Microsoft се издъни при първия си опит да превърне недоносчето си OOXML в световнопризнат стандарт по бързата FastTrack процедура на ISO. Радвам се, защото се ангажирах твърде лично в този проблем. Като убеден привърженик на софтуера с отворен код и отворените формати и стандарти направих каквото можах на българска територия да попреча на черновата DIS 29500 да получи гласа на България в своя подкрепа. България обаче гласува ЗА със ЗАБЕЛЕЖКИ, както вече е известно.

Още обмислям дали да споделя всички факти, които научих покрай участието си в темата, докато тя е прясна. Със сигурност ще го направя някой ден, обаче… Историята има нужда от факти…

Сега само държа да акцентирам върху няколко от тях, които са публично известни – пак в името на историята. Не само в България Microsoft решават да членуват в съответните стандартизационни комитети именно покрай предстоящата дискусия и гласуване за OOXML в тях. Предложенията за P-membership също не са рядкост. В Интернет е пълно с коментари как цялата машина на MS е впрегната да активизира заспали комитети по стандартизация, за появата на множество нови членове в тях – ей така изведнъж покрай гласуването на DIS 29500. Нали не сте пропуснали да забележите и обмислите тази необичайна активност? И няма да забравите този любопитен факт!

Всъщност войната не е спечелена – само първата битка. Microsoft се издъни, но ще продължи. И в това няма нищо лошо – просто бизнес. И дори няма значение добър ли е или не OOXML… Защото проблемът е другаде. А именно дали ISO ще позволи подобни практики да се използват при гласуването на стандартите занапред? И не означава ли това, че всеки с достатъчен финансов ресурс и влияние ще си генерира подкрепа за да стандартизира, каквото му харесва? И какво се случва тогава с идеята за стандартизация изобщо?…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

12 коментара

  1. Може би съм прекалено циничен станал, но честно съм много позитивно учуден, че Майкрософт не са успяли. Браво! Дано да не успеят и следващият път. Знаем им методите.

    Наистина ще е интересно да разкажеш нещо от кухнята. Нека да се чуват тези неща…

    Отговор

  2. Проблемът с корпоративните лобита в стандартизацията е стар. Донякъде не е лошо да има лобирания, но все пак те винаги трябва да са изрядни технически. Тоест технологията, която се стандартизира, не трябва никога да страда от лобирането. Казват, че така било и в политиката – ако принципите не са накърнели, лобирането дори за частни финансови интереси е позволено и нормално.

    Проблемът е, че лобирането никога не е „чисто“ и особено в сфера като стандартизацията, където наистина най-важно е техническото качество (и е най-видимо, защото е точно измеримо, за разлика от политиката, където всичко е вятър и мъгла), такива опити за силово лобиране са много вредни. Аз лично не се съмнявам, че в Комитета по стандартизация има безброй хора, които са готови да продадат експертното си мнение. Така че особено в страни като България корпоративното лобиране е проблем, защото бърка в жива рана.

    Може ниският стандарт тук да е причината, може причината да е в старите кадри, останали от соц-а в стандартизацията. Знам, че там е имало не една и две „чистки“ след промените. На практика в стандартизацията е ценно да си истински експерт, но в годините на прехода тези експерти, казано просто „не се задържат“… Тъжно, но факт.

    Та другаде може да са издържливи на такива атаки като тази сега на Майкрософт. Но у нас не сме.

    Така мисля аз, де. А за казването на нещата – мисля, че наистина ще е добре да кажеш каквото имаш предвид. Когато е възможно и когато прецениш. Най-малкото за да го има написано. Интернет е голяма сила – говорили сме за това, голяма е, защото ни е единствената ефективна сила ;)

    Отговор

  3. Аз пък се съмнявам колко от хората в комитета изобщо бяха технически подготвени да разсъждават по темата. България гласува с „политически“ аргументи – не с технологични. Факт е, че дори черновата не е разпратена до членовете на ТК57 заради това, че е над 6000 страници. Не, че някой щеше да я чете ако беше разпратена… Което само по себе си е някакъв абсурд – подкрепя се нещо, което никой дори не е прочел… Аплодисменти за България!

    Отговор

  4. Ако ISO анатемоса използването на подобни порочни практики, това значи ли, че ще престанат? Мисля, че ще бъдат използвани по-заобиколни методи. Microsoft и подобните организации малко трудно ще се отказат от използването на достъпните им инстурменти – пари, влияние и власт.
    И друго ми е интересно – конкретно за нашия си вот. Ако до февруари не бъдат коригирани забележките, значи ли това, че тогава вота ни ще бъде „НЕ, със забележки“? Малко вероятно ми се струва сериозно да пренапишат кандидат стандарта и да поправят пропуските … По-скоро ще се фокусират върху „непослушните“ държави. Проста „бизнес“ ефективност.
    Ако този начин успее, ако въздействието мине, макар и с недомлъвки и протести, идеята за стандартизация ще отиде в канала. И ни остава само да дръпнем водата.
    Щом членовете на ТК57 дори не са прочели стандарта, вота не може ли да се обяви за невалиден?

    Отговор

  5. Така като гледам е било на косъм, следващия път ще мине. Както каза Assenoff, малко трябва да се натиснат несъгласните. Вероятно ще замажат и с малко „поправки“.
    Трябва да се вдигне повече шум около случая, иначе работата е оттекла. Лошото е че такова нещо неистина няма как да получи обществено внимание/,освен ако не стане някой пикантен скандал/, но поне в IT средите трябва да се шуми повече. Ако съдя по колегите си повечето дори не знаят за случая или не ги интересува.
    Учуден съм от вота на Германия, винаги съм смятал, че там желаят да се откъснат от влиянието на M$

    Отговор

  6. Браво! Хубава новина е това :-)

    Отговор

  7. Assenoff, не може – правото на глас е въпрос на членство и членски внос. Компетентност и анагажираност към проблема са само добри пожелания. Факт е, че MS бяха представлявани на ТС в БИС от PR и Маркетинг специалист. Явно за тях въпроса е в сферата на PR-a и маркетинга…
    Ицо, стремежите на една страна не е задължително да имат отражение в стандартизационните комитети – оказва се – те са елементарно лесно манипулируеми…

    Отговор

  8. Всичко е вятър и мъгла, не е само у нас – вижте как е било гласуването в Швейцария:

    Hewlett-Packard (Schweiz) GmbH approval
    Novell (Schweiz) AG approval
    leanux.ch AG approval (дето уж поддържат linux, opensource и т.н.)

    А там членове с глас са лица като FSF Europe, и пак гласуването е довело до „за“ от Швейцария, и то с един глас. Ако НР или Новел примерно са били гласували „против“… Иначе се пишат за големи поддръжници на отворените стандарти и двете фирми.

    Ама НР и Новел са крокодили от ИТ-блатото, то ясно. Не че правя четки, но IBM поне са спазили принципната позиция и са гласували „против“ там.

    Отговор

  9. Един от аргументите на MS BG беше, че Novell-ската версия на OpenOffice имала поддръжка на OOXML – не съм проверявал може и така да е… Сега още повече ще внимавам да не се доближавам до Novell…

    Иначе това е днешният пост на Bob Sutor – вицепрезидента на IBM, отговорен за сферата на open source and standards: http://www.sutor.com/newsite/blog-open/?p=1827

    Отговор

  10. Стандартите са хубаво нещо. След като се приемат идва момента с интерпретацията им – доста разтеглива. След това всички „големи“ се опитват по някакъв начин да експлоатират този „стандарт“ – кой за каквото се е преборил в него. Като цяло – прах в очите на хората и работа за програмистите черноработници.

    Аз съм стигнал до извода, че когато разработвам някаква система (особено по време на дизайна и) не се съобразявам с почти никакви стандарти, а правя това което е най-удачно (от гледна точка на целите на проекта). По-късно, ако се наложи (което винаги ме е учудвало, колко рядко се налага в т.н. бизнес приложения) поддръжка на някакъв стандарт – не би трябвало да има проблеми (особено ако хората правили дизайна на системата си разбират от работата).

    Мисля, че много малки фирми мислят така (има и такива, които стриктно робуват на стандартите – но те обиновено не са достатъчно иновативни – ей хубава дума). Така че, каквото и да приемат като стандарт – няма голямо значение. Даже може да е за добре – при лош стандарт (технически) – ще се появят нови решения. Пазара сам ще го направи това – мисля, че все повече от кадърните хора отказват да работят за „големите“ в бизнеса.

    Отговор

  11. Тези дни прочетох, че IBM са решили да включат 35 техни програмисти към OpenOffice проекта.

    Отговор

  12. Друг фрапиращ случай на изкривяване на гласуването е в Швеция. Там първоначално гласуването е клоняло към НЕ, но в последния ден когато се е гласувало са се появили двайсетина фирмички и са станали членове, платили са членския внос, и са нагласували ЗА. По-късно се разбира че тези фирми са местни представители за MS. Всяка фирма е платила по $2500 членска такса. Ето оригиналната информация.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо

Microsoft се издъни при първия си опит да превърне недоносчето си OOXML в световнопризнат стандарт по бързата FastTrack процедура на ISO. Радвам се, защото се ангажирах твърде лично в този проблем. Като убеден привърженик на софтуера с отворен код и отворените формати и стандарти направих каквото можах на българска територия да попреча на черновата DIS 29500 да получи гласа на България в своя подкрепа. Разказах за проблема, работих за становището на колегите ми от ФОП, спомогнах аргументирането на позицията на българския офис на моята компания, която даде едно от двете становища „ПРОТИВ“ в ТК57, който следваше да гласува по темата. И които два гласа против помогнаха ТК57 да не постигне съгласие и проблемът да бъде отнесен към Технически съвет на БИС. Участвах и в заседанието на Техническия съвет, заедно с нашия представител в TK57 и генералния мениджър на IBM България – Георги Ранделов. Идеята беше да поема техническата дискусия, ако такава се получи, но опонентът ми от Microsoft бе господин с функции PR и маркетинг, който умело боравеше с добре заучени фрази, отстоящи твърде далеч от каквито и да било технически аспекти на проблема. Написах и статия за BusinessWeek, задаваща неудобния въпрос – защо най-върлия противник на отворените формати у нас – ДАИТС, сега застана зад един набеден за „отворен“ формат? Или у нас явно продължава да е важно кой стои зад едно нещо, а не какво е нещото…

Не съм хранил напразни илюзии за нищо – направих това, което съвестта ми и моят морал ми диктуваха – да защитя ODF – истинският отворен формат за офис документи и утвърден световен стандарт ISO/IEC 26300. Да защитя и корпоративната позиция на компанията ми, участвала в разработката на ODF и един от пионерите започнали приложението му в своите продукти. Позиция, защитавана на ниво вицепрезидент на корпорацията.

Както и да е, направихме каквото можахме – не беше достатъчно. Техническия съвет ни изслуша, пробва се да попита дали случайно не можем да постигнем съгласие и след като се убеди, че подобна идея никак не стои сериозно взе решението да гласува ЗА със ЗАБЕЛЕЖКИ. В правилника на самата организация има текст, който гласи, че ако TK не е в състояние да постигне съгласие, трябва да се гласува ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ, но ТС явно е над такива неща като собствения си правилник. Вследствие на което България гласува ЗА.

Няма да коментирам подробности – само държа да акцентирам върху няколко факта – нека останат за историята. Microsoft България решават да членуват в TK57 именно покрай предстоящата дискусия за OOXML в БИС. И да не си мислите, че издавам някоя кирлива риза – PR-героят от Microsoft беше горд с това, както и с предложението им България да повиши статуса си в ISO като стане P-member в контекста на IT и го изтъкна най-малко два пъти на заседанието на ТС. Това бе потвърдено и от председателя на ТК57 в резюмето му към проблема. И това не е само в България – в Интернет е пълно с коментари как цялата машина на MS е впрегната да активизира заспали комитети по стандартизация, за появата на множество нови членове в такива комитети – ей така изведнъж покрай гласуването на DIS 29500. Нали не сте пропуснали да забележите и обмислите тази необичайна активност? И няма да забравите този любопитен факт!

Всъщност войната не е спечелена – само първата битка. Microsoft се издъни, но ще продължи. И в това няма нищо лошо – просто бизнес. Няма значение и добър ли е или не OOXML… Защото проблемът е другаде. Дали ISO ще позволи подобни практики да се използват при гласуването на стандартите занапред? И не означава ли това, че всеки с достатъчен финансов ресурс и влияние ще си генерира подкрепа за да стандартизира, каквото му харесва? И какво се случва тогава с идеята за стандартизация изобщо?…

Макар и да бях ангажиран в спора в БИС от страната на моята компания и с удоволствие да поех тази роля, този ми пост е мое лично мнение, не изразява никаква корпоративна позиция и аз съм единственият еднолично отговорен за неговото съдържание.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо