподаватели бяха осезаемо малко. Възрастните гласуваха с патерици, с два чифта очила, едва стоящи на краката си, но бяха много повече. И всичко това след почти година неспирни протести срещу статуквото. Спестих го, защото щях да споделя толкова смешно-тъжни детайли, че щях да налея още вода е мелницата на отчаянието – като например, че в моята секция комисията не беше наясно как точно се броят преференциите, и че трябваше да се намеся изрично да следят дали номерчето на бюлетината съвпада с това на кочана и след като човекът излезе от тъмната стаичка, а не само преди това. И обяснявах минимум 5 минути преди първият от комисията да загрее бавно защо е нужно това…
Иначе – аз вече съм на 40 – от всички представители, застъпници, наблюдатели и членове на комисии имаше само един по-млад от мен – четеше книга през цялото време (все е нещо – другите четяха „24 часа“ и решаваха кръстословици) и проведе точно един телефонен разговор, в който уточняваше кога и къде ще му бъде платено, че е жертвал деня си.
След изборите се наслушах на иронични бележки кой, защо и как не бил гласувал – и беснеех… вътрешно и външно… Сега съм в отпуска, но отново беснея, четейки реакции на хора, които не зная дали дори са се замисляли някога какво означава да съгласуваш дори едно общо становище между повече от три различни субекта и какви усилия и компромиси стоят зад това. Иначе, разбира се, че е по-лесно да мрънкаш – че някой не ти е представил идеалната листа, перфектния кандидат, в перфектния контекст… Само че политиката е изкуство на компромиса… много често изкуство на възможния компромис! А изборът е винаги ограничен. И всяко друго очакване е просто детинско или най-малкото незряло.
Иначе наскоро на вътрешното гласуване на кандидатите на ДСБ (и в моята организация, и после в района ми) се обърнах и огледах залата и се запитах нямаме ли още по-добри кандидати, но тези бяхме посочили, тези не се бяха отказали, подредих ги според своите преценки (в ДСБ се гласува вътрешно със сложна преференция за абсолютно всеки – подреждаш ги по предпочитание) – тези, които прецених за неподходящи, просто сложих последни. Иначе ми се искаше и в залата да има повече по-млади от мен хора, но уви, преобладава достолепието на беловласите, на които сигурен съм също им се иска да има повече по-млади от тях… Иначе ми се искаше в моята организация на ДСБ да не сме само двама до 40 години… Искаше ми се на първата ни среща на да го нарека локалния изборен щаб в моя район преди 2-3 седмици да не бяхме се събрали само от ДСБ и един човек от НПСД (единственият им член в района). БЗНС нямат организация в нашия район – тях не ги броим, но… иначе и вие сте чували, че в Реформаторския блок не са само ДСБ и НПСД, нали… дано останалите не са заети с нечия друга кампания. Искаше ми се, като започне след няколко дни новата кампания, да има повече доброволци и да не се чудим кого и къде да клонираме, за да има хора навсякъде за всичко. Искаше ми се Зелените да бяха поузряли поне малко, но… уви… иска ми се, но… с това разполагаме… И ще направим добра кампания сигурен съм!
Искаше ми се поне някаква част от тези мрънкащите, които иначе мрънкат от позицията на незадоволени симпатизанти или проекто-симпатизанти, да бяха почукали на някой щаб и да кажат „Добър ден! Мога ли с нещо да помогна?“ и да вкусят нещата отвътре… Защото политиците не се доставят по каталог от Amazon, те се създават и избират от всички нас. Партиите и организациите също се създават от хората. Иво Божков, когото избрахме за човек на годината преди време, беше издигнат за кандидат-депутат от ДСБ в моя район… Но защо не бяхте повече в залата тези, които да гласуваме да бъде по-напред в списъка? Нямаше ви. Мнозина харесваме Радан Кънев, но той не може да оглави всички листи, а и замисляте ли се понякога какво му струва да бъде дори само начело на ДСБ и да се бори дори само за вътрешнопартийното общо становище. Наистина ли вярвате, че няма вътрешнопартийна опозиция – и в хубавия, и в не толкова приятния контекст? И дали бихме имали шанса да имаме втори Радан, ако някой ден и той се обезвери и се откаже?…
Много е лесно да си белоснежно чист и еталонно морален, когато стоиш отстрани, подаваш оригинални реплики през социалките и нямаш никакво намерение да си нацапаш ръчичките. И да си толкова критичен към РБ и толкова безкритичен към ГЕРБ, например… Докато гледаме политиката от разстояние като сапунен сериал – тя ще бъде точно това – режисиран от някой друг сапунен сериал. Трябва най-накрая да пораснем и да проумеем, че договорките в политиката и дори коалициите не са непременно любовни истории, а начин да се отработи дадена ситуация – пример прагматичните коалиции в Германия. Докато реагираме като малки деца – импулсивно и емоционално – ще сме в детската градина на общественото израстване и в задния двор на Европа.
За да има работещ и стабилен следващ парламент, който поне да започне да поправя счупеното, е критично важно Реформаторски блок да има прилично представителство – и това е нужно за да не бъде просто патерица на ГЕРБ, а да тежи на мястото си. И да тежи достатъчно, че дори и да има такива, които ги устройва да са патерици на ГЕРБ, те да имат малка тежест и значение, дори да се пребоядисат.
Реформаторски блок не е идеален, но с това разполагаме. Формацията е с потенциал и е добра отправна точка за нещо по-добро. Принципите са ясно декларирани и повтаряни до болка – ако сте се разсеяли и сте забравили есенцията им – прочетете последния пост на Радан и линкнатия от него по-стар пост. Ако виждате нещо по-добро на хоризонта – добре, но аз не виждам – моята надежда за промяна е свързана с Реформаторски блок и се надявам повече хора не само да гласуват, но и да помогнат да убедим в оставащия месец и други да гласуват за него.
Другата опция е да чакате охлювите да се научат да скачат…
Коментари ()