OOXML не мина на първия пас

Microsoft се издъни при първия си опит да превърне недоносчето си OOXML в световнопризнат стандарт по бързата FastTrack процедура на ISO. Радвам се, защото се ангажирах твърде лично в този проблем. Като убеден привърженик на софтуера с отворен код и отворените формати и стандарти направих каквото можах на българска територия да попреча на черновата DIS 29500 да получи гласа на България в своя подкрепа. Разказах за проблема, работих за становището на колегите ми от ФОП, спомогнах аргументирането на позицията на българския офис на моята компания, която даде едно от двете становища „ПРОТИВ“ в ТК57, който следваше да гласува по темата. И които два гласа против помогнаха ТК57 да не постигне съгласие и проблемът да бъде отнесен към Технически съвет на БИС. Участвах и в заседанието на Техническия съвет, заедно с нашия представител в TK57 и генералния мениджър на IBM България – Георги Ранделов. Идеята беше да поема техническата дискусия, ако такава се получи, но опонентът ми от Microsoft бе господин с функции PR и маркетинг, който умело боравеше с добре заучени фрази, отстоящи твърде далеч от каквито и да било технически аспекти на проблема. Написах и статия за BusinessWeek, задаваща неудобния въпрос – защо най-върлия противник на отворените формати у нас – ДАИТС, сега застана зад един набеден за „отворен“ формат? Или у нас явно продължава да е важно кой стои зад едно нещо, а не какво е нещото…

Не съм хранил напразни илюзии за нищо – направих това, което съвестта ми и моят морал ми диктуваха – да защитя ODF – истинският отворен формат за офис документи и утвърден световен стандарт ISO/IEC 26300. Да защитя и корпоративната позиция на компанията ми, участвала в разработката на ODF и един от пионерите започнали приложението му в своите продукти. Позиция, защитавана на ниво вицепрезидент на корпорацията.

Както и да е, направихме каквото можахме – не беше достатъчно. Техническия съвет ни изслуша, пробва се да попита дали случайно не можем да постигнем съгласие и след като се убеди, че подобна идея никак не стои сериозно взе решението да гласува ЗА със ЗАБЕЛЕЖКИ. В правилника на самата организация има текст, който гласи, че ако TK не е в състояние да постигне съгласие, трябва да се гласува ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ, но ТС явно е над такива неща като собствения си правилник. Вследствие на което България гласува ЗА.

Няма да коментирам подробности – само държа да акцентирам върху няколко факта – нека останат за историята. Microsoft България решават да членуват в TK57 именно покрай предстоящата дискусия за OOXML в БИС. И да не си мислите, че издавам някоя кирлива риза – PR-героят от Microsoft беше горд с това, както и с предложението им България да повиши статуса си в ISO като стане P-member в контекста на IT и го изтъкна най-малко два пъти на заседанието на ТС. Това бе потвърдено и от председателя на ТК57 в резюмето му към проблема. И това не е само в България – в Интернет е пълно с коментари как цялата машина на MS е впрегната да активизира заспали комитети по стандартизация, за появата на множество нови членове в такива комитети – ей така изведнъж покрай гласуването на DIS 29500. Нали не сте пропуснали да забележите и обмислите тази необичайна активност? И няма да забравите този любопитен факт!

Всъщност войната не е спечелена – само първата битка. Microsoft се издъни, но ще продължи. И в това няма нищо лошо – просто бизнес. Няма значение и добър ли е или не OOXML… Защото проблемът е другаде. Дали ISO ще позволи подобни практики да се използват при гласуването на стандартите занапред? И не означава ли това, че всеки с достатъчен финансов ресурс и влияние ще си генерира подкрепа за да стандартизира, каквото му харесва? И какво се случва тогава с идеята за стандартизация изобщо?…

Макар и да бях ангажиран в спора в БИС от страната на моята компания и с удоволствие да поех тази роля, този ми пост е мое лично мнение, не изразява никаква корпоративна позиция и аз съм единственият еднолично отговорен за неговото съдържание.