/ Технологии

OpenFest продължава

Вече е сряда, но едва сега смогвам да напиша няколко изречения за отминалия OpenFest 2006. Както казах и на откриването, за мен OpenFest е сбъдната мечта. Вече четвърта поредна година той стабилно зае своето място като най-голямото и ценено FOSS събитие в България. От половин дневно събитие, каквото бе през 2003 той всяка година набъбва и се модифицира – вече твърдо е двудневно събитие през последните си три издания като през 2003-та залата бе една, през 2004-та залите станаха три, а тази година вече стигнаха бройката четири.

Най-много ме зарадваха думите на Брендън Робинсън, който го оцени като уникален и каза, че такова многопластово и многопосочно третиране на свободността той никога и никъде не е виждал.

За мен това беше най-хубавият OpenFest – може би само този през 2004-та може да претендира за подобно централно място в сърцето ми, но тогава онова бе детинския плам, докато този фест сега бе зрял, спокоен и респектиращ. Дори повече от някои други IT прояви с далеч по-сериозна история.

Много хора ме питаха дали наистина се оттеглям от организацията на OpenFest, както намекнах на откриването. Това не исках да бъде новина и затова не го артикулирах ясно. Принципно няма как да се оттегля дори много да искам. OpenFest е нещо, което обичам и нещо, на което държа. То е много повече от IT конференция, много повече от събитие, това е нещо живо със собствена съдба и посока на развитие. Фондация „Отворени проекти“ (ФОП) беше създадена и с идеята да улесни административното случване на феста, когато е нужен юридически орган, който да подписва договори, управлява документи и средства и т.н., което означава, че OpenFest винаги ще бъде ключов проект и за ФОП и за мен в личен план. Но OpenFest по замисъл винаги е бил събитие, което трябва и вече все повече се прави от цялата общност – той е празник от общността за общността. Ако някой ден общността реши, че няма нужда от OpenFest може да спре да го прави, но това е нещо, което не трябва да зависи от мен, от ФОП или от отделни хора.

Аз продължавам да бъда част от поколението, което заговори за open source и free software в България, поколението, което създаде и погуби Сдружение „Свободен софтуер“, тези които изнесохме първите години на OpenFest, инициирахме първите диалози с държавата и управляващите. Каквото направихме направихме. Със сигурност можеше и повече и имаше и полезни и безполезни неща. Сега е ред на новото поколение – то трябва да може да донесе, извоюва и сбъдне идеите и мечтите си. Трябва да може свободно да направи и своите грешки. А ние по-старите ще помагаме и пречим със съветите си, разбира се…

На българската FOSS общност са и нужни нови импулси, нови лидери и нови идеи. Все още си мисля, че тази общност не е достатъчно единна, словоохотлива и отворена към останалия свят. Това, което исках да постигна с OpenFest бе да се отворим към останалия свят, да го провокираме да се заинтересува и да опита. Защото нямаме нужда от организации и общности с модел като религиозна секта, а имаме нужда от общност, която е активна и непрекъснато провокира релации с останалия свят. Това, продължавам да вярвам е единственият полезен модел. Свободата в буркан, както обичам да казвам е хубав еталон, но свободата в действие винаги е била моят предпочитан избор.

Аз не се сбогувам. Просто вече съм на 32 години – време е по-младите да застанат във фокуса и да се развихрят. Аз винаги ще бъда част от тази общност и разните инертни гадове по държавните ни бездейни институции ще имат удоволствието да се дуелират едновременно и с нахъсаността на младите и с опита на нас поузрелите.

Аз искам да концентрирам усилията си около C3, който представихме на OpenFest 2006 – ще го представим и в Сливен и Пловдив, вероятно и в Русе идните два-три поредни уикенда през които OpenFest продължава с регионалните си прояви. Около този голям проект има много малки стъпки, които трябва да се извървят. До две-три седмици ще пуснем и филма за свободен download в DVD и Xvid/DivX формат със субтитри поне на английски, а по-късно и на други езици. За да бъда ефективен трябва да се занимавам с краен брой неща, в противен случай ще затлача едно за сметка на друго, а не искам да го правя.

OpenFest и FOSS-общността в България винаги могат да разчитат на ФОП и скромните ми сили. Не приемайте моите думи като оттегляне, а просто като смяна на акцента. Още ми е рано за пенсия. А както казва Брендън и сега можем да изненадаме света с многопластовост на идеите си и съвсем не е нужно да се спираме до тук, защото светът още не подозира колко много повече можем 😉

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Технологии
OpenFest продължава
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell